Решение № 74

към дело: 20205100500020
Дата: 04/03/2020 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 212 от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 86/2019 год., Районен съд – М. е поставил в дял и собственост на С. С. М. недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв. м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ VІ с пл. сн. № 81, кв. 12, по плана на с. С., община М., област К., с площ от 600 кв. м., при посочени граници, като е осъдил С. С. М. да заплати на С. С. С. сумата в размер на 3 206.06 лева за уравнение на неговия общ дял от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, както и е осъдил С. С. М. да заплати на Х. С. С. сумата в размер на 3 206.06 лева за уравнение на неговия общ дял от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лева разноски за експертиза. С решението си съдът е осъдил С. С. С. да заплати на Х. С. С. сумата от 25 лева направени от последния разноски за експертиза, осъдил е Х. С. С. да заплати по сметка на съда държавна такса върху стойността на своя дял в размер на 128.24 лева и е осъдил С. С. С. да заплати по сметка на съда държавна такса върху стойността на своя дял в размер на 128.24 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал съделителят С. С. С., който чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок, като неправилно. Излага съображения, че ищецът – съделител С. С. М. не отговаря на условията за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, тъй като същият е придобил имота, респективно – части от него, на основание правна сделка – покупко – продажба. Твърди, че по силата на тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС – т. 8, ако съсобствеността на страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт (в случая – продажба и наследство), то не са налице законовите предпоставки за възлагане на имот. Счита, че в този случай делбата следва да бъде извършена с изнасяне на имотите на публична продан. Поради изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което имотът, предмет на делото за делба, да бъде изнесен на публична продан. Претендира разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал и съделителят Х. С. С., който го обжалва в срок, като неправилно. Счита, че имотът е следвало да бъде възложен на него или да бъде изнесен на публична продан. Моли съда да отмени обжалваното решение и да възложи процесния недвижим имот на него или същият да бъде изнесен на публична продан.
В съответния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на всяка от въззивните жалби от въззиваемата С. С. М., чрез представител по пълномощие, с които се излагат съображения за неоснователност на въззивните жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й се присъдят и направените разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв. м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ VІ с пл. сн. № 81, кв. 12, по плана на с. С., община М., област К., като на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК го е поставил в дял на съделителя С. С. М., когото е осъдил да заплати на останалите съделители равностойността на техните дялове в пари. Съделителите са сестра и двама братя, а процесният недвижим имот е бил собствен на техните родители – наследодатели.
От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че допуснатият до делба недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 113 кв. м., състояща се от шест стаи и коридор, е неподеляем на три реални дяла. Заключението не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. А. и К. М. се установява, че съделителката С. М. е живяла в процесния недвижим имот от 1992 г. заедно със своите родители, за които се е грижила и ги е гледала, докато са били болни. В тази връзка, установено е по делото, че бащата на съделителите е починал на 11.10.2000 г., а майка им – на 24.07.2015 г. Свидетелите установяват също, че останалите съделители не са се интересували от имота и не са живяли от тогава в имота.
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В тази връзка, установява се по делото, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем и представлява жилище, както и че единствено съделителката С. М. е живяла в него при откриване на наследството. Не е спорно също така между страните, че съделителката С. М. не притежава друго жилище.
Всъщност, единствения релевиран във въззивната жалба довод е, че съделителката С. М. не отговаря на условията за възлагане предвид т. 8 от тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, като се твърди, че в случая съсобствеността на страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, а именно – продажба и наследство.
Съгласно т. 8 от тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др., възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/ 2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай е установено, че делбеният имот е неподеляемо жилище, построено на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост. В тази връзка, с решението за допускане на делбата е прието за безспорно, че недвижимият имот, чиято делба се иска, е придобит по време на брака между Ф. С. С. (майка на страните), починала на 24.07.2015 г., и С. Ю. С. (баща на страните), починал на 11.10.2000 г. Впрочем, това се установява и от датата на разрешението за строеж – 18.11.1977 г. (видно от нотариален акт № 44/30.10.2008 г.), както и от размера на притежаваните от майката Ф. С. С. идеални части от процесния недвижим имот, а именно – 9/16 идеални части, за които е била призната за собственик с нотариален акт № 44/30.10.2008 г. след смъртта на съпруга й С. Ю. С.. Установено е също така, че с цитирания нотариален акт № 44/30.10.2008 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, децата на С. Ю. С., починал на 11.10.2000 г., в това число страните по делото – С. С. М. (С.), С. С. С. и Х. С. С., са били признати за собственици на по 1/16 идеална част от процесния недвижим имот. На същата дата – 30.10.2008 г., майката на страните Ф. С. С. и сестра им Ф. С. М. са продали на съделителката С. С. М. (С.) притежаваните от тях идеални части, съответно – 9/16 идеални части за първата и 1/16 идеална част за втората от тях. Впоследствие, на 02.10.2015 г. братята на страните Х. С. С. и С. С. С. са продали на сестра им – съделителката С. С. М. (С.), притежаваните от тях по 1/16 идеални части от имота, а на 23.01.2019 г. братът на страните Ю. С. С. е продал на С. С. М. (С.) собствената му 1/16 идеална част от имота.
От гореизложеното е видно, че съделителката С. С. М. е придобила собствеността върху притежаваните от нея 14/16 идеални части от процесния имот както по наследство от баща й С. Ю. С. (1/16 идеални части), така и чрез покупко – продажба, като още на 30.10.2008 г. е закупила притежаваната от нейната майка Ф. С. С. част от имота, а именно – 9/16 идеални части. В тази връзка, неоснователен е поддържания в отговора на въззивната жалба довод на процесуалния представител на С. С. М., че съсобствеността между ищцата (С. С. М.) и двамата ответници (С. С. С. и Х. С. С.) е възникнала въз основа само на един юридически факт, а именно – наследяване, като наследници (деца) на майка им Ф. С. С.. Както се посочи вече, съделителите ответници С. С. С. и Х. С. С. са собственици на по 1/16 идеална част от имота на основание наследство от баща им С. Ю. С., а не като наследници на тяхната майка Ф. С. С., починала на 24.07.2015 г., която още приживе, на 30.10.2008 г. се е разпоредила със своята част от имота като я е продала на съделителката С. С. М..
На следващо място, следва да се посочи, че продадената от майката Ф. С. С. част от имота е била не само наследствена от нейния съпруг и баща на страните С. Ю. С., но и нейна лична собственост, придобита по време на брака между тях и като такава представляваща съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й. При това положение, въззивният съд намира за неприложима в случая цитираната в същия отговор съдебна практика (решение № 223 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г., ІІ г.о.) съгласно която не е налице смесена съсобственост и в случаите на извършени разпореждания с идеални части от имот, придобит вследствие наследяване, които сделки са сключени само между сънаследниците на починалия. Както се посочи по – горе, в настоящия случай съсобствеността между съделителите е възникнала не само в резултат на наследяване от наследодателя им С. Ю. С., или и от наследяване на майката Ф. С. С., но и в резултат на сделка за имота (покупко – продажба), при която майката на страните Ф. С. С. е прехвърлила не само притежаваната от нея, по наследство от съпруга й, идеална част от имота, но и нейна лична собственост, придобита по време на брака между тях и представляваща съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на съпруга й. При това положение, съдът намира, че в случая е налице смесена съсобственост, произтичаща както от наследяване, така и от сделка с част от имота, представляваща прекратена съпружеска имуществена общност, поради което и на основание т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът не може да извърши делбата чрез възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК и е възложил допуснатия до делба недвижим имот на съделителката С. С. М., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да се отмени. И доколкото допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял, същият следва да бъде изнесен на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК. Първоначалната цена, при която да започне публичната продан, следва да е в размер на 35 200 лева, съгласно заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза за пазарната стойност на имота, така както е допуснат до делба. Следва всеки от съделителите да бъде осъден да заплати държавна такса върху стойността на недвижимия имот, съобразно притежаваните от него дялове, а именно – С. С. М. следва да заплати 1 232 лева, представляващи 4% от стойността на притежаваните от нея 14/16 идеални части от имота (30 800 лева), С. С. С. – 88 лева, представляващи 4% от стойността на притежаваната от него 1/16 идеална части от имота (2 200 лева) и Х. С. С. – 88 лева, представляващи 4% от стойността на притежаваната от него 1/16 идеална части от имота (2 200 лева). Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че с решението си районния съд е пропуснал да осъди съделителката С. С. М. да заплати държавна такса върху стойността на дела й.
Предвид предмета на делото – извършване на делба на съсобствен имот, направените от страните разноски за адвокат и вещо лице, следва да останат в тяхна тежест, така, както са направени.
При този изход на делото, следва да се осъди съделителката С. С. М. да заплати на съделителя С. С. С. направените за въззивната инстанция разноски в размер на 564 лева, от които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 64 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 348 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 212 от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 86/ 2019 г. по описа на Районен съд – М., вместо което постановява:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 113 кв. м., състояща се от шест стаи и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху имот държавна собственост, представляващ УПИ VІ с пл. сн. № 81, кв. 12, по плана на с. С., община М., област К., с площ от 600 кв. м., при граници на УПИ VІ, с пл. сн. № 81: ул. „Б.”, УПИ V, УПИ VІІ и УПИ ІХ, при първоначална цена 35 200 лева, като получената след проданта цена се разпредели между С. С. М. с адрес в с. С., общ. М., обл. К., с ЕГН *, С. С. С. с адрес в с. Г. Д., общ. М., обл. К., с ЕГН * и Х. С. С. с адрес в гр. М., ул. „М.” № *, вх. *, . *, ап. *, с ЕГН *, съобразно правата им на съсобственост върху имота, а именно – 14/16 ид. части за С. С. М. и по 1/16 ид. част за С. С. С. и Х. С. С..
ОСЪЖДА С. С. М. с адрес в с. С., общ. М., обл. К., с ЕГН *, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К., държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 232 лева.
ОСЪЖДА С. С. С. с адрес в с. Г. Д., общ. М., обл. К., с ЕГН *, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К., държавна такса върху стойността на дела си в размер на 88 лева.
ОСЪЖДА Х. С. С. с адрес в гр. М., ул. „М.” № *, вх. *, . *, ап. *, с ЕГН *, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К., държавна такса върху стойността на дела си в размер на 88 лева.
ОСЪЖДА С. С. М. с адрес в с. С., общ. М., обл. К., с ЕГН *, да заплати на С. С. С. с адрес в с. Г. Д., общ. М., обл. К., с ЕГН *, сумата в размер на 564 лева, представляваща направени за въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.





Председател : Членове : 1.



2.

File Attachment Icon
AF7405713878CDFDC225854900452B55.rtf