Решение № 36

към дело: 20195100600054
Дата: 05/16/2019 г.
Съдия:Георги Стоянов Милушев
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №566/27.12.2018год., постановено по а.н.дело №652/2018год.,Кърджалийският районен съд е признал обвиняемия А. Е. Ш. от С., О., с ЕГН * за виновен в това че на 25.05.2016г. на път III- 507 на разклона за с.С., О. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ф. Г.” с ДК № * ** ** **, нарушил правилата за движение- чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата като предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и извършил маневрата като не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение и при условията на независимо съизвършителство с Р. Р. Р.. с ЕГН * от с.С., по непредпазливост причинил на Х. Е. Ю. от Г. с ЕГН * средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява срамна кост на таза довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1400лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
Признал е обвиняемия Р. Р. Р.. от с.С., О., с ЕГН * за виновен в това, че на 25.025.2016г. на път III- 507 на разклона за с.С., О. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „* **” с ДК№ * ** ** **, нарушил правилата за движение- чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата като при забрана за превишаване на скоростта извън населени места от 90км/ч. за категория „В“, се движил със скорост от 126,86км/ч. и при условията на независимо съизвършителство с А. Е. Ш. от С., О. по непредпазливост причинил на Х. Е. Ю. от Г. с ЕГН * средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява срамна кост на таза довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1400лв.,както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
Осъдил е обвиняемите Р. Р. Р.. и А. Е. Ш., да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР Г. направените по делото разноски в размер на 1042.12лв., а по сметка на Районен съд- К.направените по делото разноски в размер на 120лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия А. Е. Ш. , който чрез защитника си –адв. М.Ч. от АК Г., обжалва същото като неправилно и постановено в противоречие на събраните доказателства, както и при явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата излага съображения, че неправилно съдът е стигнал до извода, че А.Ш. е извършил деянието за което е предаден на съд и по този начин вместо да го оправдае, съдът го е признал за виновен. Моли съда да отмени атакуваното решение и да го оправдае, като прави и алтернативно искане за намаляне на наказанията. В съдебно заседание жалбодателя не се явява, като защитникът му поддържа жалбата.
Прокурорът от О. П. – К.в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на атакуваното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
На 25.05.2016г. обвиняемият А. Ш., който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил ,.Ф. Г." с per. № * ** ** ** като се насочил от С. към с.С., О.. От там взел свидетелката М. Ш. и двамата продължили към Г., за да пият кафе. Около 17.30 часа обвиняемият А. Ш. достигнал до кръстовището образувано от третокласен път III- 507 ( К.- М.- М., считано по единната национална номерация на пътищата в България) и общински път за с.С., О.. При позиционирането на управлявания от него лек автомобил на кръстовището обвиняемият А. Ш. имал видимост към идващите моторни превозни средства в посока от село М.към град К.от 193 метра, като след това разстояние видимостта му към идващите превозни средства изчезвала. По същото време на 25.05.2016г. обвиняемият Р. Р., също правоспособен водач, се движел по път III- 507 (К.- М.- М., считано по единната национална номерация на пътищата в България) като управлявал взетия под наем лек автомобил марка ". модел **" с per. № * ** ** ** собственост на "П. к."ООД- Х.. На път III- 507 (в посока с.Ж.- К.) бил поставен пътен знак А26 означаващ кръстовище с път без предимство, а подходът към с.С. бил част от местен (общински) път. Поради това път III- 507 бил път с предимство на това кръстовище, което означавало, че лекият автомобил "* **" с рег.№ ***** управляван от обвиняемия Р. Р. бил с предимство там. В автомобила му се возели отпред на предната седалка свидетелката Н. Ю., отзад- свидетеля Х. Ю., Е.Е. и свидетеля А. Б.. Лекият автомобил марка ".*** модел **" с per. № * ** ** ** управляван от обвиняемия Р. приближавал кръстовището като при забрана за превишаване на скоростта извън населени места от 90км/ч" той се движил със скорост от 126.86км/час. Въпреки, че обвиняемият А. Ш. се движел по път без предимство и е трябвало да осигури предимство на движещи се по пътя с предимство, той без да изчака преминаването на лекия автомобил "* **" управляван от обвиняемия Р. Р. към който имал видимост, предприел маневра завиване наляво като навлязъл по главния път- път Ш-507 (от посока с.С.) без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и извършил маневрата, като не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. По този начин обвиняемият А. Ш. с управлявания лек автомобил Ф. Г." с per. № * ** ** ** се престроил в дясната лента за движение посока към Г.. Той се движел със скорост от 44,31км/ч., а движението му било възприето от обвиняемия Р. Р. на разстояние от около 156 метра от мястото на удара между двата автомобила. Възприемайки управлявания от обвиняемия А. Ш. лек автомобил, деецът Р. Р. задействал спирачната уредба на управлявания от него лек автомобил и започнал да намалява скоростта си. Поради разликата в скоростите на двата автомобила, обвиняемият Р. Р. преценил, че не може да избегне удара с управляваното от обвиняемия А. Ш. МПС, поради което непосредствено преди сблъсъка между двата автомобила първият направил рязък завой наляво, вследствие на което лекия автомобил марка "* **" с per. № * ** ** ** се дестабилизирал и започнал странично плъзгане със задната си част надясно. Достигнал е попътно движещия се лек автомобил управляван от обвиняемия А. Ш. и със задната си дясна странична част го ударил в задната част. След удара и обмяната на количеството на движение между двата автомобили, моторното превозно средство марка "* **" се завъртяло два пъти около вертикалната си ос и започнало да се преобръща странично по левия банкет и скат, след което паднало на колелата си. Управляваният от обвиняемия А. Ш. лек автомобил "Ф. Г." с per. № * ** ** **, след удара в задната си част, получил ускорение, при което се завъртял веднъж около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на часовниковата стрелка и се придвижил по левия банкет до пълното му спиране. Вследствие на пътното- транспортно произшествие двата автомобила получили различни деформации, като щетите по лек автомобил марка "Ф. Г." с per. № * ** ** ** били 2201,00лв., а по лек автомобил марка "* **" с per. № * ** ** **- 12111,00лв.
След настъпилото пътно- транспортно произшествие на место пристигнал медицински екип с линейка, който отвел свидетеля Х. Ю. в МБАЛ "Д-р А. Д."- К.за оказване на медицинска помощ, където останал за лечение за 5 дни. На место пристигнали и служители на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- К., свидетелите И. Г. и Т. У., които запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативна група.
Видно от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 45/ 2016г. при настъпилото пътно- транспортно произшествие на пострадалият Х. Ю. е било причинено счупване на лявата срамна кост на таза; кръвонасядания непосредствено под левия хоризонтален клон на долната челюст, на лявото бедро и н лявата подбедрица; контузия на гръдния кош и корема; контузия на г лавата, сътресение на мозъка. Като счупването на лявата срамна кост на таза е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, сътресението на мозъка протекло без пълна загуба на съзнанието е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза, отразено в протокол №187/27.05.2016г., в изследваната проба кръв на обвиняемия А. Е. Ш. не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на назначената по делото химическа експертиза, отразено в протокол №188/27.05.2016г., в изследваната проба кръв на обвиняемия Р. Р. Р.. не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението по назначената съдебно- медицинска експертиза по писмени данни № 46/ 2016г., на свидетелката М. Ш. е била причинена лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно- контузна рана на главата и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.]28 и чл.129 от НК.
Видно от заключенията по назначената съдебно автотехническа експертиза и допълнителната такава се установяват следните факти: Скоростта на движение на лек автомобил марка "* **" с рег.№ * ** ** **, в началото на критичната ситуация преди ПТП е била 126,86 км/ч., а тази на лекия автомобил марка "Ф. Г." с per. № * ** ** ** отново преди ПТП е била 44,31 км/ч. И двата автомобила били технически изправни. Като причините за настъпване на произшествието на 25.05.2016г. са, че водачът на "Ф. Г." с per. № * ** ** ** не е осигурил предимство на автомобила движещ се по главния път, а водачът на лек автомобил марка "* **" с рег.№ * ** ** ** е управлявал автомобила с превишена скорост и късно е реагирал на възникналата опасност. И двамата обвиняеми не са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП, но са имали реалната възможност да се забележат взаимно от разстояние 193м. и тази видимост не се е променила. Поради съществуващия наклон на пътя обаче и нивилетата му от разстояние 193м. до разстояние около 300м. трасето по което се е движел обвиняемият А. Ш. попада в ниско и видимостта към него и превозните средства движещи се по него изчезва. В момента, когато последният е предприел маневрата завиване наляво, лек автомобил "* **" с водач обвиняемият Р. Р. се е намирал на 156,00м от него и той е могъл да го види. Тази видимост е налице и спрямо обвиняемия Р. към лекия автомобил "* **", тъй като не попада в опасната му зона.
Видно от заключението по назначената съдебно химическа /токсикологична/ експертиза, изготвена от ВМА- София е видно, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицата А. Е. Ш. и Р. Р. не са установени наличие на наркотични/ упойващи вещества и психоактивни медикаменти.
Тази фактическа обстановка се приема от съда след след събиране и преценка на доказателствата по делото, които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, сочещи изцяло на възприетата от съда фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в конкретния случай А. Е. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК - на 25.05.2016г. на път III- 507 на разклона за с.С., О. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ф. Г.” с ДК№ * ** ** **, нарушил правилата за движение- чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата като предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и извършил маневрата като не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение и при условията на независимо съизвършителство с Р. Р. Р.. с ЕГН * от с.С. по непредпазливост причинил на Х. Е. Ю. от Г. с ЕГН * средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява срамна кост на таза довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца, а обвиняемия Р. Р. Р.. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК- на 25.025.2016г. на път III- 507 на разклона за с.С., О. при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „* **” с ДК№ * ** ** **, нарушил правилата за движение- чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата като при забрана за превишаване на скоростта извън населени места от 90км/ч. за категория „В“, се движил със скорост от 126,86км/ч. и при условията на независимо съизвършителство с А. Е. Ш. от С., О. по непредпазливост причинил на Х. Е. Ю. от Г. с ЕГН * средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява срамна кост на таза довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около два месеца, до какъвто правилен и законосъобразен извод е стигнал и решаващия съд.
Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд, че обвиняемият А. Ш. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК,защото на инкриминираната дата е нарушил правилото за движение уредено в чл.25 ат.1 от Закона за движението по пътищата като предприел маневра завиване наляво за навлизане в друг път без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и извършил маневра като не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. Това нарушение на правилата за движение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда на Х.Ю.. Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, защото видно от приетите по делото автотехнически експертизи и по- конкретно ог допълнителната такава обвиняемият А. Ш. Р. е имал видимост към идващите в посока от с.М. към Г. автомобили и управляваният от обвиняемият Р. Р. автомобил не е попадал в зоната, където се губи видимостта. Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона.
Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд, че обвиняемият Р. Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал.1 от НК. На инкриминираната дата той е нарушил правилото за движение уредено в чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата като при забрана за превишаване на скоростта извън населени места от 90км/ч. за категория "В", се движил със скорост от 126,86км/ч. Това нарушение на правилата за движение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда на Х. Ю.. Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, защото видно от приетите по делото автотехнически експертизи и по- конкретно от допълнителната такава обвиняемият Р. Р. е имал видимост към и е могъл да възприеме навлизащия в пътното платно на път III- 507 лек автомобил марка "Ф. Г." управляван от обвиняемия А. Ш., при което ако е реагирал навреме със спирачната уредба той е щял да спре и да не допусне настъпването на пътно- транспортното произшествие. Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона.
В резултат на законосъобразно и логично тълкуване на законовите разпоредби, решаващия съд е стигнал до правилния извод, че безспорно деянието и на двамата обвиняеми е извършено при условията на независимо съизвършителство, тъй като всеки от тях участват в самото изпълнение на престъплението независимо един от друг. Те отделно един от друг с действията си по нарушаване на правилата за движението по пътищата са допринесли за настъпването на съставомерния престъпен резултат- в случая средна телесна повреда.
Що се отнася до обективираните в жалбата пропуски и нарушения то настоящата инстанция намира, че същите са несъстоятелни. Безспорно се установява по делото, че и двамата водачи са нарушили правилата за движение. Твърдението, че нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП била несъпоставима, защото не ставало ясно при какво нарушение жалбодателя Ш. бил е съпричинил телесната повреда е некоректно. По делото няма спор, че жалбодателя Ш. е предприел маневра завиване на ляво за да навлезе в друг път, а съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП такъв водач преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Вещото лице по автотехническата експертиза е категорично, че и двамата обвиняеми не са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП, но са имали реалната възможност да се забележат взаимно от разстояние, защото в момента, когато жалбодателя Ш. е предприел маневрата завиване наляво, лекия автомобил "* **" на обвиняемият Р. Р. се е намирал на 156,00м от него и той е могъл да го види. Тази видимост е била налице и спрямо обвиняемия Реджеб към лекия автомобил "* **", тъй като не попада в опасната му зона.
Що се отнася до твърдението, че не ставало ясно какво било извършено от жалбодателя Ш., а именно дали не е пропуснал движещия се покрай него автомобил или не е осигурил предимство, защото в обстоятелствената част като причина било посочено неосигуряването на предимство, а в диспозитива, като причина било посочено несъобразяването му с минаващия покрай него автомобил, и простото посочване на чл.25, ал.1 от ЗДвП без да било посочено точно какво действие и извършил и каква е причинната връзка от това действие с настъпването на резултата било процесуално нарушение, то същото е голословно и неоснователно.По делото категорично се установява допуснатото от жалбодателя Ш. нарушение на правилата за движение довели до причиняване на описаните по го-горе увреждания, и това е така защото същия е видял автомобила на Р. Р. и е имал предостатъчно време да реагира адекватно като се съобрази с това обстоятелство и не предприема маневрата ляв завой.
Що се отнася до наказанието на жалбодателя Ш., настоящата инстанция съобрази, при определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е съобразил, че предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или пробация, същото е извършено по непредпазливост, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като е взел предвид степента на обществена опасност- висока, предвид на високата динамика на престъпленията по транспорта, както и вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица и отчитайки смекчаващите обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, санкционирането само веднъж за нарушение на правилата за движение по пътищата, младата му възраст към датата на деянието, както и отегчаващите- причинените леки телесни повреди на свидетеля Х. Ю. и на М. Ш., е намерил, че едно административно наказание към минималния размер на предвиденото, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно "глоба" в размер на 1400 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. На основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложил кумулативно предвиденото административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 месеца отново при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при посочените по- горе мотиви.
Що се отнася до наказанието на жалбодателя Р., настоящата инстанция съобрази, при определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е съобразил, че предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.343 ал.1 б."б" вр.чл.342 ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или пробация, същото е извършено по непредпазливост, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.Съдът като е взел предвид степента на обществена опасност- висока, предвид на високата динамика на престъпленията по транспорта, както и вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица; като отчете смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, младата му възраст към датата на деянието, както и отегчаващите- санкциониран няколкократно за нарушение на правилата за движение по пътищата, причинените леки телесни повреди на свидетеля Х. Ю. и на М. Ш., е намерил, че едно административно наказание към минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно "глоба" в размер на 1400 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. На основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е наложил кумулативно предвиденото административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 месеца отново при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при посочените по- горе мотиви.
Настоящата инстанция намира, че така наложените наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и не споделя твърдението на защитата, че имало различна степен на участие на всеки един от подсъдимите, което водело до несправедливост на наложените наказания на жалбодателя Ш..
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, наложените на обвиняемите наказания не са явно несправедливи и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №566/27.12.2018год., постановено по а.н.дело№652/2018год.,по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

File Attachment Icon
AC851F1F80BC86C5C22583FC003E7AE9.rtf