Мотиви към Присъда № 27

към дело: 20135100200184
Дата:
Съдия:
Съдържание
М О Т И В И : На подсъдимия С. Г. Л. от Г.К. е предявено обвинение по чл. 199 ал.1 т.4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„б” от НК за това, че на 29.08.2013 год. в Г.К. отнел чужди движими вещи - златен синджир с тегло 4.5 грама на стойност 247.50 лева, златен синджир с тегло 3 грама на стойност 165.00 лева и златен кръст с тегло 4 грама на стойност 220.00 лева, всичко на обща стойност 632.50 лева, от владението на С.Г.П. от Г. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив
В съдебно заседание подсъдимият Л. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция – Глава двадесет и седма от НПК. Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание на подс.Л. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед здравословното му състояние, възстановяване на причинените щети, начина на осъществяване на деянието и семейното му положение. Алтернативно пледира за налагане на наказание на подсъдимия при приложение на разпоредбите на чл.58а от НК. Подсъдимият изразява желание да се поправи, като моли да му бъде наложено наказание под минималния предвиден в закона размер.
Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл.199 ал.1 т.4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„б” от НК. Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 7 години и 6 месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, от което да бъде приспаднато времето, пред което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.63 ал.2 от НПК, а впоследствие и с определение на Окръжен съд – К., с което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Пледира така определеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С. Г. Л. е роден на **.**.**** год. в Г.К., където живее постоянно. Без образование е, не работи, не е женен, многократно е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.
На 29.08.2013 год. вечерта св. С.П. била излязла пред вход „В” на жилищния блок, находящ се в Г.К., на бул.“Б.“ № *, в който живеела, и заедно със своя съседка седяли на пейката пред същия вход. По същото време в близост до двете жени се намирал подс.С. Г. Л., който седял на бордюра на тротоара до магазин за спално бельо и пердета, помещаващ се в същия блок. Около 22.00 часа св.П. решила да се прибира в дома си, като се отправила към вход „В“ на жилищната сграда. Свидетелката се придвижвала с помощта на патерици и след като включила осветлението във входа, започнала бавно да изкачва стълбите към третия етаж. На площадката между втория и третия етаж спряла, за да си почине, като се облегнала на парапета на стълбището. В същото време подс.Л. я последвал във входа, спрял се при нея и я заговорил. Първоначално я попитал къде е момчето, което го е извикало, и след като П. отговорила, че не знае, той се приближил до нея и се поинтересувал как е със здравето. Докато разговаряли в продължение на няколко минути, подсъдимият забелязал, че на врата си свидетелката носи два златни синджира, със закачен на единия от тях златен кръст. Подс.Л. казал на свидетелката, че ще се оправи, след което внезапно посегнал, хванал златните синджири и ги дръпнал. Синджирите се скъсали и подсъдимият ги прибрал заедно със златния кръст в джоба на панталоните си, след което побягнал надолу по стълбите и извън входа на блока.
Същата вечер, около 22.00 часа, св. Л. седял на пейката пред вх.“А“ на жилищния блок, находящ се на бул. „Б.“ № *. Пространството пред блока било осветено и свидетелят забелязал подсъдимия, който седял на бордюра на тротоара до вх.“В“. Направило му впечатление, че св.П. се прибрала в същия вход и 5-10 минути по-късно чул от там викове на жена, като непосредствено след това подс.Л. излязъл тичайки от входа, минал покрай свидетеля и избягал в посока към търговски комплекс „Орфей“. Още същата нощ подсъдимият бил установен от органите на МВР и задържан.
При извършеното разпознаване на лице, проведено в хода на досъдебното производство, подс.Л. бил разпознат и посочен от св.П. като лицето, извършило инкриминираното деяние. В хода на досъдебното производство подсъдимия е разпознат и от св.Л., като лицето, което възприел на 29.08.2013 год. на мястото на извършване на престъплението, за което бил съставен протокол за разпознаване на лица.
От писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебн - оценителна експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет на престъплението, възлиза общо на 632.50 лева, от които 247.50 лева е стойността на златен синджир с тегло 4.5 грама, 165.00 лева е стойността на златен синджир с тегло 3.0 грама, и 220.00 лева е стойността на златното кръстче с тегло 4.0 грама. В хода на досъдебното производство майката на подс.Л. е възстановила причинените от престъплението щети на св.П., като й заплатила сумата в размер на 632.50 лева.
От писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подс.С. Г. Л. страда от зависимост към хероин. Вещото лице е констатирало, че психичното състояние на подсъдимия му позволява да участва в досъдебното производство и да дава достоверни обяснения, както и да носи наказателна отговорност. При изследването не са установени данни Л. да е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта, като същият е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК самопризнание на подс.Л.; както и от събраните на досъдебното производство доказателства – обясненията на подс.Л.; показанията на св.С.П., дадени пред орган по разследването, както и тези, дадени пред съдия от Окръжен съд – К. по реда на чл.223 ал.1 от НПК и показанията на свидетелите Л., К., Г. и К., които са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; писменото заключение на вещото лице В. Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; писменото заключение на вещото лице У. по назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза; както и останалите писмени доказателства, приети и от съда - 2 бр. протоколи за разпознаване на лице, ведно с фотоалбуми към тях, Свидетелство за съдимост на подс.Л. Характеристична справка за подс.С. Л., и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, които доказателства в своята съвкупност подкрепят изцяло самопризнанието на подсъдимия Л..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.1 т.4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.„б” от НК - на 29.08.2013 год. в Г.К., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – златен синджир с тегло 4.5 грама, на стойност 247.50 лв.; златен синджир с тегло 3 грама, на стойност 165.00 лв.; и златен кръст с тегло 4 грама, на стойност 220 лв., всичко на обща стойност 632.50 лв., от владението на С.Г.П. от Г.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието и начина на осъществяването му - отнемане от подсъдимия Л. на чуждите движими вещи /два златни синджира и златен кръст/ от владението на св.П., чрез употреба на сила – дърпане със сила на златните накити от врата на свидетелката, при което същите се скъсали и подсъдимият ги прибрал в джоба си, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като намерението на подсъдимия да присвои отнетите от св.Л. вещи се установява от последващото му поведение – побягването от местопрестъплението и укриването му, както и разпореждането с отнетите вещи, за което може да се съди от обстоятелството, че златните накити не са намерени/. Безспорно е установено от обективна страна още, че именно употребената от подсъдимия сила спрямо св.Пецева, която е съпроводила отнемането на инкриминираните вещи, е дала възможност на подсъдимия да установи своя трайна фактическа власт върху тях, като без употребата на тази сила осъществяването на деянието би било невъзможно или поне значително затруднено. Налице е и квалифициращото деянието обстоятелство – извършването на грабежа от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„б” от НК. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото подс.С. Л. е осъждан общо 6 пъти на наказания „обществено порицание”, „пробация” и „лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер, от които от значение за правната квалификация на деянието като извършено при опасен рецидив са осъжданията му, както следва: за умишлени престъпления от общ характер по Н.о.х.дело № 277/2009 год. по описа на РС-К. и Н.о.х.дело № 367/2009 год. по описа на PC-К., за които по реда на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години; както и осъжданията му по Н.о.х.дело № 1191/2010 год. по описа на PC-К. и по Н.о.х.дело № 292/2011 год. по описа на PC-К., за които по реда на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което наказание е изтърпял при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, като на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим” в затворническо общежитие от закрит тип и определеното му по първата съвкупност общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Т.е., налице са условията на опасния рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б" от НК, тъй като подсъдимият Л. е извършил деянието, предмет на настоящото производство, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за едното от които изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК. Следва да се посочи в тази връзка, че всяка от двете отделни посочени по-горе съвкупности, за които на подс.Л. е определено общо наказание, следва да се счита за едно осъждане, като престъпленията, предмет на осъжданията на подс.Л. по втората съвкупност /по Н.о.х.дело № 1191/2010 год. по описа на PC-К. и по Н.о.х.дело № 292/2011 год. по описа на PC-К./ са извършени в изпитателния срок на определеното му общо наказание по първата съвкупност, именно което обстоятелство е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК. За тези осъждания подс.Л. не е реабилитиран и не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 от НК.
Престъплението подсъдимият е извършил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисъла на подсъдимия се обективира в поведението му - отнемането на чуждите движими вещи /златни синджири и златен кръст, на обща стойност 632.50 лв./ и установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги свои, като е употребил за това сила, като подсъдимият е съзнавал и квалифициращото грабежа обстоятелство - че същият е осъществен при условията на опасен рецидив.
Причините, способствували за извършване на престъплението от подсъдимия, се свеждат до незачитането на чуждата собственост, желанието му да се облагодетелствува по неправомерен начин, ниското му правосъзнание, проявената престъпна упоритост и трайна нагласа на подсъдимия за извършване на престъпления.
При налагане на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както следва: смекчаващи - младостта му, възстановяването на причинените щети на пострадалата, влошеното му здравословно състояние /същият страда от хероинова зависимост/, тежкото му семейно и имотно състояние /подс.Л. живее на съпружески начала с Д. Д. и е безработен, като не притежава движимо или недвижимо имущество и не реализира доходи/, характера и интензитета на упражнената сила спрямо пострадалата – само дърпане на синджирите от врата на пострадалата, без засягане на телесната й неприкосновеност; и отегчаващи - високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, обремененото му съдебно минало /извън осъжданията му, взети предвид при квалификацията на деянието/, и лошите характеристични данни. С оглед на тях, съдът намира, че на подс.Л. следва да бъде определено наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години. С оглед обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция по реда на Глава двадесет и седма от НПК – по чл. 371 т.2, във вр. с 372 ал.4 от НПК, на основание чл. 373 ал.2 от НПК следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като така определеното наказание на подс.Л. следва да бъде намалено с 1/3, или на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия – да му бъде наложено наказание при приложението на чл.58а ал.4, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като в случая не са налице такива многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Съдът намира, че наложеното наказание в посочения размер е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; както и да се въздейства предупредително-възпиращо и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото. Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от подс.Л. ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, на основание чл. 60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС, тъй като за постигане на посочените по-горе цели е необходимо изолирането на подсъдимия обществото и свойствената му семейна и социална среда, а и за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК съществуват пречки – подс.Л. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и наложеното му наказание е повече от 3 години „лишаване от свобода”. От така наложеното на подс.Л. наказание „лишаване от свобода” следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан за срок до 72 часа по реда на НПК, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 30.08.2013 год., на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК. На основание чл.45 ал.1 от НК не следва да бъде налагано на подсъдимия предвиденото в чл.199 ал.1 от НК наказание “конфискация”, тъй като по делото не е установено подсъдимият да притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.
При този изход на делото, следва подс.Л. да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, в размер на 120 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: