Решение № 55

към дело: 20185100500034
Дата: 03/29/2018 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 167/ 01.12.2017 г., постановено по Г.д.№ 83/2017г.., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на П. М. С. от с.Б., че Д. М. от Г.М., е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 , в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., ЕКАТТЕ 02155, О.М., обл.К., ведно с 1/3 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31.00 кв.м./тридесет и един квадратни метра/ и първи етаж със застроена площ от 54.00 кв.м./петдесет и четири квадратни метра/, при граници на ПИ с пл.сн.№ 32: ПИ с пл.сн.№ 33, ПИ с пл.сн.№ 34 и път, и е осъдил ответницата да отстъпи собствеността и да предаде владението върху имота на ищеца. Съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца и сумата в размер на 340 лв., от които 250 лв.-адвокатско възнаграждение и 90 лв. - платена ДТ.
Недоволна от първоинстанционното решение е останала ответницата П. С., която го обжалва изцяло със стоящата в основата на настоящото производство, въззивна жалба. В същата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения, че при постановяване на съдебния си акт, решаващият съд не съобразил, че производството не касаело класически случай на иск по чл.108 от ЗС, защото ответницата не оспорва правото на собственост на ответника, но счита, че искът му е преждевременно предявен, защото не били изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл.З, ал.2 от Постановление №226 на Министерския съвет от 11.11.1992г. за отменяне Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея, по силата на която разпоредба физическите лица, настанени по административен ред в жилищата, които се отписват по реда на това постановление, запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок 3 години от влизане на постановлението в сила, а от датата на отписването на имота те следва да заплащат наем на новите собственици. Жалбодателката твърди, че в този смисъл от показанията на разпитаните по делото свидетели, безспорно се установявало, че ищецът не искал заплащане на наем, задължение, което законодателят му бил вменил, а единствено искал освобождаване на имота. Жалбодателката изтъква също, че получила от наемодателя си Община М., само уведомление, че договорът й е прекратен, без да е посочено някакво законово основание за това. Цитира съдебна практика, обективирана в решение №154/ 24.08.2016г. по Г.д.№3848/2015г., ГК, ІГО на ВКС, съгласно която решаващият съд бил длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това процесуално задължение представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което водело до отмяна на решението. В този аспект твърди, че решаващият съд не направил това в обжалвания съдебен акт - никъде в обжалваното решение не дал отговор на поставените от нея възражения. С оглед изложеното, моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявената от ищеца искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС, като преждевременно заведена. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В законовия срок, по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в производството, Д. М..
В съдебно заседание, жалбодателката, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, чрез писмени бележки, депозирани от процесуален представител, оспорва същата. Претендира разноски.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред надлежния, Момчилградски районен съд, ищецът е предявил иск, с който цели да бъде осъдена ответницата П. С. да освободи и предаде владението върху ПИ с пл.сн.№ 32 , в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., ЕКАТТЕ 02155, О.М., обл.К., ведно с 1/3 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31.00 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54.00 кв.м., при граници на ПИ с пл.сн.№ 32: ПИ с пл.сн.№ 33, ПИ с пл.сн.№ 34 и път.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната въззивна жалба, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в аспекта на доводите на жалбодателката за неприлагане в производството на разпоредбата на чл.3, ал.2 от Постановление №226 на Министерския съвет от 11.11.1992г. за отменяне Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея, а именно: че решаващият съд не признал правото й да бъде наемател за срок от 3 години от влизане на постановлението в сила, в рамките на който срок, но от датата на отписване на имота от съответния регистър на чуждестранните лица, тя да заплаща наема на новия собственик.
При така очертаната рамка на въззивен контрол, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Относно преценката на неговата правилност, съдът съобрази следното: Не е спорно в производството обстоятелството, че ищецът чрез нотариален акт № 141,том ІІ, рег.№1407, н.д. № 341от 09.06.2016 г. на нотариус с рег.№ 459 на НК, издаден въз основа на Заповед №РД-19-324 на кмета на Община М., се легитимира, като собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от ПИ с пл.сн.№ 32 , в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., ЕКАТТЕ 02155, О.М., обл.К., ведно с 1/3 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31.00 кв.м./тридесет и един квадратни метра/ и първи етаж със застроена площ от 54.00 кв.м./петдесет и четири квадратни метра/, при граници на ПИ с пл.сн.№ 32: ПИ с пл.сн.№ 33, ПИ с пл.сн.№ 34 и път. От прочита на цитираната Заповед №РД-19-324 на кмета на Община М., се установява, че е издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.2 и чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея, по повод молба с вх.№ 9400-5401/07.12.2015 г. на ищеца Д. М., в качеството му на наследник на С.С. Х..
Установено е безспорно, че доста след влизане на ПМС №226/1992 г. в сила , а именно на 30.04.2010 г. Община М., като наемодател, сключила с жалбодателката П. С., като наемател, договор за наем на общински жилищен имот /описан в приложената молба за настаняване като къща на изселник/, съставляващ част от процесния имот, а именно : едноетажна полумасивна жилищна сграда в с. Б., състояща се от две стаи и коридор с полезна плащ 35.35 кв.м. Не е спорно и обстоятелството, че наемните отношения между страните по договора са продължили повече от 6 години, и че договорът е бил прекратен едностранно от наемодателя с писмо, с което наемателката е била уведомена, че от датата на заповедта за възстановяване на имота-20.05.2016 г. договорът се счита прекратен и след тази дата следва наемателката да уреди наемните си правоотношения с новия собственик. Всъщност цитираната в писмото заповед от 20.05.2016 г., е тази, издадената под № РД-19-324 от кмета на Община М., с правно основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.2 и чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея, и с нея е разпоредено отписване от регистъра на чуждестранните лица /изселници/ на недвижим имот, съставлаващ ПИ с пл.сн.№ 32 , в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на с.Б., ЕКАТТЕ 02155, О.М., обл.К., ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31.00 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54.00 кв.м., при граници на ПИ с пл.сн.№ 32: ПИ с пл.сн.№ 33, ПИ с пл.сн.№ 34 и път, заведен в регистъра под № 2/1292, бивша собственост на С. С. Х., б.ж. на с.Б.. Установено е в производството от становището на ответницата П. С., изложеното в първото по делото открито съдебно заседание, че тя е спряла да плаща наем на Община М., че разбира, че следва да напусне процесната къща, че на същата е направила ремонт и, че е болна и с три деца и в предложения от Община М. друг имот, не може да живее.
Установявайки изложеното, съдът намира направения във въззивната жалба, довод за неоснователен. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Постановление №226 на Министерския съвет от 11.11.1992г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея, в действащия й вариант към ДВ бр.97, в сила от 08.11.2004 г., гласи, че физическите лица, настанени по административен ред в жилищата, които се отписват по реда на това постановление, запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 3 години от влизане на постановлението в сила, като от датата на отписване на имота те заплащат наем на новите собственици. Жалбодателката в настоящото производство не може да се ползва от този законов толеранс. Първо, защото определеният тригодишен срок е изтекъл най-късно към 08.11.2007 г.; второ, защото процесният договор за наем на „къща на изселник” е сключен с нея след отмяната на Закона за наемните отношения /24.05.1996 г./, и като сключен осемнадесет години след влизане в сила на постановлението и четиринадесет години след отмяната на закона, то наемателката- ФЛ не може да запази права, които не е притежавала към момента на сключване на договора за наем. Друг е въпросът, че така изтеклият срок от влизане в сила на ПМС и до датата на издаване на Заповед № РД-19-3243/20.05.2016 г. от 24 години, с оглед и направеното твърдение за извършено чрез държателя-наемател поддържане и ремонт на имота на чуждестранното лице, е могъл да бъде претендиран като изтекла в полза на наемодателя придобивна давност.
Независимо от изхода на делото, за изчерпателност следва да бъде посочено и това, че жалбодателката с оглед твърдяното й тежко здравословно и финансово положение, може да упражни правата си по административен ред за ново настаняване под наем в общински имот. А относно оплакванията й, направени пред първоинстанционния съд за вложени от нея средства за ремонт на наетия имот, собственост на ищеца, следва да се посочи, че както в това производство, така и в друго нарочно такова, а и доброволно могат да бъда предявени и уредени възражения за извършени подобрения в чужд имот.
Изложеното води до извода, че обжалваното в настоящото въззивно производство първоинстанционно решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
И при този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски изрично са поискани от ответника по жалбата, но извършването им не се доказва, не се и следват.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/01.12.2017 г., постановено по Г.д. № 83/2017 г. по описа на Момчилградския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.

File Attachment Icon
B3EAC7588C6BF2E8C225826000217FDE.rtf