Решение № 58

към дело: 20185100500027
Дата: 03/30/2018 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 112/30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 31 по описа за 2017 г., К.йският районен съд е осъдил Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, да заплатят на Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД сумата 8 295.52 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 10.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 8 295,52 лв. до пълния предявен размер от 24 900 лв., като неоснователен. Със същото решение Ж. Я. А. и Х. М. А. са осъдени да заплатят на Е. А. А. направените по делото разноски в размер на 717.01 лв., както и в полза на Съдебната власт по сметка на К.йския районен съд направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 20 лв. Също така Е. А. А., с ЕГН * е осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на К.йския районен съд направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивникът Ж. А. А., който го обжалва, чрез своя процесуален представител - А. Г. Б., като неправилно, постановено в нарушение на материални закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като при формиране на правните изводи по спора неправилно е тълкувал законовите разпоредби, указващи наличието на правното основание, посочено в чл.61, ал.2 от ЗЗД. Сочи се, че по делото било установено, че ответниците са съсобственици на процесния имот, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 42/1999 г., като на втория етаж от този имот, живеели ищецът и неговата бивша съпруга - дъщеря на ответниците. Твърди, че по делото не било доказано, че в периода от началото на 2010 г. до септември 2010 г. ищецът да е бил упълномощен от ответниците да извършва СМР в техния имот, нито било доказано, че именно той е извършил процесиите подобрения, както и това да е станало с негови лични средства. От показанията на разпитаните по делото свидетели - бабата, майката и бащата на ищеца се установявало само обстоятелството, че преди сключване на гражданския брак на 12.09.2010 г., въззиваемият и бившата му съпруга имали желание да закупят апартамент на бъдещото семейство, но ищецът имал желание с пари, предоставени му от родителите му, да направи ремонт на втория етаж от къщата на ответниците. Не се доказвало от показанията на тези свидетели, че именно ищецът е извършил посочените в исковата молба монтажни дейности, нито по вид, нито по количество. Дядото на ищеца, който уж правел мазилките, за което му заплатил около 400-500 лв. за труда не бил разпитан по делото. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установявало единствено какво е разположението в къщата и какви СМР са извършени, но не и кой, кога и с какви средства ги е извършил. Излага съображения също, че за да се приеме приложимостта на ТР № 85 от 2.12.1968 г. на ОСГК на ВС, следвало да се установи, кое е лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота. В конкретния случай такива доказателства липсвали, а единствените отношения, които се доказвали по делото между ответниците и ищеца, бил отношенията, възникнали между тях като родители на бившата му съпруга и самия него, като неин бивш съпруг. Липсвали доказателства за извършени подобрения в имота на ответниците, които да се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата за неоснователното обогатяване. Счита, че по делото не се установявло обстоятелство от кого са извършени описаните СМР, като въззиваемият не ангажирал писмени доказателства, от които да е видно, че е извършвал СМР и да е участвал във финансирането им. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установявало дори какви средства те са му предоставили преди сватбата. За претендираните в исковата молба СМР не се установявало да са били финансирани от въззивника, както не се установявало и конкретния размер на вложените от него средства. В този смисъл крайният съдебен акт не можел да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. След като по делото не било доказано ответника да е финансирал разходи за извършването на подобрения в имота на ищците, то и претенциите му се явявали неоснователни. Твърди се, че не било настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което да бъде обезщетено. С оглед липсата на категорично установеното по делото лично финансиране от страна на ответника на извършени подобрения по време на съвместното съжителство на страните, предявеният от ищеца иск следвало да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен. По делото липсвали надлежни доказателства, обосноваващи твърденията на въззиваемия да е финансирал с лични средства подобренията в имота на ответниците по време на фактическото им съжителство. Моли съда да отмени решението на РС - К. в осъдителната му част, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - А. Т. Б., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Претендира разноски.
Въззивницата Х. М. А., присъединена към въззивната жалба на основание чл.265, ал.1 от ГПК, представлявана от особения си представител - А. М.К., изразява становище в съдебно заседание за основателност на въззивната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - К..
Въззиваемият Е. А. А. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител - А. С. М., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установявали извършените СМР. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск от Е. А. А. против Ж. Я. А. и Х. М. А. за заплащане на сумата в размер на 24 900 лв., представляваща извършени от ищеца СМР в недвижим имот, собственост на ответниците. В исковата молба ищецът сочи, че с дъщерята на ответниците сключил граждански брак на 12.09.2010 г., който бил прекратен с решение № 102/16.10.2013 г. по гр.д. № 1062/2013 г. по описа на РС - К.. Също така твърди, че от началото на 2010 г. и до края на същата година извършил ремонт на жилището на ответниците, който възлизал на обща стойност 24 900 лв., като счита, че извършеното от него било без правно основание и с посочената сума ответниците неоснователно са се обогатили.
Ответниците Ж. Я. А. и Х. М. А., са оспорили предявения иск в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, подаден от назначения им особен представител към този момент.
От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за сключен граждански брак № *****, издаден въз основа на акт за граждански брак № **** от 12.09.20** г. от Община К. и решение № 102/16.10.2013 г. по гр.д. № 1062 по описа за 2013 г. на РС - К., се установява, че Е. А. А. и А. Ж. А.са сключили граждански брак на 12.09.20** г., който е бил прекратен с цитираното съдебно решение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. С. М. - баба на въззиваемия, Ф. С. А. - майка на въззиваемия и А. Е. А. - баща на въззиваемия, се установява, че въззиваемият Е. А. А. и дъщерята на въззивниците - А. Ж.А., от 2005 г. са живеели на семейни начала в жилището на Ж. Я. А. и Х. М. А., което представлявало двуетажна къща с висок призем. През 2010 г. Е. А. А. и А. Ж. А. се сгодили, а на 12.09.20** г. сключили граждански брак. По повод годежа и сключения граждански брак родителите на въззиваемия и въззивниците се договорили, че вторият етаж от къщата на Ж. Я. А. и Х. М. А. се предоставя за живеене на младото семейство, а родителите на въззиваимия поемат задължението да извършат ремонт на същото. Установява се от показанията на свидетеля А. Е. А. - баща на въззиваемия, че същият е заплатил 1 800 лв. за закупуване на врати за жилището, 2000 лв. за закупуване на прозорци, 1 500 лв. за окачен таван, 6 000 лв. за кухненски шкафове, 400 лв. за шкафове в банята, както и 900 лв. за труд. Също така свидетелката Ф. С. А. - майка на въззиваемия посочва, че дядото на А. А. правел ремонтите.
От писменото заключение на вещото лице инж. Е. А. Я., както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, се установява, че стойността на извършените СМР е в размер на 16 947.64 лв., като увеличението на стойността на процесния имот е в размер на 13 799.28 лв.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
В исковата молба ищецът твърди, че със свои лични средства през 2010 г. е извършил ремонт на жилището на ответниците, които неоснователно са се обогатили за негова сметка. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява твърдяното извъндоговорно основание на предявения иск. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. С. М. - баба на въззиваемия, Ф. С. А. - майка на въззиваемия и А. Е. А. - баща на въззиваемия, се установява, че по повод годежа и сключения граждански брак родителите на въззиваемия и въззивниците се договорили, че вторият етаж от къщата на Ж. Я. А. и Х. М. А. се предоставя за живеене на младото семейство, а родителите на въззиваимия поемат задължението да извършат ремонт на същото. Налице е ненаименован договор между въззивниците и родителите на въззиваемия, по силата на който последните са извършили ремонт на процесното жилище, в което да живее младото семейство. Посоченият договор е двустранен, безвъзмезден и в полза на трети лица, а именно Е. А. А. и А. Ж. А.. Налице са две насрещни престации, а именно - предоставянето на жилище за живеене срещу извършването на ремонт. Ето защо в случая не може да се говори за извъндоговорно основание на отношенията между страните, а е налице ненаименован договор за извършване на ремонт в процесното жилище, което да бъде предоставено за живеене на младото семейство, поради което и предявеният иск е неоснователен.
На следващо място искът е и недоказан. От показанията на разпитания по делото свидетел А. Е. А. - баща на въззиваемия се установява, че същият е заплатил 1 800 лв. за закупуване на врати за жилището, 2000 лв. за закупуване на прозорци, 1 500 лв. за окачен таван, 6 000 лв. за кухненски шкафове, 400 лв. за шкафове в банята, , както и 900 лв. за труд. Също така свидетелката Ф.С. А. - майка на въззиваемия посочва, че дядото на А. А. правел ремонтите. От тези показания следва извода, че ремонтът на процесното жилище, респ. закупуването на материали и труд, е са били заплатени от родителите на въззиваемия, а не от него самия. В този смисъл въззивникът не би могъл да претендира да му бъде заплатена стойността на извършените СМР, тъй като тя не е заплатена от него, а от неговите родители и то по повод сключен между тях и въззивниците ненаименован договор.
И накрая, но на последно място, по делото не се установява, а и не се релевират такива твърдения в исковата молба, каква част от ремонта на жилището е извършен преди сключване на гражданския брак и каква след това.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, К.йският районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 665.91 лв., от които 165.91 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 500 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 112/30.11.2017 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 31 по описа за 2017 г. на същия съд, в частта, с която Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, са осъдени да заплатят на Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, сумата 8 295.52 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 10.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, са осъдени да заплатят на Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5 направените по делото разноски в размер на 717.01 лв., както и в частта, с която Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, са осъдени да заплатят в полза на Съдебната власт по сметка на К.йския районен съд направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 20.00 лв., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5 против Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, иск за заплащане на сумата 8 295.52 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 10.01,2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5, да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на К.йския окръжен съд направените бюджетни разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 20.00 лв.
ОСЪЖДА Е. А. А., с ЕГН *, от Г., кв. "В.- П. № 5, да заплати на Ж. Я. А., с ЕГН * и Х. М. А., с ЕГН *, и двамата от Г., кв. "В.П. № 5, направените разноски за двете инстанции в размер на 665.91 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/30.11.2017 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 31 по описа за 2017 г. на същия съд, в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател:

Членове:1. 2.

File Attachment Icon
BE6140B65C8E9010C2258260002F30E3.rtf