Определение № 798

към дело: 20135100500305
Дата: 10/14/2013 г.
Съдия:мл. съдия Даниела Радева
Съдържание
намери следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 1694/15.08.2013 г., подадена от С. Ю. М., чрез упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане на Момчилградския районен съд, с което е уважена молба за снабдяване с изпълнителен лист и е разпоредено неговото издаване. В жалбата се поддържа, че е неправилно постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист за посочената в същото сума, представляваща присъдени от Кърджалийския окръжен съд разноски, тъй като е издадено въз основа на неподлежащо на изпълнение вземане. Жалбоподателят счита, че произнасянето на съда по отношение на разноските има характер на определение по смисъла на чл. 252 от ГПК и не подлежи на изпълнение, тъй като нито е влязло в сила, нито притежава изпълнителна сила като осъдително решение на въззивен съд съгласно чл. 404, т. 1, предл. 1 и 2 от ГПК. С жалбата се иска разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде отменено, молбата за издаването му да бъде оставена без уважение, а изпълнителният лист да бъде обезсилен. Претендира се заплащане на разноски за настоящото производство. Прави се и искане за спиране на изпълнението по образуваното пред ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 в КЧСИ и район на действие – Кърджалийския окръжен съд, изпълнително дело.
В отговора на частната жалба СОУ „Х. С., с. Р., общ. Д., обл. К., чрез упълномощен процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и иска оставянето й без уважение, за което излага подробни аргументи. Счита разпореждането на Момчилградския районен съд за правилно и законосъобразно, а искането за спиране на изпълнението – за недопустимо.
Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и отговора, както и данните по делото, намери следното:
Разглежданата частна жалба срещу незабавното изпълнение е допустима, тъй като е депозирана в срок и от лице, имащо интерес от обжалването. По същество същата е и основателна, с оглед на което следва бъде уважена. Съображенията за това са следните:
Момчилградският районен съд е бил сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист относно присъдени с решение № 102/18.05.2013 г. по гр. д. № 144/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд разноски в размер на 487,50 лв. С разпореждане № 338/01.07.2013 г. по гр. д. № 517/2012 г. районният съд е уважил молбата и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.
Решението на Кърджалийския окръжен съд, по което са били присъдени горепосочените разноски, към момента на издаване на изпълнителния лист (а и към настоящия момент) не е влязло в сила, тъй като, видно от данните по делото, е предмет на касационно обжалване по образувано пред ІV г. о. на ВКС гр. д. № 5005/2013 г., насрочено за произнасяне по допускане на обжалването за 09.12.2013 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 в КЧСИ и с район на действие – Кърджалийския окръжен съд, по което на жалбоподателя С. Ю. М., в качеството му на длъжник, е изпратена покана за доброволно изпълнение.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 1 и 2 от ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища. Доколкото в частта относно разноските със съдебното решение не се разрешава спорът по същество, в тази си част същото има характер на определение съгласно чл. 252 от ГПК. Следователно, по отношение на присъдените разноски решението на въззивния съд, по което е издадено атакуваното разпореждане за снабдяване с изпълнителен лист, попада в хипотезата на предл. 1 in fine, а не на предл. 2 от посочената вече разпоредба на чл. 404 от ГПК. Това означава, че до момента на влизането си в сила същото не съставлява годно изпълнително основание и като такова не подлежи на принудително изпълнение.
При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че Момчилградския районен съд незаконосъобразно е разпоредил издаването на изпълнителен лист за присъдените с въззивното съдебно решение разноски и е издал такъв, с оглед на което разглежданата жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав намира направеното в жалбата искане за спиране на принудителното изпълнение за неоснователно. От една страна, съгласно изричната разпоредба на чл. 407, ал. 2 от ГПК обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението. А от друга страна, с отмяната на обжалваното разпореждане и обезсилването на издадения въз основа на него изпълнителен лист, съдът предоставя по-голяма защита на жалбоподателя, поради което и спирането на изпълнението се явява безпредметно. Предвид изложените съображения същото следва да бъде оставено без уважение.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, чиято направа бе безспорно установена.
Така мотивиран въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 338/01.07.2013 г., постановено от Районен съд – Момчилград по гр.д. № 517/2012 г. по описа на съда.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 1.7.2013 г., издаден от Районен съд – Момчилград въз основа на решение № 18/6.3.2013 г. по гр. д. № 517/2012 г. по описа на РС – Момчилград и на решение № 102/18.05.2013 г. по гр. д. № 144/2013 г. по описа на ОС – Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнително дело № 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 в КЧСИ и район на действие – Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА СОУ „Х. С., с. Р., общ. Д., обл. К., да заплати на С. Ю. М., с ЕГН *, направените по настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

File Attachment Icon
C70458448A906515C2257C05002889C3.rtf