Решение № 244

към дело: 20185100500250
Дата: 12/28/2018 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
С решение № 219/15.05.2015г., постановено по Г.дело № 334/2017г., Кърджалийският районен съд е обявявил за недействителен по отношение на Ц. Н. Д. от Г., Б. № *, . *, ап. *, с ЕГН *, договор за дарение на недвижими имоти, както следва: 1. 1/2 ид.част от имот с идентификатор № 40909.108.114.1.1, находящ се на втори етаж от масивна жилищна сграда, с идентификатор на сградата № 40909.108.114.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на К., ул.А. І, № *, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 69 кв.м., състоящо се от коридор, две стаи, баня, тоалетна и тераса, при съседи по схема на същия етаж: имот с идентификатор № 40909.108.114.1,3, под обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.6., имот с идентификатор № 40909.108.114.1.5 и имот с идентификатор № 40909.108.114.1.4, над обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.2, която сграда е построена в ПИ с идентификатор № 40909.108.114 по КК и КР на Г., ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и таванско помещение; 2. 1/2 ид.част от имот с идентификатор № 40909.108.114.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, находящ се на втория етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор на сградата № 40909.108.114.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, ул.А. І, № *, представляващ магазин със застроена площ 27 кв.м., състоящ се от търговска зала при съседи по схема на същия етаж: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.1, под обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.4. и имот с идентификатор № 40909.108.114.1.5, над обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.2, която сграда е построена в ПИ с идентификатор № 40909.108.114 по КК и КР на Г., с дарител Р. И. Г., с ЕГН *, и надарен В. И. Г., с ЕГН *, който договор е материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том 6, рег.№ 20 476, дело № 1 086/2015г. на Антоанета Грозева, помощник нотариус по заместване при нотариус Калин Димитров с район на действие Районен съд – Кърджали. С решението си съдът е осъдил Р. И. Г. и В. И. Г. да заплатят на Ц. Н. Д. деловодни разноски в размер на 3 976.14 лв.
Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от В. И. Г., чрез А.М., против описаното по-горе решение, което се обжалва като неправилно и необосновано. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Жалбата е редовна, подадена е в срок от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима.
Депозиран е отговор по реда на чл.263 от ГПК от въззиваемия Ц. Н. Д. от Г., чрез пълномощника му А.Д.. В отговора се сочи, че атакуваното решение е правилно и обосновано, а въззивната жалба е неоснователна. Излагат се съображения. Иска се въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.
Страните претендират деловодни разноски.
С въззивната жалба и отговора не се правят искания за допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По същество като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран с иск, предявен от Ц. Н. Д. от Г. С. против Р. И. Г. от Г. С. и В. И. Г. от Г. Кърджали.
Ищецът Ц. Н. Д. сочи, че на 25.04.2013г. ответникът Р. И. Г. издал в негова полза запис на заповед за сумата в размер на 20 000 лв., с падеж 25.05.2013г. Твърди, че по посочения запис на заповед се снабдил с изпълнителен лист, издаден по Г.дело № 21 382/2016г. по описа на Софийски районен съд.
Твърди, че ответникът Р. И. Г. е подписал запис на заповед, издаден на 11.02.2016г. за сумата в размер на 5 000 лв., запис на заповед за сумата в размер на 24 582,91 евро, издаден на 05.09.2014г., запис на заповед за сумата в размер на 21 000 лв., издаден на 18.02.2013г. с падеж 15.03.2013г. и запис на заповед за сумата в размер 44 000 лв., издаден на 01.01.2013г., с падеж 01.10.2013г.
На 30.10.2015г., след възникване на задълженията по описаните записи на заповед, ответникът Р. И. Г. се разпоредил със собствените си недвижими имоти, като с разпоредителна сделка - дарение, надарил своя брат - втория ответник по делото В. И. Г., със следните недвижими имоти: 1/2 ид.част от имот с идентификатор №40909.108.114.1.1, находящ се на втори етаж от масивна жилищна сграда, с идентификатор на сградата №40909.108.114.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, ул.А. І, № *, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 69 кв.м., състоящо се от коридор, две стаи, баня, тоалетна и тераса, при съседи по схема на същия етаж: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.3, под обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.6., имот с идентификатор № 40909.108.114.1.5 и имот с идентификатор № 40909.108.114.1.4, над обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.2, която сграда е построена в ПИ с идентификатор № 40909.108.114, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и таванско помещение; както и 1/2 ид.част от имот с идентификатор №40909.108.114.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, находящ се на втория етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор на сградата №40909.108,114.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, ул.А. І, № *, представляващ магазин със застроена площ 27 кв.м., състоящ се от търговска зала при съседи по схема на същия етаж: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.1, под обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.4. и имот с идентификатор № 40909.108.114.1.5, над обекта: имот с идентификатор № 40909.108.114.1.2, която сграда е построена в ПИ с идентификатор № 40909.108.114, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и таванско помещение.
Счита, че с посочената разпоредителна сделка първият ответник е увредил ищеца в качеството му на кредитор, поради което и на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД иска да бъде обявена за недействителна по отношение на него, сключената на 30.10.2015г. сделка между ответниците Р. И. Г. и В. И. Г., материализирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот N2 129, том 6, рег. № 20476, дело № 1086 от 30.10.15г. на помощник - нотариус по заместване при нотариус Калин Димитров, а именно: 1/2 ид.част от имот с идентификатор № 40909.108.114.1.1 и 1/2 ид.част от имот с идентификатор № 40909.108.114.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, подробно описани по-горе.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.02.2013г. отв. Р. И. Г. е издал в полза на ищеца Ц. Н. Д. запис на заповед за сумата в размер на 21 000 лв. с дата на падеж 15.03.2013г.; на 25.04.2013г. Р. И. Г. е издал запис за заповед в полза на Ц. Н. Д. за сумата в размер на 20 000 лв., с дата на падеж 25.05.2013г.; на 01.01.2013г. Р. И. Г. е издал запис на заповед в полза на Ц. Н. Д. за сумата в размер на 44 000 лв., с дата на падеж 01.10.2013г.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том 6, рег.№ 20476, дело №1086 от 30.10.15г. пред помощник - нотариус Антоанета Грозева по заместване при нотариус Калин Димитров, Р. И. Г. е дарил на своя брат В. И. Г., следните свои недвижими имоти: 1/2 ид.част от имот с идентификатор №40909.108.114.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали, както и 1/2 ид.част от имот с идентификатор №40909.108.114.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Кърджали.
Установява се и, че по ч. Г. д. № 21382 по описа за 2016г. на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. И. Г. да заплати на кредитора Ц. Н. Д. сумата от 20 000 лева, дължима главница по запис на заповед, издаден на 25.04.2013г. в Г. С. с посочен падеж – 25.05.2013г., ведно със законна лихва за периода 19.04.2016г. до изплащане на вземането, и разноски в размер на 400 лева. Издаден е изпълнителен лист от същата дата.
На 01.03.2017г. от Ц. Н. Д. е било подадено заявление в СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3015110 от същата дата, с посочен длъжник Р. И. Г., за парично вземане в размер на 5 000 лева и описан документ, от който произтича вземането – запис на заповед, издаден на 11.02.2016г. в Г. С., с падеж 11.04.2016г. Приложена по делото е справка (л. 25 от първиоинстанционното дело), видно от която по заявлението е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 08.03.2017г.
Установява се също така, че Ц. Н. Д. е депозирал в СГС искова молба против Р. И. Г., с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и цена на иска 65 000 лева, с вх. № 37138/21.03.2017г. (л. 27 от първоинстанционното дело).
Прието по делото е удостоверение за размер на дълга от 03.01.2018г. по изп. д. № *0086 по описа на ЧСИ Георги Николов с peг. № 923, видно от което делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.05.2016г. на основание съдебно решение по Г.д. № 21382/2016г. на СРС и изпълнителен лист, издаден на 15.03.2017г. на основание съдебно решение по Г.д. № 13033/2017г. на СРС и изпълнителен лист, издаден на 08.03.2017г. на основание съдебно решение по Г.д. № 13036/2017г. на СРС, по молба на Ц. Н. Д., като задължението към датата на издаване на задължението е в общ размер на 100 260, 49 лева (л. 135 от първоинстанционното дело).
От заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че положените в графа „издател“ подписи и ръкописен текст „Р. И. Г.“ в Запис на заповед за сумата в размер на 5 000 лв. с дата на издаване 11.02.2016г. и падеж 11.04.2016г. и Запис на заповед за сумата в размер на 24 582,91 евро с дата на издаване 05.09.2014г. и падеж 05.10.2016г., са изпълнени от ответника Р. И. Г.. Съдът изцяло кредитира заключението, което и не е оспорено от страните.
Видно от разпита на свидетеля П. Г. А., същият познавал много добре Р. Г. и В. Г., с които израснали заедно и поддържал приятелски отношения с В.. Известно му било, че отношенията между двамата братя не били добри. Нямал представа дали поддържат контакти, но от около 2-3 години не се разбирали. Познавал от малък и техния баща - И. В. Неговите родители живеели в съседство и по тази причина минавал непрекъснато край имота на ответниците, където по-късно баща им построил къща. Тя се намирала зад блока, в който живеели родителите на свидетеля. В имота имало една жилищна сграда - къща и една помощна сграда - къща.
При така събраните доказателства съдът намира предявеният иск за основателен.
При така изяснената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, следва да се направи извод за основателност на предявеният иск по следните съображения:
Чл. 135 ЗЗД дава право на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му, които го увреждат.
За да може да бъде успешно проведен отменителният иск, е необходимо правното действие на длъжника, което кредиторът иска да отмени, да го уврежда. Кредиторът е увреден, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност. Това следва от целта на иска по чл. 135 ЗЗД - да възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора.
На второ място, необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него. Ако правната сделка е възмездна, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае, че договорът уврежда кредитора. За да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и, че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Следва да се има предвид и това, че на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В настоящия случай, третото лице, придобило имотите, е брат на длъжника, поради което е налице хипотезата на ал.2 на чл.135 от ЗЗД - знанието за увреждане на кредитора с извършените действия, се предполага.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Константната съдебна практика приема, че ищецът придобива качеството на кредитор към момента на деликта.
С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни – те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В този смисъл е налице съдебна практика, отразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл са Решение № 45 по Г. д.№ 450/2010 г., ГК, ІІІ г. о., Решение № 639 по Г. д. № 754/2009 г., ГК, ІV г. о. и др.
В Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по Г. д. № 3800/2015 г., ГК, IV г. о. се приема, че правоотношенията, от които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Ищецът Ц. Н. Д. е притежавал качеството на кредитор спрямо ответника Р. И. Г.; длъжникът се е разпоредил със свой недвижим имот след като е издал в полза на ищеца множество записи на заповед, и по този начин с правните си действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност, с което е намалил възможностите за удовлетворяване на кредитора. С оглед безвъзмездния характер на прехвърлителната сделка, не е необходимо в процеса да бъде доказано, че длъжниковият контрахент, в случая – втория ответник, също е знаел, че договорът уврежда кредитора.
Всичко изложено по-горе води до основателност на предявения иск. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват в полза на въззиваемия Ц. Д.. Същият е представил договор за правна защита и съдействие /л.24/, видно от който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., но е посочено изрично, че са платени при подписване на договора 500лв. и договорът служи за разписка за платената сума, а 1 500лв. „се заплащат в срок до 15.11.2018г.”, за което обаче не са представени доказателства, че е сторено. Поради това, на въззиваемия се следват деловодни разноски в размер на 500лв., които следва да се възложат в тежест на въззивниците Р. И. Г. и В. И. Г..
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/15.05.2018г., постановено по Г.д. № 334/2017г. по описа на Кърджалийския районен съд.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН *, с постоянен адрес Г., Ж.„М. *“ № *, вх. *, . *, ап. * и В. И. Г., с ЕГН *, с адрес Г., У.” І № *, да заплатят на Ц. Н. Д. от Г., Б. № *, . *, ап. *, с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
CA56C1B7D3212418C225837100451ECE.rtf