Определение № 19

към дело: 20175100500260
Дата: 01/10/2018 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание

Производството е по реда на чл. 419 ГПК и е образувано по подадена частна жалба от О. Н. И. от гр. К. срещу разпореждане № 461/26.06.2017 година, постановено по ч.гр.д. № 1112/2013 година по описа на РС - Кърджали в частта му, с която се уважава молбата за незабавно изпълнение.
Така постановеното разпореждане в посочената му част се оспорва по следните съображения: оспорва се валидността на релевираната от взикателя цесия, като се твърди, че не е спазено императивното изискване на чл, 99, ал. 4 ЗЗД, да се уведоми длъжника. Разпоредбата на чл. 99 од ЗЗД регламентирала задължение за цедента да информира длъжника за прехвърлянето. Съобщението, макар да не било част от фактическия състав на сделката, то правните му последици били релевантни досежно изпълнението от длъжника на надлежния кредитор. В случая нарушението на нормата на 99 ЗЗД рефектирала върху способността на взискателя да се легитимира като визискател. На следващо място, в т.10б от ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС ОСГТК по т.дело №4/2013год. бил формулиран общ принцип, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение, законът не е въвел ограничения за цедиране на тези вземания, основани на издадена заповед за незабавно изпълнение, но имало ограничения за издаване на изпълнителен лист, респ. послужаването със същия, когато той е издаден преди стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно преди изтичане на срока за възразяване против нея, когато заявителят е цедирал вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Новият кредитор нямал специалното качество, той не можел да се ползва от този ред осигуряващ пряко принудително изпълнение спрямо длъжника. Съдът следвало да се съобрази с изложеното в т. 4г от ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС ОСГТК по т.дело № 4/2013 год. изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. В хипотезата на чл. 417, т. 2 от ТПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение произтичала от особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник трябвало да притежава същото качество, за да получи заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417. т. 2 от ГПК. В противен случай се заобикалял закона чрез издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на субекти, извън изрично посочените в закона, за които законодателят бил предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им. Законът не бил въвел ограничения за цедиране на тези вземания, но имало ограничения за издаване на изп. лист по облекчения ред по чл. 417, т. 2 от ТПК, респ. ползване на права от тях преди стабилизиране на акта, /тълкуване в този см. Реш. № 70 от 19.03.2017 г. постановено по възз.т.д. № 697 по описа за 2014 г. по описа на Апелативен съд - Варна; Опр. по гр.дело № 10428 по описа за 2016 г. на РС - Варна/. Освен това и извън гореизложеното, с разпореждането по ч.гр.д. № 1142/2013 г. по описа на КРС, съдът се произнесъл по вземане, част от което е било погасено съгласно кратката 3-годишна давност към момента на депоизране на заявлението за издаването му. По изложените съображения жалбодателят моли съда да отмчени разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 1112/2013 г. по описа на РС - Кърджали като неправилно и незаконосъобразно, както и да обезсили издадения изпълнителен лист.
Писмен отговор на частната жалба от ответника по същата не е подаден.
Кърджалийският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Установява се по делото, че със заповед № 461/26.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 1112/2013 г. по описа на РС – Кърджали, е разпоредено длъжникът О. Н. И. от гр. К. да заплати на заявителя - кредитор „Б. П. Б.” , гр. С. сумата в размер на 11 0864.24 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор № *86/16.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Gold при промоционална програма „Cash bаck”, от която 4 836.84 лв. главница, 4 707.18 лв. възнаградителна лихва за периода 20.01.2011 г. до 11.06.2013 г. вкл. и 1 542.22 лв. такси, ведно със законната лихва върху сумата от 4 836.84 лв., считано от 26.06.203 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 221.74 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, като е отхвърлено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за законна лихва върху сумата 4 836.84 лв. за периода от 12.06.2013 г. до 25.06.2013 г. вкл. и за сумата от 60 лв., представляваща претендирано адвокатско възнаграждение. Със заповедта е разпоредено издаването на изпълнителен лист и е допуснато незабавно изпълнение.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 6245/26.06.2013 година, по което е образувано посоченото по - горе частно гражданско дело по описа на РС – Кърджали, от заявителя са представени следните документи: извлечение от счетоводни книги на „Б. П. Б.” ЕАД, гр. С. за сметката на длъжника, заверено копие на договор № *86/16.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Gold при промоционална програма „Cash bаck”. Така представеният документ (съвкупност от документи) е преценен от заповедния съд като редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане.
Видно от документите по частното гражданско дело на РС – Кърджали, „А.за с. на в.” ЕАД, гр. С. е подала молба, с която е уведомила съда, че с Договор за цесия от 01.02.2016 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД, „Б. П. Б.” ЕАД, гр. С. – цедент й е прехвърлила в качеството на цесионер вземането срещу длъжника О. Н. И. с всичките му привилегии, обезпечения, други принадлежности и лихви и е поискала издаване на заверен препис от заповедта за незабавно изпълнение. Към молбата е приложено заверено копие на описания Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2016 г., в т.ч. извлечение от Приложение № 1 към същия, касаещо задължението на длъжника О. Н. И.. С резолюция от 03.08.2017 г. съдията – докладчик е разпоредил издаването на поискания документ. Към посочената молба е приложено и съобщение на основание чл. 418, ал. 5 ГПК до РС – Кърджали от ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, Район на действие СГС за образувано изпълнително дело № *4871 по молба на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист на 27.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1112/2013 г. на РС – Кърджали срещу длъжника О. Н. И., ведно с Покана за доброволно изпълнение до същата, с която й е връчена издадената заповед за незабавно изпълнение, на 23.10.2017 г.
Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение длъжникът е подал възражение вх. № 9166/13.11.2017 г. на основание чл. 414 ГПК.
Предвид така установените обстоятелства по делото, по доводите, направени в частната жалба, настоящият състав на съда, приема следното: съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 във вр. с чл. 417 т. 2 ГПК, незабавно изпълнение се допуска, ако документът, въз основа на който се иска това, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая от банката - заявителя е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводни книги по чл. 417 т. 2 ГПК, представен със заявлението ведно с договор № *86/16.11.2006 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Gold при промоционална програма „Cash bаck”. Приложеното извлечение от счетоводните книги за сметката на длъжника (документ по чл. 417, т. 2 от ГПК) е издадено от компетентен орган и съдържа достатъчна информация за претендираното вземане относно: длъжника – индивидуализиращите го данни; основанието, от което произтича задължението – посоченият по - горе договор; период на забава; размер на общия дълг и на главницата; на дължимата договорни лихви и такси. Направен въз основа на представения документ извод от заповедния съд е, че същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което е издадена и процесната заповед за незабавно изпълнение за описаните по – горе суми, и е отхвърлено заявлението в една част, която не е предмет на обжалване. Така, доводът на жалбодателя, че не бил уведомен на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД за последвалата цесия, поради което същата нямала действие по отношение на него, е неоснователен. Заповедното производство е започнало и приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение на 26.06.2013 г., т.е. по време, предхождащо прехвърлянето на вземанията с договор от 01.02.2016 г. Производството е започнало по заявление на лице с особено качество по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК – Б., и както бе обсъдено по - горе, въз основа на представен документ, редовен от външна страна - извлечение от счетоводните книги за сметката на длъжника, и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане – с настъпил падеж на вземането по договора за банков кредит. Установеното обстоятелство за прехвърляне на вземането след приключване на заповедното производство с издаване на заповед за незабавно изпълнение, и за образувано изпълнително дело от цесионера за събиране на сумата въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, както и уведомяването или липса на такова на длъжника за извършената цесия, няма отношение към издадената на цедента заповед за незабавно изпълнение, и като такова е ирелевантно, тъй като към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са били налице всички изискуеми предпоставки по чл. 417 т. 2 ГПК. В този смисъл позоваването на приетото с т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е неоснователно.
Останалите доводи на жалбоподателя, основани на приетото с т. 10б от посоченото тълкувателно решение са също неоснователни. Дадените разяснения касаят надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК при настъпило правоприемство след издаване на заповед за изпълнение и легитимираните да предявят иска страни, какъвто не е настоящият случай. Установено е по делото, че цесионерът е придобил вземането след приключване на заповедното производство, като предприетите действия по събирането му е на собствено основание – договорът за цесия, за сключването на какъвто няма законово ограничение. От друга страна, разясненията по т. 4г от тълкувателното решение относно изискването цесионерът да притежава същото особено качество, каквото има банката, за да може да ползва облекчения ред по чл. 417, т. 2 ГПК, касаят прехвърляне на вземането преди подаването на заявление по този ред, като автоматичното пренасяне на същите изисквания към извършена цесия след приключило заповедно производство представлява стеснително и неприемливо тълкуване на така дадените разяснения.
Неотносим е и доводът в частната жалба за погасяване на част от задълженията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, по давност. Както се посочи по – горе заповедният съд дължи само проверка на наличието на предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК за допускане на незабавно изпълнение, поради което такъв довод е непротивопоставим в производството по обжалване на допуснатото такова.
Предвид всичко изложено дотук, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 9167/13.11.2017 година, подадена от О. Н. И., ЕГН *, от гр. К., ул. „С. С. , вх. , ап. срещу срещу разпореждане № 461/26.06.2017 година, постановено по ч.гр.д. № 1112/2013 година по описа на РС - Кърджали в частта му, с която се уважава молбата за незабавно изпълнение, като неоснователна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



Председател: Членове: 1. 2.

File Attachment Icon
C682B357F6A6FFABC2258211003AD4C0.rtf