Решение № 33

към дело: 20195100500239
Дата: 02/12/2020 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
С решение № 371 от 23.07.2019 година, постановено по гр. дело № 1118/2018г., К.йският районен съд е осъдил „И. Р.” О., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г., кв. „Г.”, ул.“С. Т.“ №*, представлявано от управителя Г. Г. Г., да заплати на „Viasat World Limited“, с регистрационен № *79 *856 ** и адрес: Ч. Г., *** Ч. Х. Р.; Л., W* * RU, В., представлявано от В. А., Д. Б., И. Г., Е. О. А. М. и секретаря Б. Г., представлявано от А. Л. А. Ц., сумата от 27 824.98 лева, от която 21 263.97 лева - главница, представляваща сбор от дължими лицензионни такси по Договор №ЕХР 1213BGIZT, HIS 1123 BGIZT, ВАL 75 BGIZT за разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORI и TV 1000, Договор №657 за кабелно разпространение на канала “Viasat Nature”, съгласно издадени фактури: №1040***, №1043***, №1045****, №1047***, №1050***, №1052***, №1056***, №1057***. № 1060***. № 1061***, №1067***. №1068***, №1071***, и * 561.01 лева - общ сбор на законна лихва върху сумата по всяка фактура за периода от 16.09.2012г. до датата на предявяване на исковата молба - 12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 12.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 1 113.00 лева - внесена държавна такса, 2 400.00 лева - адвокатско възнаграждение и 465.00 лева - внесени депозити за вещи лица.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от „И. Р.” О., Г., чрез Г. Г. , против решение № 371/23.07.2019г., постановено по гр. д. №1118/2018г. по описа на К.йския районен съд.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Депозиран е отговор по реда на чл.263 от ГПК от въззиваемия „Viasat World Limited”, чрез пълномощника А. Ц. от АК-Б.. С отговора се иска въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се деловодни разноски за въззивното производство.
Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Като съобрази данните по делото, въззивният съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съдът е сезиран с искова молба, предявена от „Viasat World Limited“, срещу „И. Р.” О., Г.. Ищецът твърди, че на 01.04.2006г. между „Viasat World Limited“ /cтapo наименование MTG World Limited/ и ответното дружеството бил сключен Договор № ЕХР 1213BGIZT, HIS 1123 BGIZT, ВАL 75 BGIZT за разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORI и TV 1000, на основание на който ответникът получил неизключителното право за срока на действие и в рамките на територията на България да приема и разпространява телевизионните канали „Viasat Explore”, “Viasat History” и „TV 1000”, посредством мрежите за приемане от абонатите, за срок от 36 месеца.
По силата на този договор ответникът, в качеството си на лицензополучател, се задължил да заплаща на ищеца в качеството на лицензодател, нетна месечна лицензна такса, обозначена в Приложение №3 от договора, с увеличение от 15% за всеки следващ 12-месечен период. Като начин на плащане било договорено да се издава фактура за лицензионната такса, дължима се за същия месец, която следвало да се заплати от ответника в 14-дневен срок. Върху закъснелите плащания от последната дата за плащане до самото плащане се начислявала процентна лихва в размер на 10% на година.
С Допълнително споразумение от 01.04.2010г. към процесния договор били предоговорени таксите за разпространение на трите канала.
На 01.09.2010г. с Договор № 657 страните се договорили и за разпространението на канала “Viasat Nature” в България.
На 30.07.2015г. поради натрупали се непогасени месечни задължения, страните сключили „Споразумение за одобряване на погасителен план“, съгласно което ответникът следвало да заплати на ищеца 2 214.30 евро до 30-ти юни 2015г.; 2 286.90 евро до 31.08.2015г.; 3 201.72 евро до 31-и декември 2015. което не било извършено.
Ищецът твърди, че ответникът не заплатил на ищеца дължимите лицензионни такси за разпространение на договорените телевизионни програми, по фактури с №1040***, №1043***, №1045***, №1047***, №1050***, №1052***, №1056***, №1057***, № 1060***, № 1061***, №1067***, №1068***, и №1071***, както и законна лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 27 824.98 лева, от която 21 263.97 лева - представляваща сбор от дължими лицензионни такси по процесния договор за разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORI и TV 1000, Договор №657 за кабелно разпространение на канала “Viasat Nature”, и съгласно описаните фактури, както и законна лихва върху сумата по всяка фактура за периода от 16.09.2012г. до датата на предявяване на исковата молба - 12.07.2018г. общо в размер на 6 561.01 лева.
Ответникът „И. Р.” О. гр. К. оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.
С изрична молба, находяща се на л.102 от първоинстанционното производство, както и в проведеното на 30.01.2019г. открито съдебно заседание, пълномощникът на ищеца - А. Ц., прави искане съдът да установи приложимото материално право, като изрично посочва, че страните са се договорили за това, че всеки възникнал спор по предмета на договора, се тълкува в съответствие със законите на А..
С оглед на това искане съдът е назначил експертиза, като е възложил на „вещо лице” да установи съдържанието на правото на А., приложимо към процесния договор, и „по - конкретно относно тълкуването, изпълнението на задълженията, последиците от неизпълнението и погасителната давност, и на основание това право, да установи има ли основание за промяна на разпределената по делото тежест”. Изслушана е експертиза в този смисъл. Първоинстанционният съд е решил делото, като е приел, че приложимата правна норма е тази на чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното решение следва да се обезсили по следните съображения:
На първо място, за първоинстанционният съд съществува задължението по силата на чл.43 КМЧП служебно да установи съдържанието на чуждото право. Регламентирано е, че за целта той може да си послужи със способите предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган (напр. – Министерство на външните работи), както и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право. По силата на чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган. Съгласно чл. 43, ал. 3 КМЧП съдът разполага с правомощие да задължи страните да съдействат при установяване на съдържанието на приложимото чуждо право. Предвид чл. 44 КМЧП, ал. 1 и ал. 2 предмет на установяване е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др. В този смисъл - Решение №156/21.01.2020 по дело №336/2019г. на ВКС, ІІ гражданско отделение; Решение № 205 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 412 / 2015 г. на ВКС, ІІІ гражданско отделение.
С разпоредбата на чл.29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или английското /в казуса/, което съдът не е сторил.
Произнасянето на КРС с решение по спор, квалифициран като такъв по чл.79 ЗЗД, би следвало да е съобразено с общия принцип на чл. 93 КМЧП, а именно, че договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да е изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение. В ал.3 на чл.92 КМЧП е уредено, че страните могат да направят избор на приложимото право за целия договор или за част от него. В случая, страните са се договорили да приложат правото на А., а установяване на съдържанието на чуждото материално право по реда на чл.43 КМЧП не е проведено.
Първоинстанционният съд се е опитал да констатира приложимото английското право, но недопустимо се е произнесъл по съществото на спора, уважавайки иска, като го квалифицира като такъв по чл.79 от ЗЗД, съответно по иска за лихви – по чл.86 от ЗЗД.
Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне на КРС за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл. 39 и сл. КМЧП – определяне на приложимия материален закон и евентуално – съдържанието на чуждото материално право. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 6 от 14.03.2014 г. по търг. д. № 47/2012 г., ВКС, Търговска колегия, I т.о.
Тъй като настоящият спор е търговски /независимо, че е родово подсъден на районен съд/, то по силата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е формирана от търсените суми по множество фактури, всяка една от които обаче е под 20 000лв.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 371 от 23.07.2019 година, постановено по гр. дело № 1118/2018г. по описа на К.йския районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.

File Attachment Icon
DF859254DC765490C225850D0042E592.rtf