Решение № 238

към дело: 20105100100210
Дата: 10/19/2010 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство по смисъла на чл.365, т.1 от ГПК, е търговско по своя характер. Образувано е по повод депозирана от ищеца „Е. Т.” Е., Г. П., против „Б.” О., Г. А., искова молба. В същата ищецът твърди, че с ответника „Б.” О. - Г. А., били в търговски взаимоотношения. Ищецът твърди, че извършвал транспортни услуги - превоз на стоки /текстилна конфекция/ със собствен транспорт за сметка на ответното дружество. За съответните транспортни услуги, извършени по дати и цени на услуги, били издадени фактури, както следва: Фактура № 5208/18.11.2009 година за сумата от 2 115.60 лева; Фактура № 5268/01.12.2009 година за сумата от 1 917.60 лева; Фактура № 5301/09.12.2009 година за сумата от 1 722.00 лева; Фактура № 5306/09.12.2009 година за сумата от 1 402.80 лева; Фактура № 5330/14.12.2009 година за сумата от 2 785.20 лева; Фактура № 5361/21.12.2009 година за сумата от 3 120 лева; Фактура № 5422/11.01.2010 година за сумата от 4 012.80 лева; Фактура № 5498/27.01.2010 година за сумата от 3 924.00 лева; Фактура № 5533/02.02.2010 година за сумата от 1 998.00 лева; Фактура № 5627/23.02.2010 година за сумата от 1 225.20 лева; Фактура № 5629/23.02.2010 година за сумата от 2 199.60 лева; Фактура № 5691/10.03.2010 година за сумата от 469.20 лева; Фактура № 5698/12.03.2010 година за сумата от 1 940.40 лева както и Фактура № 5845/13.04.2010 година за сумата от 1 728.00 лева. Ищецът твърди също, че ответникът не извършил плащане по тези фактури, което го накарало да предяви настоящата искова претенция, по силата на която желае да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата в размер на 29 827. 70 лева, съставляваща главница- сбор по посочените фактури, както и сумата 15 535. 21 лева, съставляваща стойността на мораторната лихва върху главницата по всяка от фактури, както следва: по Фактура № 5208/18.11.2009 година, мораторна лихва от 994. 44 лева; по Фактура № 5268/01.12.2009 година, мораторна лихва от 1 248. 43 лева; по Фактура № 5301/09.12.2009 година, мораторна лихва от 1 132. 80 лева; по Фактура № 5306/09.12.2009 година, мораторна лихва от 913. 27 лева; по Фактура № 5330/14.12.2009 година, мораторна лихва от 1 802. 78 лева; по Фактура № 5361/21.12.2009 година, мораторна лихва от 1 936. 67 лева; по Фактура № 5422/11.01.2010 година, мораторна лихва от 2 220. 16 лева; по Фактура № 5498/27.01.2010 година, мораторна лихва от 1 899. 60 лева; по Фактура № 5533/02.02.2010 година, мораторна лихва от 857. 63 лева; по Фактура № 5627/23.02.2010 година, мораторна лихва от 458. 79 лева; по Фактура № 5629/23.02.2010 година, мораторна лихва от 867. 01 лева; по Фактура № 5691/10.03.2010 година, мораторна лихва от 163. 37 лева; по Фактура № 5698/12.03.2010 година, мораторна лихва от 624. 65 лева, както и по Фактура № 5845/13.04.2010 година, мораторна лихва от 416. 61 лева, за периода от издаване на всяка от фактурите до 30.06.2010 г. Ищецът претендира и заплащане на законна лихва върху главницата от 29 827.70 лв., считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В дадения надлежен по делото срок, отговор на исковата молба от ответника не е депозиран.
В откритото съдебно заседание проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът поддържа исковата си претенция по изложените в исковата молба съображения. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В откритото съдебно заседание проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по иска.
Окръжният съд, действащ в това производство в качеството се на първоинстанционен, приема за установено следното :
С исковата претенция, предмет на настоящото производство, са предявени в обективно съединение иск с правно основание чл. 372, ал. 1, във вр. с чл.367 от ТЗ, и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С предявяването им ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата – главница в размер на 29 827.70 лв., съставляваща стойността на извършени на ответника транспортни услуги /превоз на текстилна конфекция /, всяка с цена посочена в 14 бр. приложени фактури, както и сумата 15 535.21 лв., съставляваща общата стойност на изтекли лихви за забава върху всяка от сумите по всяка от тези фактури и за периода от издаване на всяка от фактурите до 30.06.2010 г., както и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане.
В хода на производството ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК. Съдът съобрази цитираната разпоредба и констатира, че предпоставките на нейната ал.1 са налице. Намери, че е налице и предпоставката т.1 на ал.1 на чл.239 от ГПК. Но съобрази и обстоятелството, че в производството не е налице предпоставката на т.2 на ал.1 на чл.239 от ГПК, а именно, че от приложените по делото доказателства предявената искова претенция се явява частично неоснователна. Или казано в заключение не може и не следва в производството да бъде постановено неприсъствено решение, тъй като не са налице в своята кумулативна съвкупност предпоставките за уважаването на направеното искане.
И така от представените по делото и не оспорени досежно тяхната истинност, 14 броя фактури /Фактура № 5208/18.11.2009 година за сумата от 2 115.60 лева; Фактура № 5268/01.12.2009 година за сумата от 1 917.60 лева; Фактура № 5301/09.12.2009 година за сумата от 1 722.00 лева; Фактура № 5306/09.12.2009 година за сумата от 1 402.80 лева; Фактура № 5330/14.12.2009 година за сумата от 2 785.20 лева; Фактура № 5361/21.12.2009 година за сумата от 3 120 лева; Фактура № 5422/11.01.2010 година за сумата от 4 012.80 лева; Фактура № 5498/27.01.2010 година за сумата от 3 924.00 лева; Фактура № 5533/02.02.2010 година за сумата от 1 998.00 лева; Фактура № 5627/23.02.2010 година за сумата от 1 225.20 лева; Фактура № 5629/23.02.2010 година за сумата от 2 199.60 лева; Фактура № 5691/10.03.2010 година за сумата от 469.20 лева; Фактура № 5698/12.03.2010 година за сумата от 1 940.40 лева както и Фактура № 5845/13.04.2010 година за сумата от 1 728.00 лева/, се установява, че те са издадени от ищцовото дружество в качеството му на доставчик, на ответното дружество „Б.” О., Г.А., в качеството му на получател, за извършени транспортни услуги, индивидуализирани с маршрут и с посочване на автомобила, извършил превоза. В посочената във фактурите цена е включен дължим ДДС, като в същите е предвидено плащане да става „по сметка”. Всяка от цитираните фактурите е придружена от международни товарителници, като в същите е посочено, че са издадени по реда на Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /товари /СМR/. В цитираните международни товарителници е посочено изрично, че изпращач е ответното дружество, а превозвач е ищцовото дружество. Представени са по делото и заверени копия от известия за доставка, от прочита на които се установява, че десет броя от общо четиринадесет броя фактури / без № 5208, 5268, 5330, относно №5498 –известието е неоформено/ са връчени надлежно на ответното дружество. По делото няма данни ответникът да се е противопоставил на връчването, респ. на искането за плащане. В аспекта на изложеното е и заключението, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което главницата по издадените от ищцовото дружество фактури е в размер на 29 827.70 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.367 от ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Установява се в производството, че ищцовото дружество в чийто предмет на дейност фигурира превозната дейност / удостоверение - л.8 от делото/, е превозвал по маршрут „България-Холандия”, товар на ответното дружество. Установен е между страните начин за плащане различен от предвидения в чл.372, ал.1, предл. 1 от ТЗ, начин, а именно по банков път, или тъй наречения във фактурите начин - „по сметка”. И доколкото договорът за превоз е неформален такъв, следва в казуса да се приеме, че страните в качеството им на възложител-изпращач и превозвач за всеки отделен превоз са сключвали договорно съглашение с конкретни клаузи- маршрут, автомобил, извършваш превоза, единична и окончателна стойност, и начин на плащане. И този е така защото съгласно разпоредбата на чл.4 от цитираната Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, в сила у нас от 18.01.78 г. /ратифицирана с Указ № 1143/77 г./, договорът за превоз се установява с товарителница. Приложените по делото товарителници, издадени по реда на тази конвенция, а и по реда на действащото наше вътрешно право, в частност чл.50 от Закона за автомобилните превози, доказват в производството постигнатите между страните отделни неформални договорни взаимоотношения относно всеки извършен превод, в казуса 14 на брой. А дължимата се за всеки извършен отделен превоз стойност в производството се установява с процесните фактури. Изложеното обосновава основателността на предявената искова претенция в тази й част.
Що се касае обаче до обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, досежно искането за присъждане на лихва за забава по всяка от процесните фактури за периода от тяхното издаване и до 30.06.2010 г., в размер на 15 535.21 лв., следва да се посочи, че същият е основателен, но завишен по размер. Следва да се отбележи, че основателен се явява търсения период по всяка от фактурите, считано от датата на издаването й и до 21.06.2010 г. –датата на завеждане на исковата претенция в съда. Видно от заключението, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, сборът от стойностите на мораторната лихва по всяка от процесните фактури за периода от нейното издаване и до 21.06.2010 г., възлиза на 1 328.16 лв., а именно по Фактура № 5208/18.11.2009 година – мораторна лихва в размер на 85.54 лв.; по Фактура № 5268/01.12.2009 година - мораторна лихва - 111.13 лв.; по Фактура № 5301/09.12.2009 година - мораторна лихва – 95.77 лв.; по Фактура № 5306/09.12.2009 година, мораторна лихва -78.02 лв.; по Фактура № 5330/14.12.2009 година, мораторна лихва -150.80 лв.; по Фактура № 5361/21.12.2009 година, мораторна лихва – 161.60 лв.; по Фактура № 5422/11.01.2010 година, мораторна лихва -184.53 лв.; по Фактура № 5498/27.01.2010 година, мораторна лихва – 162.32 лв.; по Фактура № 5533/02.02.2010 година, мораторна лихва - 79.18 лв.; по Фактура № 5627/23.02.2010 година, мораторна лихва – 41.24 лв.; по Фактура № 5629/23.02.2010 година, мораторна лихва – 74.04 лв.; по Фактура № 5691/10.03.2010 година, мораторна лихва - 13.80 лв.; по Фактура № 5698/12.03.2010 година, мораторна лихва – 55.97 лв., както и по Фактура № 5845/13.04.2010 година, мораторна лихва – 34.22 лв. Т.е. до този размер се явява основателен така предявеният иск, като в останалата му част до пълния му предявен размер от 15 535.21 лв. и за периода от 21.06.2010 г. до 30.06.2010 г., искът следва да бъде отхвърлен.
В хода на тези констатации съдът намира за основателна и исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва върху присъдената главница, за периода след завеждане на исковата молба и до нейното окончателно заплащане.
При този изход на делото, съобразно приложения по делото списък на разноските, и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, се следват на ищеца разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, в доказания размер от 2 333.59 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Б.„ О., със седалище и адрес на управление Г. А., обл. К., ул. „. Ч. № *., с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Т.” Е., със седалище и адрес на управление Г. П., ул. „Б.” № *, с ЕИК *, със съдебен адрес Г. К., бул. „Б.” № *, Търговски комплекс – кино „О.”, офис *, А. В., сумата в размер на 29 827.70 лв., съставляваща сбор от стойностите на извършените на ответника превози на стоки, съобразно : Фактура № 5208/18.11.2009 година за сумата от 2 115.60 лева; Фактура № 5268/01.12.2009 година за сумата от 1 917.60 лева; Фактура № 5301/09.12.2009 година за сумата от 1 722.00 лева; Фактура № 5306/09.12.2009 година за сумата от 1 402.80 лева; Фактура № 5330/14.12.2009 година за сумата от 2 785.20 лева; Фактура № 5361/21.12.2009 година за сумата от 3 120 лева; Фактура № 5422/11.01.2010 година за сумата от 4 012.80 лева; Фактура № 5498/27.01.2010 година за сумата от 3 924.00 лева; Фактура № 5533/02.02.2010 година за сумата от 1 998.00 лева; Фактура № 5627/23.02.2010 година за сумата от 1 225.20 лева; Фактура № 5629/23.02.2010 година за сумата от 2 199.60 лева; Фактура № 5691/10.03.2010 година за сумата от 469.20 лева; Фактура № 5698/12.03.2010 година за сумата от 1 940.40 лева както и Фактура № 5845/13.04.2010 година за сумата от 1 728.00 лева, ВЕДНО със законна лихва върху присъдената главницата, считано от 21.06.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б.„ О., със седалище и адрес на управление Г. А., обл. К., ул. „. Ч. № *., с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Т.” Е., със седалище и адрес на управление Г. П., ул. „Б.” № *, с ЕИК *, със съдебен адрес Г. К., бул. „Б.” № *, Търговски комплекс – кино „О.”, офис *, А. В., мораторна лихва за забава в размер на 1 328.16 лв., съставляваща сбор от размера на мораторната лихва, дължима се за забава върху всяка главница по всяка отделна фактура, за периода от нейното издаване до 21.06.2010 г., : по Фактура № 5208/18.11.2009 година – мораторна лихва в размер на 85.54 лв.; по Фактура № 5268/01.12.2009 година - мораторна лихва - 111.13 лв.; по Фактура № 5301/09.12.2009 година - мораторна лихва – 95.77 лв.; по Фактура № 5306/09.12.2009 година, мораторна лихва -78.02 лв.; по Фактура № 5330/14.12.2009 година, мораторна лихва -150.80 лв.; по Фактура № 5361/21.12.2009 година, мораторна лихва – 161.60 лв.; по Фактура № 5422/11.01.2010 година, мораторна лихва -184.53 лв.; по Фактура № 5498/27.01.2010 година, мораторна лихва – 162.32 лв.; по Фактура № 5533/02.02.2010 година, мораторна лихва - 79.18 лв.; по Фактура № 5627/23.02.2010 година, мораторна лихва – 41.24 лв.; по Фактура № 5629/23.02.2010 година, мораторна лихва – 74.04 лв.; по Фактура № 5691/10.03.2010 година, мораторна лихва - 13.80 лв.; по Фактура № 5698/12.03.2010 година, мораторна лихва – 55.97 лв., както и по Фактура № 5845/13.04.2010 година, мораторна лихва – 34.22 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния му предявен размер от 15 535.21 лв. и за предявения период от 21.06.2010 г. до 30.06.2010 г.
ОСЪЖДА „Б.„ О., със седалище и адрес на управление Г. А., обл. К., ул. „. Ч. № *., с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Т.” Е., със седалище и адрес на управление Г. П., ул. „Б.” № *, с ЕИК *, със съдебен адрес Г. К., бул. „България” № **, Търговски комплекс – кино „О.”, офис *, А. В., сумата в размер на 2 333.59 лв., съставляваща направени в производството разноски, съразмерно уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, Г. Пловдив, считано от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

File Attachment Icon
CC074BAFBA6B0D60C22577C1002BFB27.rtf