Мотиви № 2

към дело: 20185100200183
Дата:
Съдия:
Съдържание
Подсъдимата З. А. И. от С., О., О. е предадена на съд за това, че на 08.01.2016 г., на път I-5 на км. 374+400 в землището на с. П., община К., област Кърджали, П. управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа” към Г., нарушила правилата за движение - чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „П. избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава извън населено място стойност на скоростта от 90 км/ч”, като управлявала лекия автомобил със скорост от 108,12 км/ч; и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен П. изпреварване или заобикаляне” като, без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, навлязла и се движила с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А. от Г. по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., гражданин на Република Г., роден на **.**.1*** г. в гр. К. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. Ф. А. от Г. е предаден на съд за това, че на **.**.2*** г., на път I-5, на км. 374+400 в землището на с.П., община К., област Кърджали, П. управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо”, модел „306” с peг. №*****, на платно за движение с две пътни ленти, в посока от Г. към ГКПП „Маказа” нарушил правилата за движение - чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко като с управлявания от него лек автомобил се движил на разстояние от 4-5 метра от движещия се пред него лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № *****, управляван от Х. А. Ю. от С., община К., П. което не можел да избегне удряне в него, ако то намали скоростта или спре рязко; и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен П. изпреварване или заобикаляне”, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, навлязъл и се движил с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване със З. А. И. от С., община К. по непредпазливост причинил смъртта на С. С. А., гражданин на Република Г., роден на **.**.1*** г. в Г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на ОП- К. – прокурор С., моли да се приеме изцяло като основана и подкрепяща се от събрания по делото доказателствен материал цялата фактическа обстановка, която е изложена във внесения обвинителен акт, като счита, че същата е установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, доказателствени материали. Прокурорът прави анализ на доказателствата, като сочи на кои следва да се даде вяра и защо, съответно кои да не се кредитират от съда и защо. Счита, че П. описаните в обвинителния акт фактически данни, З. А. И. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, и П. управляване на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” в посока от ГКПП - Маказа към гр. К. е нарушила правилото за движение на първо място в чл.20 ал.1 от ЗДвП - тя е била длъжна да контролира непрекъснато МПС, което управлява. По делото били налице доказателства, че тя е говорила по мобилния си телефон, обърнала се е към детето си, което е поискало играчка и тогава е започнала да навлиза в лентата за насрещно движение. Също така, навлизайки в лентата за насрещно движение тя е нарушила и правилото за движение в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, което допуска такова навлизане само П. платно за движение с две пътни ленти, когато водача извършва изпреварване и заобикаляне, каквито в случая нямало. Именно поради изложеното, обвинението било за това, че е нарушила описаните правила за движение, и в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия М. Ф. А. е причинила смъртта на С. С. А., пътувал в неговия автомобил и починал два дни по-късно. В причинна връзка с тези посочени нарушени правила на ЗДвП, се намирала настъпилата смърт на С. С. А. и в условията на независимо съпричиняване с деянието на подсъдимия М. А., защото от обективна страна деянието на всеки един от тях осъществявало изпълнителното деяние на едно и също по вид престъпление по транспорта и се намирали в причинна връзка с престъпния резултат. Смъртта на С. С. А. нямало да настъпи, ако З. И. не била нарушила тези правила за движение, не бе навлязла в лентата за насрещно движение. От субективна страна подсъдимата извършила престъплението във форма на вината престъпна небрежност - непредпазливост, защото тя не предвиждала като възможна или сигурна последица от управлението на автомобила в нарушение на посочените правила на ЗДвП, настъпването на смъртта на пътуващия в лентата за насрещното движение в другия автомобил С. С. А., но е била длъжна и обективно, и субективно, е могла да предвиди такъв резултат. Подсъдимият М. Ф. А. от обективна страна по същото време и на същото място управлявал лек автомобил марка „П.” модел „**” в лентата за насрещно движение. Той се движил на разстояние 4-5 метра, експертно установено, от движещ се пред него лек автомобил марка „Ф.” модел „П.”, управляван от свидетеля Х. Ю., което не му е позволявало да възприема адекватно пътната обстановка. По този начин сам е намалил възможностите да възприема всичко случващо се пред автомобила му, за да реагира своевременно и успешно, в случай на възникване на опасност за движението. Нарушението на това правило за движение от М. А. било в пряка причинно-следствена връзка с всичко, което се случило след това и обяснявало посоченото в обясненията му: „Изведнъж, изведнъж”, два пъти изведнъж, единия път, когато автомобилът пред него изчезва от погледа му. Това станало толкова внезапно за водача именно, защото се движил на такава къса дистанция, неправомерна и вторият път, защото възприел изведнъж навлизането в неговата лента на автомобила, управляван от подсъдимата З. И.. За да избегне удар в автомобила, управляван от З. И., М. А. завъртял волана рязко на ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение по посока към Г.. Навлизането в лентата за насрещно движение в случая било в нарушение на правилото за движение в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, така както била сторила и подсъдимата З. И., без да има изпреварване или заобикаляне. Това провокирало в този момент З. И. също да завие наляво и в този момент последвал удар между двата автомобила. С описания механизъм от вещите лица е настъпила смъртта на пострадалия. Прокурорът счита, че тези две правила за движение, които е нарушил М. А. - чл.23 ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, са именно в причинно-следствена връзка с причинения от него смъртен резултат и също П. условията на независимо съпричиняване с подсъдимата З. И., той е осъществил състава на това престъпление по отношение на настъпилия престъпен резултат, а именно - независимо съпричиняване. От субективна страна отново било налице престъпна небрежност.
По отношение на размера на наказанието, което следвало да бъде наложено на подсъдимата З. И., счита, че същото следва да бъде определено П. следните смекчаващи отговорността й обстоятелства - добри характеристични данни по местоживеене, чисто съдебно минало, трудова заетост, млада възраст, обуславяща възможност за нейното превъзпитание, пострадалия в другия автомобил пътувал без поставен обезопасителен колан. П. тези обстоятелства следвало да се определи наказание в размер на две години наказание „лишаване от свобода” с три години изпитателен срок с приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като били налице всички предвидени от закона условия за отлагането му. На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК, моли кумулативно да й бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години. По отношение на подсъдимия М. А. моли да бъде взето предвид оказаната от него помощ за пострадалия, както и смекчаващите вината му обстоятелства - добри характеристични данни по местоживеене, млада възраст, обуславяща възможност за превъзпитаване, чисто съдебно минало, също пътувалия без обезопасителен колан пострадал. Счита, че за него наказанието следва да бъде определено П. условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК, като наказанието „лишаване от свобода” до 4 години, където нямало предвиден минимум следвало да бъде заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и явяване и подписване пред пробационен служител за срок от три години, два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и на основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК, моли кумулативно да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца. По отношение на приобщените по делото веществени доказателства лек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.” и лек автомобил, марка „П.”, модел „**”, счита, че следва да бъдат върнати на техните собственици. По отношение на направените по делото разноски, моли подсъдимите да бъдат осъдени да ги заплатят в равни части, по сметка на ОП - К., както и разноските, направени от частните обвинители.
Конституираните по делото частни обвинители С. А. и А. А. считат, че виновна за случилото се била подсъдимата. Чрез повереника си адв.М., преупълномощен от адв.Щ., който е повереник и на частните обвинители Р. А. О. и Х. А., считат, че изпълнителното деяние на престъплението е извършено лекомислено, без видима причина, без повлиян външен фактор З. И. навлиза в лентата за насрещно движение, единствено и само поради разсейване, което доказвало, че тя не разбира колко отговорна дейност е управлението на едно МПС, и че освен своя, поставяш под риск живота и на другите участници в движението. Счита, че П. определяне на наказанието за изпълнение на целите, както на частната, така и на генералната превенции, следвало да бъде определено такова наказание, което основно да я превъзпита, тъй като обвиняемата била с ниска възраст, за да разбере тя каква отговорност носи, когато се качва в автомобила. Следвало да се отчете, че същата била извършила няколко нарушения на правилата за движение. От друга страна за изпълнение на целите на генералната превенция следвало чрез определянето на адекватни наказания да бъде повлияно на поведението на водачите на МПС. По отношение на обвиняемия М. И. счита, че същият е бил поставен в доста екстремна ситуация и му се е наложило да взима решение за части от секундата, поради което поисканото наказание от прокуратурата намира за адекватно.
Частните обвинители Ф. М., лично и като законен представител на Д. А., предоставя на съда да вземе решение.
Подсъдимата З. И. се възползва от правото си да не дава обяснения на съдебното следствие, като П. дадената й възможност за лична защита заявява, че всичко е станало много бързо и предоставя на съда да вземе решение. В последната си дума заявява, че няма какво да каже.
В пледоарията на защитника на З. И. – А. Д. се сочи, че по делото не било доказано по безспорен начин твърдението на държавното обвинение, че подсъдимата З. И. е изпуснала управлението на автомобила, че е разговаряла по мобилен телефон, че се е обърнала към детето си да му даде някаква играчка, тъй като в нейните показания същата е заявила, че не е имала мобилен телефон в нея. Въпреки, че подсъдимата З. е навлезнала 1,26 м в платното на М. А., двата автомобила можели да се разминат, като М. А. е могъл да използва ширината на банкета по пътя. Не станало ясно дали той се е уплашил и е завъртял волана наляво, за да навлезе в платното на З. И.. Вината на З. И. била, че се е върнала в нейното платно твърде бързо и по този начин е ударила автомобила на М. А. в неговата странична задна част. М. А. не можел и не би трябвало да се позове на тази негова спасителна маневра, като деяние за крайна необходимост по чл.13 от НК, която да изключва неговата обществена опасност. Поддържа определените от прокурора, спрямо З. И., смекчаващи отговорността й обстоятелства, още повече, че станало ясно, че тя е посещавала пострадалия в болницата, не се е укривала, работи и в момента и счита, че същата може да се поправи, като й бъде наложено наказание „пробация”, а не наказание „лишаване от свобода”, с три години изпитателен срок, както се предлагало от държавното обвинение, като деянието, извършено от М. Ф. А. било по-тежко, отколкото на З. И..
Подс.М. А. не се признава за виновен, дава подробни обяснения за случилото се, като твърди, че той си е карал нормално на платното и изведнъж една кола му излязла в насрещното движение, като той я видял в последния момент и нямал друг начин къде да избяга. Искал да се спасят, защото всички щели да загинат. Счита, че имало достатъчно дистанция, като бил много притеснен, когато бил разпитван и затова заявил, че бил на 4-5 метра от предходния автомобил. Твърди, че ако бе избягал с автомобила в дясната лента, можело сблъсъка да бъде челен и тогава да загинат всички, заради една грешка. Предният автомобил бил на пресечката и подс.З. И. е влезнала в лентата му да се движи, като в този момент той сигурно бил намалил скоростта и тя в същия момент навлезнала в насрещното му движение. Изведнъж изчезнал предния автомобил. Той си управлявал нормално на пътя и изведнъж като изчезнал другия автомобил, той видял една кола с висока скорост да идва насреща в неговата лента. Било го е страх като видял З. И., че кара с висока скорост и ще го блъсне челно с 110 км/ч, тогава със сигурност много хора щели да умрат. Той нямал вина, бил на 24 години и не искал да умре, заради нейната грешка. Не можел да разбере как той бил виновен. Нямало как да завие леко надясно, защото подсъдимата изведнъж навлезла в неговата лента и той не можал да прецени дали да завие надясно, където имало канавка и колата щяла да се обърне и пак всички да загинат. Не знаел дали С. А. отзад си е сложил колан. Счита, че ударът е бил тежък, след като вратата е изхвърчала. След удара С. бил паднал в канавката, като той му помогнал да го изкарат и него и детето. После дошла линейката. Подс.М. А. твърди, че З. И. му викала: „Извинявай, аз съм виновна, извинявай.” В автомобила му нямало детско столче, защото той нямал дете. За лична защита и в последната си дума заявява, че е виновна З. И., а той не бил виновен.
Защитника на подс.М. А. – А. Х., в пледоарията си моли да се постанови съдебен акт, с който подзащитния й бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, доколкото счита, че деянието му се явявало случайно такова по смисъла на чл.15 от НК. В много свои решения, принципно в Тълкувателно решение № 106/83 г. на ОСНК на ВС, ВКС изяснил, че първото условие за невиновно поведение за водача, според чл.15 от НК, било да е спазил определени предписания, с оглед на което нямал задължението и не е бил длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици П. конкретната пътна обстановка. Следващото условие било той да е бил поставен в невъзможност да предвиди и предотврати тези последици, поради внезапно възникнала пряка и непосредствена опасност от неправомерното поведение на участници в движението, която не може да се преодолее по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта на движение или чрез спиране. В настоящия случай, счита, че подс.М. А. по никакъв начин не бил виновен за вредните последици, претърпени П. настъпилото на 08.01.2016 г. пътно-транспортно произшествие, тъй като не бил нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се в рамките на допустимата скорост за движение, в прилежащата му половина от платното за движение, с последвала и реакция от негова страна за предотвратяване на ПТП, а вещото лице в първоначалната си експертиза, която част поддържало, заявило, че неговото поведение е правилно такова и неговите действия са изцяло съобразени с изискванията за безопасност. В настоящия случай, настъпването на произшествието се дължало единствено и само на поведението на подсъдимата З. И., като предвид попадането й в опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подс.А., предотвратяване на удара на практика било невъзможно. П. предприетата от него маневра, между неговия автомобил и насрещно движещия се такъв на подсъдимата, вещите лица сочели, че разстоянието било 33,28 метра. В тоя смисъл той нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди движение на насрещно движещ се автомобил в прилежащата му половина от платното за движение, още повече със скорост от близо 109 км/ч. Именно в резултат на това неправомерно поведение на подсъдимата се е стигнало до настъпване на произшествието. Този извод изключвал ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Счита, че установените по делото факти не сочели на извършено от страна на подс.А. нарушение на каквито и да било правила за движение по пътищата. Той нямал задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. М. А. разполагал със секунди време, за да реагира и да предприеме маневра завиване наляво или надясно, а чисто човешкият инстинкт за самосъхранение диктувал завиване наляво, за да предотврати челен удар и за да не се обърне управляваният от него автомобил в крайпътната канавка. Завивайки волана наляво, той нямало как да знае, нито да предполага, че водачката З. И. точно в този момент е решила да се върне в собственото си платно за движение. Действително разпоредбата на чл. 23. ал.1 от ЗДвП посочвала, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, но тази законова разпоредба по никакъв начин не го задължавала да има такава дистанция, в която ако в собственото му платно навлезе автомобил, движещ се с близо 110 км/ч, той да отреагира. Моли да се постанови съдебен акт, с който подс.М. А. да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Окръжният съд, след преценка поотделно и съвкупно на събрания по делото доказателствен материал и на основание чл.305 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На **.**.2** г., на път 1-5, на км. 374+400 в землището на с. П., община К., област К., около 12.40 часа подс.М. Ф. А. управлявал в посока от гр. К. към ГКПП „Маказа” със скорост от 65,82 км/ч собственото си моторно превозно средство – лек автомобил, марка "П.", модел "*" с peг. № ****, на платно за движение с две пътни ленти. Платното за движение било прав участък с ширина 7,80 метра, като лявата лента била широка 3,82 метра, а дясната 3,98 метра, с напречен наклон на пътя 1% от средата към краищата му и с наклон на изкачване 1% в посока Г.. Видимостта на водачите в този участък от пътя в светлата част на денонощието била 120 метра. Настилката била от асфалтобетонов тип, едрозърнест асфалт, без неравности по него, суха. От двете страни на платното за движение били оформени крайпътни банкети пясъчно-земен тип, фракция от ситно натрошени камъни на нивото на асфалта. След тях били изградени бетонни отводнителни канавки, широки 1,40 метра и дълбоки 0,50 метра, успоредни на оста на пътя.
На предната дясна седалка в автомобила, управляван от подс.М. А., пътувала св. А. М., с която живеели на съпружески начала, на задна дясна седалка седял пострадалият гръцки гражданин С. С. /изписвано на български език и като С./ А., роден на *.*.1*** г. в гр. К., Република Г., до него седяло тригодишното му дете Д. С. А., а на задната лява седалка пътувала съпругата на пострадалия - св. Ф. С. М..
В посока от гр. К. към ГКПП „Маказа” пред управлявания от подс. М. А. автомобил, св. Х. А. Ю. от с. О., община К. управлявал лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № *** със скорост от 65,82 км/час.
Подс.М. А. управлявал автомобила на разстояние от 4-5 метра зад управлявания от св. Х. Ю. лек автомобил.
Междувременно, в другата лента за движение в посока от ГКПП „Маказа” към Г. на път 1-5 на км. 374+400 в землището на с.П., община К., област К., подс.З. А. И. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Ф.н” модел "П." с peг. № ***, собственост на съпруга й Е. М. E. от С., община К.. На **.**.20** г., сутринта около 06.30 часа подс.З. И. се прибрала в дома си в С., община К., след като същия ден пристигнала към 02.00 часа в гр. С. с нощен полет от Л. и след това пътувала с лек автомобил от гр. С. до с. Д.. Спала по-малко от 5 часа до към 11.00 часа, след което се качила зад волана на лекия автомобил. В автомобила на задната седалка пътували свекървата на подс.З. И. - св. Х. Ш. Е. и тригодишното й дете Б. Е. Е.. Подс. З. И. управлявала лекия автомобил със скорост от 108,12 км/ч, като в участъка от пътя скоростта на движение, която не трябва да се превишава, била 90 км/ч. Без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, докато говорила по мобилния си телефон и се обърнала към детето си, поискало играчка, подс. З. И. изгубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил и навлязла с него в лентата за насрещно движение в посока от гр. К. към ГКПП „Маказа”.
Св. Х. Ю. видял навлизането на управлявания от подс.З. И. в лентата му за движение, помислил си, че някой негов познат се шегува, но, след като видял, че лекият автомобил не напуска лентата му за движение, за да избегне удар в него, завил рязко надясно и излязъл на банкета в посоката си на движение, където спрял.
Непосредствено преди напускането на лентата за движение от лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, подс.М. А. видял движещия се към него в лентата му за движение лек автомобил, марка "Ф. модел " П. " с peг. № ***. В този момент предната част на лек автомобил, марка "Ф.", модел "П." с peг. № *** била навлязла на разстояние 1, 26 метра в лентата за насрещно движение и била на разстояние 33,82 метра от лек автомобил, марка "П.", модел " * " с per. № ***.
За да не се удари челно в автомобила, управляван от подс.З. И., подс.М. А. със скорост от 65,82 км/ч завъртял волана рязко наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение в посока от ГКПП „Маказа” към гр. К.. Подс.З. И., като видяла навлизането на управлявания от подс.М. А. автомобил в нейната лента за движение, също завила наляво и управляваният от нея лек автомобил с лявата си страна се намирал на разстояние 1,71 метра в насрещната лента за движение, когато се ударил със скорост от 108,12 км/ч с предната си дясна част в дясната странична част /предната и задна десни врати/ на лек автомобил марка „П.” модел „***” с peг. № ***.
От силния удар лек автомобил, марка „П.”, модел „*” с peг. № *** се повдигнал и завъртял в посока на часовниковата стрелка, след което паднал на гумите си върху десния банкет, плъзнал се косо назад към ската и спрял, като предната част била насочена към пътя, а задната към ската над канавката в началото на отводнителна крайпътна канавка от бетонов тип.
По време на удара и завъртането на автомобила, под действието на центробежната сила, задната му дясна врата се откачила и изхвърчала. П. възкачването на задните колела на автомобила върху банкета пътуващият на задната седалка без поставен обезопасителен колан С. А. и детето му Д. С. А. изпаднали от купето на автомобила и се установили в дясната бетонна отводнителна канавка до пътното платно в посока от ГКПП „Маказа” към гр. К., като С. А. ударил главата си в бетонната отводнителна канавка. Вследствие на удара С. А. получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и покрива на черепа. Лек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № *** с получени повреди по ходовата част продължил напред по пътя и спрял на разстояние 73 метра от мястото на удара в положението - с предна част към Г. и със задна част към С..
Подс.М. А. излязъл веднага от автомобила си, взел детето от канавката, след което той и дошлият на мястото св.А. Л. Ф. от с. Г. К., община К., издърпали тялото на С. А. от канавката на десния банкет в посока на движението към гр. К.. Подс.М. А. и св.Ф. М. хванали за подмишниците дишащият тежко С. А. и го издърпали от банкета така, че да легне по гръб на асфалта. Пострадалият С. А. имал кръв на главата отзад, хъркал и от устата му излизали балони с кръв и жълта течност. Св.А. М. донесла одеяло, което св.Ф. М. поставила под главата на гръцкия гражданин.
Междувременно, св.А. Ф. към 12,50 часа се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото ПТП. Подс.З. И. се затичала към лекия автомобил марка „П.”, модел „* с peг. № ***, като плачела и се извинявала, и казвала на подс.М. А., че не искала „да стане така”, че тя е виновна, че изгубила контрол над автомобила си, че пристигнала сутринта от А. и не била спала. Казала на св.Ф. М., че се върнала от чужбина със самолет същия ден в 6 часа сутринта, пътувала до С., яли с детето й и свекърва й, взели някакви документи от С. и тръгнали за С., където живеела свекърва й. Обяснила също, че не разбрала какво се случило изведнъж, тъй като говорила с мъжа си по телефона за документите, като в този момент детето й от задната седалка поискало играчката, която му била купила, свекърва й взела играчката, за да я отвори и след това усетила, че се удря в насрещно движещия се автомобил. Св. Х. Ю. попитал подс.М. А. как не е успял да избегне удара, че той самият успял в последния момент да избегне удара.
Около 13 часа на 08.01.2016 г., десетина минути след обаждането на телефон 112, на мястото на ПТП пристигнали една след друга две линейки и патрулен автомобил с младши автоконтрольор в РУМВР - К. св. К. В. Й.. Полицаят установил водачите на участващите в ПТП автомобили и ги изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер” № 0196, тариран до м. Април 2016 г., който отчел нулеви резултати за подс.З. И. и за подс.М. А..
Първата пристигнала на мястото линейка отвела С. А. в ЦСМП П. М. „ Д. Ат. Д. гр. К., където постъпил на лечение в Отделение за анестезия и интензивно лечение /ОАИЛ/ и където починал в 08.15 часа на 10.01.2016 г., от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на получената П. удара на главата му в бетонната отводнителна канавка тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и покрива на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък и контузии на мозъка, довели до потискане на жизнено важни мозъчни центрове.
Втората линейка превозила св.Ф. М., детето й Д. А. и св.А. М. до ЦСМП П. М. „ Д. Ат. Д. гр. К..
Пристигналите на место автоконтрольори издали талони за медицинско изследване, на подс.М. А. бил издаден талон № 03**, а на подс. З. И. талон за медицинско изследване с бланков номер 04***. От подс.М. А. и подс.З. И. била взета кръв за съдебнохимическо изследване на концентрацията на алкохол.
Видно от заключението по извършената на ДП съдебна химическа експертиза № 10/11.01.2016 г., в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс.М. А., не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението по извършената на ДП съдебна химическа експертиза № 11/11.01.2016 г., в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс.З. И., не се доказва наличие на етилов алкохол.
От заключението по извършената на ДП от вещото лице – Д. Н. М. – съдебен лекар, единична съдебномедицинска експертиза на труп № 6/2016 г. /л. 117 - л. 121 от том 1А от ДП/ се установява, че смъртта на С. А. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежка черепно – мозъчна травма със счупване на черепната основа и покрива на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък и контузии на мозъка, довели до потискане на жизнено важни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания според експерта са получени П. действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре отговарят да са възникнали П. пътно-транспортно произшествие, за каквото има данни в случая.
Видно от заключението по извършената на ДП тройна допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 109 - 128 от том 1 от ДП/ вещите лица – Д. С. С., Д. Т. Д. и Д. Н. М., сочат следното: П. рязкото отклоняване на автомобили наляво от подс.М. А., инерционните сили са отклонили центробежно тялото на на С. А. надясно, т.е. към задна дясна врата, възможно е да е настъпил удар на тялото във вратата. С този удар могат да се обяснят десностранните увреждания на пострадалия. В същия момент е настъпил и директният удар на управлявания от подс.З. И. лек автомобил в дясната предна и задна врата на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалият. Този удар е довел до първично инерционно движение на тялото на пострадалия напред и нагоре. Едновременно с това задно-страничният десен удар е придал значително количество кинетична енергия в задната част на автомобили „П.” и е довел до завъртането му. Изпадането на телата на С. А. и на детето му Д. А. през откачилата се и изхвърчала задна дясна врата П. удара между двата леки автомобили е станало П. възкачването на задните колела на автомобила върху банкета и наличният там бетонен отводнителен канал с вероятен наклон надясно. По телата не са установени охлузвания, които да дават основание за извода, че те са се протъркали /хлъзнали/ по настилката до падането си в канала. Вероятно първо е изпаднало тялото на С. А., а след това на детето му. В купето на автомобила не са били сериозни инерционните сили за телата в предно-задна посока. Поради това, както и поради задействането на предпазните въздушни възглавници возещите се отпред, а и возещите се отзад не са получили сериозни травматични увреждания вътре в купето. Обсъждайки травмите на пострадалия С. А., вещите лица са посочили, че прави впечатление, че са констатирани П. външния оглед две минимални по размери охлузвания на кожата на челото, коляното, както и сравнително масивно кръвонасядане на лявото бедро. Тези травматични увреждания вещите лица са посочили, че могат да бъдат определени като получени вътре в автомобили. Поради своята нехарактерност обаче, е напълно възможно да са получени и след излизането на настилката. Посочили са също, че прави впечатление тежката черепно-мозъчна травма, която е с основен удар в тилната област и мозъчни контузии, и мозъчна компресия на местото на противоудара. Това означава, че травмата е инерционна, т.е. получена е по механизма на удар на движещата се глава в твърд тъп предмЕ. Този предмет не е имал изразени ръбове и най-вероятно е бил с широка плоска повърхност, защото по кожата в окосмената част на главата не се установяват рани, охлузвания, кръвонасядания. Експертите считат, че черепно-мозъчната травма е получена П. изпадането от автомобила и удар на тилната област в бетонния крайпътен канал. В купето на автомобила няма част, в която пътник, возещ се отзад, да получи такава травма. Динамиката на движението на тялото също не предполага такъв удар. Абсолютно същите изводи вещите лица сочат, че могат да бъдат направени и по отношение на счупването на ребра в резултат на деформация на гръдния кош, както и налични контузионни промени на белите дробове по задните им повърхности. Експертите медици са посочили в заключение, че с голяма степен на вероятност може да се направи изводът, че основните травматични увреждания на С. А., които са и причинили смъртта му, са причинени след изпадането му от автомобила „П.”. Експертите считат, че казусът е сравнително ясен от медицинска гледна точка. От двата блъснали се автомобила, пълни с пътници, е пострадал сериозно единствения, който е изпаднал от автомобила „П.”. Това се дължи на травмата му П. удара в бетонната крайпътна вада /канал/. Нямало данни нито по облеклото, нито по тялото за простъргване на тялото след изпадането му от автомобила и това било факт, както П. пострадалия С. А., така и П. детето Д.. Вероятно и двете тела са изпаднали от автомобила едномоментно, т.е. заедно. По детето не се установяват травми от удар във вадата, което значи, че ударът може да е опосредствен през тялото на С. А., т.е. налице било сумиране на масите, действащи върху тялото на С. А.Е.
От заключението по извършената единична съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 6/2016 г. /л.129- л.130 от том 1А от ДП/ е видно, че на А. М. М. е било причинено травма на меките тъкани в областта на лявата гривнена става. Описаното увреждане е получено П. действието на твърд тъп предмет и по време е възможно да е възникнало П. пътно-транспортно произшествие, за каквото имало данни в случая. Било е причинено болка и страдание.
От заключението по извършената нова тройна съдебна автотехническа експертиза № 44/04.03.2018 г, /л.35- л.47 от том 5 от ДП/ на вещите лица – И.В. Д., И.К. Ш. и И.Н. А. се установява:
- И трите автомобила са се движили по път I-5. Лек автомобил „П. *”, с рег.№ ***, управляван от подс.М. А., в посока от К. към ГКПП „Маказа”, е бил след попътно движещ се автомобил „Ф. П.”, с рег.№ ****Х, управляван от св.Х. Ю.; лек автомобил „Ф. П.", с рег. № ****, управляван от подс. З. И. в обратната на тях посока – към К.. На км 374 +400 подс. З. И. е навлязла в лентата за насрещно движение, на разстояние 1,26 м. в нея. Водачът на л.а. „Ф. П.", с рязка маневра завой надясно е излязъл на банкета. В създалата се ситуация водачът на л.а. „Пежо 306", с рег.№ Х 6911 ВК подс. М. А. е реагирал чрез рязка маневра „завой наляво” и навлязъл в лентата за насрещно движение. Подс. З. И. е предприела завиване на ляво и в момента на удара лявата страна на л.а.„Ф. П.” се е намирала на разстояние 1,71м в насрещната пътна лента.
- Лек автомобил „Ф. П.” е ударил с предната си дясна част дясната странична част (предната и задна десни врати) лек автомобил „П.”. От силния удар този автомобил се е повдигнал и завъртял в посока на часовниковата стрелка, след което е палнал на гумите си върху десния банкет, плъзнал се е косо назад към ската и е спрял в положението открит след ПТП. По време на удара и завъртането на автомобила, под действието на центробежната сила, задната му дясна врата се е откачила и изхвърчала, пътуващия на задната седалка С. и детето също - паднали на пътя, плъзнали /всяко тяло има маса, която поражда инертност, те не могат да спрат моментално/ и спрели в дясната канавка. Лек автомобил „Ф. П.” с получени повреди по ходовата част, е продължил напред по пътя и е спрял в положението фиксирано след ПТП.
Експертите са направили следните изводи относно причините за настъпване на произшествието :
Водачът на лек автомобил „Ф. П.”, с рег.№ **** – подс. З. И., е загубила контрол над автомобила и неправилно е навлязла в лентата, предназначена за насрещно движение;
Водачът на лек автомобил „П. *”, **** – подс. М. А., неправилно се е движил с несъобразена скорост, на много късо разстояние 4-5 м., от движеният се пред него лек автомобил „Ф. П.” и неправилно е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Други съпътстващи обстоятелства са: подс.З. И. е управлявала автомобила с превишена скорост; подс. М. А. е превозвал неправилно на задната седалка дете, без система за обезопасяване на деца; пострадалият С. А. не е използвал монтирания в автомобила обезопасителен колан;
- Скоростта на движение на л.а. „Ф. П.”, с рег.№ **** в момента на удара и преди него е била 108,12 км/ч. Скоростта е била превишена за процесния пътен участък;
- Скоростта на движение на л.а. „П. **”, с рег.№ ***** в момента на удара и преди него е била 65,82 км/ч. Скоростта е била несъобразена за избраните условия на движение, съобразената скорост за движение зад друг попътно движещ се автомобил според вещите лица е 13,25 км/ч.
- Дължината на „опасната зона” пред л.а. „Ф. П.”, с рег. № ***** е била 104.49 м. Дължината на „опасната зона" пред л.а. „П. **”, с рег. X**** е била 49.29 м.
- Водачът на л.а. „П. **”, с рег. № **** – подс. М. А., със спирачки не е имал възможност да предотврати ПТП, но същият е имал възможност със заобикаляне отдясно, да се размине с идващия насреща автомобил.
- Водачът на л.а. „Ф. П.”, **** – подс. З. И., със спирачки не е имала възможност да предотврати ПТП. Не е имала други начини да извърши това, сама се е поставила в тази ситуация, загубвайки контрол над автомобила и навлизайки в лентата за насрещно движение.
- Водачът на л.а. „Ф. П.” – подс. З. И. е следвало да упражнява строг контрол върху управлявания от нея автомобил. Не е трябвало да навлиза в лентата за насрещно движение П. наличие на насрещно движещи се в близост автомобили и без да е налице такава необходимост. Следвало е да спазва изискванията за максимално разрешената скорост за движение на конкретния пътен участък. П. създалата се ситуация е следвало незабавно да предприеме действия за прибирането на автомобила в прилежащата й пътна лента от платното за движение.
- Водачът на л.а. „П. **” – подс.М. А. не е трябвало да навлиза в насрещната пътна лента П. наличие в близост на насрещно движещ се автомобил. П. така избраната скорост на движение на автомобила, е трябвало да се движи на разстояние от предния автомобил, не по-малко от 50 метра, условие, което би му позволило да спре екстрено и да не допусне ПТП в случай на възникване на „опасност”. В настъпилата критична ситуация е трябвало да продължи движението си в прилежащата му лента за движение от платното, използвайки крайните му десни габарити. (движение плътно в дясно, включително използването и ширината на банкета).
- Непосредствено преди ПТП леки автомобили „Ф. П.” с peг. № **** и „П. **” с peг. № ****, са били технически изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
- В конкретната пътна ситуация и двамата водачи са имали обективната възможност да се възприемат от разстояние 120 м и да допуснат възможното му навлизане в насрещната лента за движение.
- Водачът на л.а. „П. **” – подс. М. А. се е движил на разстояние 4-5 м зад л.а. „Ф. П.”. Следвало е за така избраната скорост на движение, това да става на разстояние не по-малко от 50м, условие, което би му позволило да спре екстрено и да не допусне ПТП в случай на възникване на „опасност” (да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко). П. така избраното разстояние (дистанция) и скорост на движение, не е бил в състояние да избегне удар в него. Безопасната скорост за тази дистанция е 13,25 км/ч.
- Автомобил марка „П. ***” с peг. № ***, управляван от подс.М. А., е бил оборудван с обезопасителни колани за пътниците на задната седалка. Пострадалият С. А., пътувал в този автомобил, е бил без поставен предпазен колан. Ако той го е бил използвал, същият е щял да бъде задържан от него на седалката на автомобила. Нямало е да изпадне вън от автомобила и е нямало да се удари в обект извън него.
Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали и приобщените такива от досъдебното производство на основание чл.283 от НПК, а именно: частично от обясненията на подсъдимата З. И. дадени на ДП на 23.03.2017 - т.1, стр.17, приобщени по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 от НПК; частично от обясненията на подс.М. А. дадени на съдебното следствие; от показанията на Х. А., Х. Ю., Р. Р., Ф. Е., Х. О., М. О., К. Й., А. Ф., С. Х. и Р. М., дадени на ДП и приобщени на основание чл.373, ал.1, във вр. с чл.372, ал.3, във вр. с чл.283 от НПК, показанията на св.А. М. и Ф. М., дадени на съдебното следствие; показанията на св.Х. Ю. дадени на ДП пред съдия – протокол за от 30.03.2016 г. и от 01.04.2016 г., приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, които показания на цитираните свидетели с изключение тези на св.Х. А., съдът кредитира, като логични, последователни, кореспондиращи по между си и взаимодопълващи се; от заключението на изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза на труп № 6/2016 г.; от заключението на изготвените на ДП тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от вещите лица – доц. Д. С. С., Д. Н. М. и Д. Т. Д.; от заключението на изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 6/2016 г.; от заключенията по изготвените протоколи за химически експертизи № 10/2016 г. и № 11/2016 г. от в.л. С. М.; от заключението на изготвената на ДП тройна съдебна автотехническа експертиза № 44/2018 г. от вещите лица – И.К. Ш., И.Н. А. и И. В. Д. и от разпита им на съдебното следствие; от заключението на извършената съдебна автотехническа експертиза от в.л. И. В. Д., в поддържаните от него части, които експертизи съдът възприема изцяло, тъй като същите са ясни, пълни и обосновани, поради което и не възникват съмнения за тяхната правилност; от писмените доказателства по делото - протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми; протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми; справки в централна база данни – КАТ за собственост на МПС; писмо-справка от РЦ 112; протокол за доброволно предаване, заверено копие на удостоверение за раждане, заверено копие на извлечение на акт за смърт и медицинско свидетелство за смърт, заверени копия от съдебномедицинско удостоверение №9/16г., лист за преглед на пациент в спешно отделение и резултат от образно изследване; справки за нарушител; свидетелства за съдимост на З. И. и М. А., декларация за семейно и имотно състояние на З. И. и М. А., отговори по молби за правна помощ, удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници на пострадалия С. С. А. и др.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.З. И., че не тя е навлязла с управлявания от нея автомобил в насрещната лента за движение, а автомобила управляван от подс.М. А. е навлязъл в нейната пътна лента и за да избегне челен удар завъртяла волана наляво, след което, за да се прибере в нейната си лента завила надясно, П. което се ударила в задната част на автомобила „П.”. Описаните обяснения на подсъдимата са в противоречие и се опровергават от показанията на св.Х. Ю., който се е движел непосредствено пред автомобила на подс.М. А.. Свидетелят разказва как автомобила управляван от подсъдимата е навлязъл в неговата лента за движение и за да избегне удар с този автомобил е завил надясно и веднага спрял, като в огледалото за обратно виждане видял как лекият автомобил „П.” се удря в лекия автомобил „П.” в задната му дясна част. Показанията на св.Х. Ю. в тази им част се потвърждават и от обясненията на подс.М. А., който също обяснява, че автомобила на подс.З. И. е навлязъл в лентата за насрещно движение, именно поради което той е предприел завиване наляво, за да се опита да избегне удара с този автомобил, но не е успял да предотврати удара. Обясненията на подс.И. се опровергават и от заключението на тройната автотехническа експертиза, от което заключение се установява, че водача на л.а.„П.” се е намирал в своята пътна лента и е започнал макар и неправилно, да завива наляво, след като л.а.„П.” е навлязъл в неговата лента. Вещите лица са изложили съображенията си защо от техническа гледна точка е невъзможна версията на подс.И., а именно, че е невъзможно същата да е достоверна, тъй като изнасянето встрани ще бъде много по-малко - 0.45 метра, отколкото експертно установеното - 1.26 метра навлизане на нейния автомобил в насрещната лента за движение, в посока за ГКПП - Маказа, където се е движел подс.М. А.. С оглед изложеното съдът възприема версията на подс.З. И. в описаната по-горе част, като защитна такава целяща единствено оневиняването й. По изложените съображения съдът не дава вяра и на показанията на св.Х. А. – пътник в л.а.”Ф. П.”, че автомобила управляван от подс.М. А. е навлязъл в тяхната пътна лента, а не обратно - автомобила управляван от подс.И. да е навлизал в лентата за насрещно движение. Св.Х. А. е свекърва на подсъдимата и като такава безспорно се явява заинтересована от изхода на делото, поради което и показанията й съдът възприема като теза в защита на подсъдимата.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимият М. А. единствено в частта им в която твърди, че той е бил на по-голяма от 4-5 метра дистанция от предходно движещия се автомобил. В тази му част обясненията му се опровергават от заключението на вещите лица извършили САТЕ по делото, които логично и обосновано обясняват механизма на ПТП, а именно, че подс.А. се движел на изключително близко разстояние след предходно движещия се автомобил, което не му е позволило да забележи своевременно насрещно движещия се автомобил управляван от подс.И. и да успее да извърши адекватна и правилна маневра – завиване на дясно и да избегне удара с другия автомобил. Показателни в това отношение са и обясненията на самия подс.А., че автомобила управляван от св.Х. Ю. „изведнъж” е изчезнал и пред него „изведнъж” се е появил автомобила на подс.З. И., което може да се получи единствено П. изключително къса дистанция с предходно движещия се автомобил. В същата насока са и показанията на св.А. М., която е пътувала на предната дясна седалка до подс.А. и твърди, че всичко е станало много бързо, „изведнъж”, като е чула само „буум, като бомба” и не е видяла автомобил срещу техния. Че всичко се случило много бързо и дори не е разбрала какво е станало, се установява и от показанията на св. Ф. М., която е пътувала на задната седалка зад шофьора М. А..
П. така установената и приета фактическа обстановка, следва да се направи извода, че подс.З. А. И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, а именно: на 08.01.20** г., на път I-5 на км. 374+400 в землището на с. П., община К., област К., П. управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ****, на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа” към Г., нарушила правилата за движение - чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „П. избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава извън населено място стойност на скоростта от 90 км/ч”, като управлявала лекия автомобил със скорост от 108,12 км/ч; и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен П. изпреварване или заобикаляне” като, без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, навлязла и се движила с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А. от Г. по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., гражданин на Република Г., роден на **.**.19** г. в гр. К..
П. управлението на МПС – лек автомобил, „Ф. П.”, подсъдимата безспорно е нарушила вменените й с обвинението разпоредби на Закона за движение по пътищата. Безспорно по делото е установено, че подс.И. е нарушила забраната по чл.21, ал.1 от ЗДвП за управление на пътно превозно средство от категория В извън населено място със скоростта от 90 км/ч, като управлявала лекия автомобил със скорост от 108,12 км/ч., както и забраната по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, на платно с две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне на друго ППС. Нарушението на цитираните законови разпоредби е довело до удар с автомобила управляван от св.М. А., който се е оказал фатален за пострадалият С. А.Е. Безспорно е установено също, че ако подс.З. И. бе спазила изискването за максимално разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък и не бе навлезла в лентата за насрещно движение без да наличие на такава необходимост и П. наличие на насрещно движещи се автомобил, то е нямало да настъпи удар между двата автомобила и същите биха се разминали безпрепятствено. В следствие на описаните нарушения на правилата на движение по пътищата допуснати от подс.З. И., същата е предизвикала ПТП, П. което тялото на пострадалия пътник от л.а. „П. ***” е изпаднало от автомобила, като П. падането С. А. си ударил главата в бетонната отводнителна канавка и получил тежка черепно-мозъчна травма, която се е оказала фатална за живота му. Безспорно е налице и причинна връзка на посочените нарушения на правилата за движение от подсъдимата З. И. и смъртта на С. А. настъпила в условията на независимо съпричиняване с подс.М. А..
Деянието е извършено от подсъдимата З. И. П. форма на вината непредпазливост. Безспорно е, че същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Подсъдимата е съзнавала, че е управлявала автомобила невъзстановена напълно от друго нощно пътуване, с неразрешена скорост от 108.12 км/ч, П. която и най-малкото отклонение на вниманието й би могло да доведе до загуба на контрола върху автомобила, като в случая е навлязла в лентата за насрещно движение, П. наличието на насрещно движещи се автомобили. С оглед на обстоятелството, че подсъдимата е пълнолетно лице, психически и социално зряла личност, тя е била напълно наясно, че правилата за безопасно движение са задължителни за водачите на МПС и съзнавайки, че допуска нарушения на правилата за движение, е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съзнаването на всички елементи от престъпния състав, е обективирано в поведението на подс.И..
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са проявената самоувереност и небрежност П. управление на МПС и нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
П. така установената и приета фактическа обстановка, следва да се направи и извода, че с поведението си по описания начин подс.М. Ф. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343а, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, а именно: на 08.01.2016 г., на път 1-5, на км. 374+400 в землището на с. П., община К., област К., П. управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "П.", модел "*", с peг. № ****, на платно за движение с две пьтни ленти, в посока от Г. към ГКПП „Маказа" нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП: „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко", като с управлявания от него лек автомобил се движил на разстояние от 4 - 5 метра от движещия се пред него лек автомобил марка „Ф.", модел „П.", с peг. № ****, управляван от Х. А. Ю. от с. О., община К., П. което не можел да избегне удряне в него, ако то намали скоростта или спре рязко, както и нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП : "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен П. изпреварване или заобикаляне", като, без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство, навлязъл и се движил с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване със З. А. И. от С., община К. причинил смъртта на С. С. А., гражданин на Република Г., роден на **.**.19** г. в гр. К., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като го издърпал от канавката на десния банкет и от банкета на асфалта.
Безспорно по делото са установени допуснатите от подс.М. А. нарушения на правилата за движение по пътищата, които са от значение за настъпване на ПТП с вредоносния резултат. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства да се движат на такава дистанция от движещото се пред него друго превозно средство, че ако последното намали скоростта или рязко спре, да може да избегне удряне в него. По делото е установено, че подсъдимият М. А. се е движел на разстояние от 4-5 метра от движещото се през него МПС, което разстояние не е било достатъчно, П. внезапно възникналата необходимост, за своевременна и правилна преценка за извършване на спасителна маневра. Това нарушение, т.нар., неспазване на необходимата дистанция, е довело и до следващото нарушение, а именно на забраната въведена с разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – водачите да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение на на пътно платно с двупосочно движение, освен П. изпреварване или заобикаляне. В случая подс.А. без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство е навлязъл и се движил с управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, в следствие на което настъпва ПТП и в условията на независимо съпричиняване със З. И. от С., община К., причинил смъртта на С. С. А.Е. Безспорно от заключението по извършената тройна АТЕ е установено, че подс.А. не е извършил спасителна маневра, както твърди в обясненията си, тъй като П. възникналата непосредствена опасност за движението от неправомерното навлизане на управлявания от подс.З. И. лек автомобил в лентата му за движение в опасната му зона за спиране, той е могъл да избегне удара и да се размине с него чрез отклонение надясно в своята лента за движение, вкл. е могъл да ползва цялата ширина на десния банкЕ. Извършената от него маневра не е спасителна, а е неправомерна, защото в резултат от нея е била причинена смъртта на С. А., а не е увредено имущество, нито е било увредено лицето, което е създало опасността. Основно изискване относно начина на извършване на спасителната маневра е непосредствената опасност, която я предизвиква, да бъде избегната, а в процесния случай опасността от удар в насрещно движещият се лек автомобил не е била избегната и е последвал удар между двата леки автомобила, причинил смъртта на С. А.Е. С оглед изложеното следва извода, че по отношение на подс.А. не може да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
С оглед описаното следва безспорния извод, че подс.М. А. не е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и с противоправното си поведение като водач на МПС - нарушил правилата за движение по чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, и в условията на независимо съпричиняване с подс.З. И. по непредпазливост е причинил вредоносния резултат, а именно смъртта на С. С.. Изложеното налага извода, че е налице причинна връзка между поведението на дееца, допуснатите нарушения за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни последици. Безспорно е установено по делото от показанията на св.Ф. М., А. М. и А. Ф., че след деянието подс.М. А. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като го е издърпал от канавката и го е положил на асфалта, което му поведение квалифицира деянието по привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието на подс.М. А. е извършено П. форма на вината – непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал, че П. управлението на автомобила в нарушение на посочените правила на ЗДвП ще настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на конкретни представи за престъпния резултат не означава, че подсъдимият е нямал най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Деецът е възприемал със съзнанието си, че управлява автомобила на дистанция от 4-5 метра от предходния лек автомобил, която дистанция ограничава видимостта му към движението в лентата за насрещно движение и в неговата лента; съзнавал е, че навлизайки в лентата за насрещно движение може и да последва сблъсък с насрещно движещият се в непосредствена близост лек автомобил, управляван от подс.З. И., но е направил точно това, вместо да се отклони надясно в своята лента и да се размине с този лек автомобил, което е било обективно и субективно възможно според заключението на експертите, извършили тройната съдебна автотехническа експертиза.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са проявената самоувереност и небрежност П. управление на МПС и нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
От всичко изложено следва да се направи извода, че съставомерното деяние на всеки от дейците – подс.З. И. и подс.М. А. е извършено П. условията на независимо съпричиняване. Независимото съпричиняване за двамата подсъдими е доказано по безспорен начин, тъй като всеки един от двамата е осъществил изпълнително деяние на едно и също по вид престъпление в транспорта и това изпълнително деяние се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Безспорно по делото се установи, както вече бе посочено, противоправно поведение на подс.З. И. като водач на МПС, която е нарушила правилата за движение, а именно - чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на С. А.Е. Безспорно също така вследствие противоправното поведение на подсъдимия М. А. като водач на МПС - нарушаване на правилата за движение по чл.23, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, е настъпил вредоносния резултат, а именно смъртта на С. А.Е. Налице е причинна връзка между поведението на всеки извършител, допуснатите по отделно от всеки нарушения за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни последици.
Безспорно установено е също така по делото, че пострадалият С. А. също е нарушил правилата за безопасност, а именно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като е пътувал на задната седалка на автомобила „П. **”, без поставен обезопасителен колан, какъвто е съществувал и който колан, ако бе поставил не би изпаднал от лекия автомобил на пътното платно.
П. определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от подсъдимите, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства. Обществената опасност на този вид престъпления по транспорта е висока с оглед тежките общественоопасни последици – причиняване смъртта на човек, макар и по непредпазливост.
За извършеното от подс.З. А. И. престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от две до шест години. Съдът прецени обществената опасност на З. И. като ниска с оглед чистото й съдебно минало и събраните добри характеристични данни. Като смекчаващи отговорността й обстоятелства съдът отчете младата й възраст към момента на извършване на деянието - на 24 години, обстоятелството, че е семейна с малолетно дете, за което полага грижи, трудово ангажирана, както и съдействието, което е оказала за разкриване на обективната истина по делото. П. определяне на наказанието на подсъдимата З. И. съдът съобрази и обстоятелството, че деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване с подс.М. А., както и от страна на пострадалият, който е пътувал без поставен обезопасителен колан в автомобила, който съгласно нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е бил длъжен да постави и именно непоставянето му е довело до изпадането му от лекия автомобил и настъпване на вредоносния резултат. Като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете нарушението на две разпоредби от ЗДвП.
С оглед описаните обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието, разпоредбата на чл.54 от НК и наличието на значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказанието на подс.З. И. следва да бъде определено в законовия минимум от 2 години „лишаване от свобода”. Преценяйки обществената опасност на деянието, както и обществената опасност и личността на дееца, така определеното наказание не е необходимо да бъде изтърпявано ефективно. Не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото и свойствената й среда, като в случая ниската обществена опасност на дееца и възрастта й, обуславя възможност за поправяне и превъзпитание. Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките за това - размерът на наложеното наказание е под три години, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдената не е наложително изтърпяването му, като и по този начин, то би изиграло своята предупредителна и възпитателна роля върху другите членове на обществото.
На основание чл.343г от НК, във с чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимата З. А. И. следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” П. спазване разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера му. Във връзка с това съдът съобрази обстоятелството, че в случая се касае за нарушение на правилата за движение, в резултат на което са настъпили, макар и в условията на независимо съпричиняване, тежки общественоопасни последици – смърт на едно лице. С оглед на това и като взе предвид, че размерът на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от НК не може да бъде по-нисък от наложеното наказание „лишаване от свобода”, с оглед постигане целите на лишаването от правоуправление, размерът на същото следва да бъде от четири години.
За извършеното от подс.М. Ф. А. престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б, във вр с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до четири години. Съдът прецени обществената опасност на дееца като ниска предвид обстоятелството, че същият не е осъждан и е с добри характеристични данни. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете младата му възраст, на 21 години към датата на извършване на деянието и съдействието за разкриване на обективната истина. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се отчете нарушението на две разпоредби на ЗДвП. С оглед изложеното, съдът намира, че и наказанието на подс.М. А. следва да бъде определено П. значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства П. съблюдаване на чл.54 от НК към минималния размер от 6 месеца „лишаване от свобода”. Съдът намира, че отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства не са многобройни или изключителни такива, които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на извършеното от него деяние, поради което не следва наказанието му да се определя П. условията на чл.55 от НК. За поправянето и превъзпитанието на дееца, а също и за предупреждението и възпитанието на останалите членове на обществото, не е необходимо подс.М. А. да изтърпи ефективно така определеното му наказание. Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК - размерът на наложеното наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането на подсъдимият от обществото и свойствената му среда. Срокът, за който следва да се отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за две години следва да бъде 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр, чл.37, т.7 НК на подс.М. А. следва да се наложи и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС”. П. определяне на конкретния размер, съдът съобразно разпоредбата на чл.49 от НК и обстоятелството, че се касае за нарушение на правилата за движение, в резултат на което са настъпили, макар и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване, тежки общественоопасни последици – смърт на едно лице, поради което намира, че за постигане целите на наказанието лишаване от правоуправление, размерът на същото следва да бъде три години.
Така определените на всеки от двамата подсъдими наказания, съдът намира за справедливи и адекватни на извършеното от всеки от тях деяние, както и чрез тях ще бъдат постигнати в максимална степен целите, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства приобщени по делотолек автомобил, марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, номер на рама *******, с номер на двигателя *****, собственост на Е. М. Е. от С., О., О. /на съхранение в двора на РУ - К./, следва да се върне на собственика Е. М. Е., след влизане на присъдата в сила; лек автомобил, марка „П.”, модел „** с peг. № ****, номер на рама ********, с номер на двигателя ******, собственост на М. Ф. А. от гр. Х., /на съхранение в двора на РУ - К./, следва да се върне на собственика М. Ф. А. от гр. Х. с ЕГН *, след влизане на присъдата в сила.
П. този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва подсъдимата З. А. И. да бъде осъдена да заплати по сметка на О. П. - К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 3852.73 лева и по сметка на Окръжен съд – К. направените на съдебното производство разноски в размер на 221.00 лева, съответно подс.М. Ф. А. също следва да бъде осъден да заплати по сметка на О. П. - К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 3852.73 лева и по сметка на Окръжен съд – К. направените на съдебното производство разноски в размер на 221.00 лева.
По отношение на конституираните частни обвинители няма направени искания за заплащане на направените от тях разноски, поради което такива не бяха присъдени.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.

Председател: