Решение № 54

към дело: 20185100500037
Дата: 03/28/2018 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 16/10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 1382 по описа за 2017 г., К.районен съд е отхвърлил искането на Е.Е.З. от гр.К., кв."В.", бл*, вх."*", ет*, ап*, с адрес за призоваване гр.К., бл."*", ап*, с ЕГН *, за издаване на паспорт на детето Е.А.Б., с ЕГН *, без да се иска за това писменото съгласие на бащата А.Р.Б., с ЕГН *. Със същото решение е разрешено детето Е.А.Б., с ЕГН *, да напуска пределите на Република България многократно в срок до 11.09.2018 г. включително и да пътува до Кралство Нидерландия и други държави-членки на ЕС, със съгласието на неговата майка Е.Е.З., с ЕГН *, упражняваща родителски права и задължения съгласно влязло в сила на 14.02.2014 г. решение № 4/23.01.2014 г. по гражданско дело № 1723/2013 г. на Районен съд - К., заедно с майката Е.Е.З., с ЕГН *, без да се иска писменото съгласие на бащата А.Р.Б. с ЕГН *за това, с изключение на определените с решение № 4/23.01.2014 г. по гражданско дело № 1723/2013 г. на Районен съд - К. 20 (двадесет) дни през годината, които не съвпадат платения годишен отпуск на майката, в които бащата А.Р.Б., с ЕГН *, може да вижда и взема детето Е.А.Б., с ЕГН *, като е отхвърлен иска в останалата му част. Допуснато е предварително изпълнение на решението.
Недоволна от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на паспорт на детето Е.А.Б., без да се иска писменото съгласие на бащата, е останала въззивницата Е.Е.Б., която го обжалва, чрез своя процесуален представител - адв. Н. М., като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че Е.Б. притежавал паспорт с № *, издаден на 11.09.2013 г. от МВР - К., валиден до 11.09.2018 г., което обстоятелство послужило като основание на първоинстанционния съд да отхвърли претенцията. Сочи се, че съгласно чл.36, ал.1 от Закона за българските лични документи, паспорт се издавал за срок от пет години, но съгласно чл.36, ал.5 от ЗБЛД по искане на лицето нов паспорт можело да се издаде и преди изтичане на петгодишния срок, в конкретния случай преди 11.09.2018 г. Твърди се също, че по делото било установи, че въззивницата и нейният син често пътуват и за дълъг период от време живеят в Кралство Холандия, поради което същата имала желание да поднови паспорта на Е.Б. преди да изтече срока по чл.36, ал.1 от ЗБЛД. Счита, че с оглед на събраните по делото доказателства, изцяло в интерес на детето било да бъде разрешено издаването на паспорт като се замести съгласието на баща му А.Б., който освен това живеел и работел в Англия, поради което можело да се създадат пречки и трудности да се поднови паспорта на детето дори към датата на изтичане на срока му за валидност през месец септември 2018 г.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени решението на РС - К., постановено по гр.д. № 1382/2017 г., в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения иск да бъде издаден (преиздаден/подновен) паспорта на детето без да е необходимо съгласие на ответника като негов баща, вместо което да постанови друго решение по същество на спора, с което да разреши на Е.А.Б., роден на * г., с ЕГН *, да му бъде издаден (преиздаден/подновен) паспорта без да е необходимо съгласие на ответника като негов баща, ведно с всички законни последици от това. Претендира за направените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба в представена писмена молба.
Въззиваемият А.Р.Б., представляван от процесуалния си представител адв. Х.К., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора се сочи, че срокът на валидност на паспорта на детето не бил изтекъл, като посоченият във въззивната жалба чл.36, ал.5 от ЗБЛД не обосновавал неправилност на постановеното решение в тази му част, тъй като тази разпоредба давала възможност, но не и задължение да се издаде нов паспорт. Доводът, че майката и детето често пътували и за дълъг период от време живеели в Кралство Нидерландия, а и майката имала желание да поднови паспорта на детето си, бил неоснователен. Твърди се, че въззиваемият не се противопоставял и към настоящия момент малолетното му дете да пътува до Кралство Нидерландия и през страни-членки на ЕС, както и многократно да пътува до Република Гърция, но се категорично се противопоставял детето да пътува до Република Турция, тъй като тази държава водела военни действия в Сирия, като по този начин не можело да бъде обезпечена сигурността му. Също така не можело да бъдат обезпечени личните контакти на въззиваемия с детето, като не била установена основателна причина детето на пътува до Турция и с оглед ниската му възраст не било установено къде ще пребивава. Сочи се, че при постановяване на решението съдът взел предвид съгласието на въззивника детето да пътува в страните-членки на ЕС, както и поведението на въззивницата, която създавала всевъзможни пречки бащата да осъществява определения му режим на лични отношения. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявена молба от Е.Е.З. против А.Р.Б., с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, с която е поискано да бъде разрешено на детето Е.А.Б. да пътува до Кралство Нидерландия и други страни от ЕС, както и до Република Турция, придружаван от неговата майка и законна представителка Е.Е.З., без ограничение на срока или за срок от три години, като за тази цел му бъдат издадени (преиздадени/подновени) необходимите лични документи, без да е необходимо съгласие на ответника. В молбата се излагат съображения, че на детето Е.Б. било дадено разрешение да пътува до Кралство Нидерландия съгласно влязло в сила решение № 4/23.01.2014 г. по гр.д .№ 1723/2013 г. за срок от три години. Към момента между родителите на Е.Б. отново възникнали спорове относно пътуването на детето, като от влизане в сила на решението били изминали три години, а и освен това издаденият паспорт на детето бил валиден до 11.09.2018 г.
Ответникът А.Р.Б. оспорва искането в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, като неоснователно. Излага съображения, че живеел и работел в Обединено Кралство Великобритания, а детето живеело преимуществено в Кралство Нидерландия. Твърди, че майката на детето създавала пречки да осъществява определеният му режим на лични отношения с Е.Б.. Възразява да бъде давано разрешение на детето да пътува до Република Турция, тъй като липсвало необходимост на посещава роднини в тази държава, която била и в състояние на война. Изразява съгласие да бъде продължен срокът, през който малолетният му син да пътува до Кралство Нидерландия и други страни от ЕС, придружаван от неговата майка до изтичане срока на валидност на издаденият международен паспорт, а именно до 11.09.2018 г.
Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на 14.02.2014 г. решение от 23.01.2014 г. по гр.д .№ 1723/2013 по описа на РС - К., съгласно което родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Е.А.Б. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Също така с решение № 68/28.07.2014 г. по гр.д .№ 368/2014 г. по описа на РС - К., влязло в сила на 23.08.2014 г., е дадено разрешение детето Е.А.Б. да напуска пределите на Република България многократно за срок от три години, но само до Кралство Нидерландия и Република Гърция, придружено от неговата майка Е.Е.З..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Р. М. Б. - баща на въззиваемия, Ф.Ф.Р. - леля на въззиваемия и Е. Д.М. - чичо на въззивницата, се установява, че Е.Е.З. живее преимуществено в Кралство Нидерландия, заедно с малолетния син на страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал1. от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 на цитирания текст предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. От анализа на тези разпоредби следва извода, че издаването на необходимите лични документи не е самоцелно, а винаги е обвързано с необходимостта от пътуване на детето в чужбина. Или, за да бъдат издадени лични документи - задграничен паспорт, е необходимо да бъде дадено разрешение на детето да пътува в чужбина.
В случая решението на К.йския районен съд се обжалва само в частта относно искането за издаване (преиздаване/подновяване) на задграничен паспорт на детето Е.А.Б.. В останалата част, с която е отхвърлено искането за даване на разрешение Е.А.Б. да напуска пределите на Република България многократно след 11.09.2018 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо в тази хипотеза не би могло да бъде постановено издаването (преиздаването/подновяването) на задграничен паспорт на детето след 11.09.2018 г., тъй като след тази дата на детето не е дадено разрешение и то не може да напуска пределите на Република България без съгласието на баща си. В противен случай, ако бъде издаден (преиздаден/подновен) задграничният паспорт на детето, то това би било в противоречие с влязлото в сила решение, с което е дадено разрешение на детето да напуска пределите на Република България, но само в срок до 11.09.2018 г.
С оглед изложеното, обжалваното решение на К.йския районен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват разноски за тази инстанция, но тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждения, такива не следва да бъдат присъждани.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/10.01.2018 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 1382 по описа за 2017 г. на същия съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането за издаване на паспорт на детето Е.А.Б., с ЕГН *, без да се иска за това писменото съгласие на бащата А.Р.Б., с ЕГН *.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.



Председател:

Членове:1. 2.

File Attachment Icon
D83809D3E5B20EB0C225825E00461168.rtf