Решение № 29

към дело: 20165100100218
Дата: 03/23/2017 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание
Предявен е иск по чл.62, ал.2 от СК.
Ищцата Д. В. В. сочи в исковата молба, че на 05.01.2009 г. сключили граждански брак с ответника А. К. В. в с. Опълченско, за което бил съставен акт за граждански брак № 01/05.01.2009 г. По време на брака им нямали родени деца. От зимата на 2014 г. се разделили и не живеели заедно, като нямали никакви съпружески отношения и интимни контакти. С решение № 33/09.05.2016 г., постановено по Г.д. № 315 по описа за 2016 г. на Кърджалийския районен съд, бил прекратен гражданският им брак на основание развод по взаимно съгласие. Със същия съдебен акт било утвърдено и постигнатото между тях споразумение. След фактическата раздяла, от есента на 2014 г., ищцата заживяла на семейни начала с И. М. Х. По време на съвместното им съжителството от него заченала дете, като на 11.11.2016 г. в град К. се родила дъщеря им В.. Тъй като детето се родило след прекратяването на брака с бившия съпруг на ищцата, но преди изтичането на триста дни от влизане в сила на бракоразводното решение, в удостоверението за раждане, то било записано с бащиното и фамилното име на ответника, а именно В. А. В., като в отразяванията относно произхода й от баща било посочено името на А. К. В.. Твърди, че дъщеря й не била дете на ответника А. К. В. и същата не произхождала от него, а била зачената и дете на И. М. Х., който бил неин биологичен баща и, с който съжителствала и понастоящем. С него отглеждали съвместно с голяма загриженост, обич и родителска отговорност детето В.. Заявява, че оспорва бащинството на ответника А. К. В., посочен като баща на В. А. В. в удостоверението за раждане, издадено от Община К., с бл. № *, съставено на основание акт за раждане № 1838/16.11.2016 г. Счита, че за нея като майка на В. А. В., родена на 11.11.2016 г., бил налице правен интерес от завеждането и воденото на иск по чл. *, ал. * от СК за оспорване на бащинството на А. К. В., който предявява в законно установения едногодишен срок от раждането на детето. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. К. В., с постоянен адрес град К., бул. "Б. № *, вх. „В”, . *, ап. *, с ЕГН *, че не е баща на детето В. А. В., с постоянен адрес Г. К., ул. "Т. К. № *, с ЕГН *, родена от майка Д. В. В., с постоянен адрес Г. К., ул. "Т. К. № *, с ЕГН *, за раждането на която бил издаден акт за раждане от № 1838/16.11.2016 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община К.. Направено е и искане препис от съдебното решение след влизането му в сила да бъде изпратено в Община К. за отразяване на промяната относно произхода от баща на В. А. В., с ЕГН *. В съдебно заседание, ищцата Д. В. В., представлявана от процесуалния си представител - А. В. М., поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът А. К. В., представляван от процесуалния си представител – А. В. Я., е представил отговор на основание чл. 131 от ГПК, в който изразява становище за основателност на предявения иск. Твърди, че всички обстоятелства, изложени в исковата молба, са верни и отговарят изцяло на истината. Заявява, че роденото след развода дете В. А. В., с ЕГН *, не е зачената от А. К. В., с ЕГН *, не е негова дъщеря и не желае да носи неговите имена като бащино и фамилно име, с които била записана в акта за раждане. Прави признание на иска. В съдебно заседание ответникът А. К. В., представляван от процесуалния си представител - А. В. Я., поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.
Ответницата В. А. В. – малолетна, представлявана от назначения й особен представител, изразява становище за допустимост на предявения иск в представен отговор на основание чл. 131 от ГПК. Сочи се, че относно основателността на иска, становище ще бъде изразено след събиране на всички доказателства по делото. В съдебно заседание малолетната В. А. В., представлявана от назначения й особен представител - А.В. Р., поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания особеният представител на малолетната изразява становище за основателност на предявения иск предвид събраните в съдебно заседание гласни и писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното като доказателство по делото заверено копие от решение № 33/09.05.2016 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 315 по описа за 2016 г. на същия съд, влязло в сила на 09.05.2016 г., се установява, че гражданският брак между А. К. В. и Д. В. В. е прекратен с цитираното решение, като е постановено Д. В. В. да носи предбрачното си фамилно име В..
От представеното като доказателство заверено копие от удостоверение за раждане № *8 с дата 16.11.2016 г., издадено от Община К. въз основа на акт за раждане № 1838/16.11.2016 г., се установява, че детето В. А. В. е родена на 11.11.2016 г., т.е. 186 дни след прекратяване на гражданския брак между А. К. В. и Д. В. В..
От приетите като доказателства по делото заверени копия от карта за профилактика на бременността с дата 03.06.2016 г., карта за кръвногрупова принадлежност на А. К. Вкарелски, карта за кръвногрупова принадлежност на Димитрия В., карта за кръвногрупова принадлежност на В. В., базисно УЗИ - 2 бр., епикриза с дата 13.06.2016 г., както и медицинска документация на Д. В. В., изд. от М. "Д. А.Д. - Г., се установяват данни за бременността на Д. В. В. и раждането на детето В. А. В..
От писменото заключение на вещото лице Д. Д. Т. Г. по назначената съдебна кръвно-групова експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че дете от кръвна група А1 (бета), каквато е кръвната група на детето В. А. В., родено от майка с кръвна група О /алфа, бета/, каквато е кръвната група на Д. В. В., може да има баща единствено от кръвна група А1 или А1В. Детето не може да има баща от кръвна група - О, А2, В и А2В. Ответникът А. К. Вкарелски е от кръвна група А1 (бета) резус фактор положителен и следователно той не може категорично да бъде изключен като вероятен биологичен баща на детето В. А. В..
От писменото заключение на вещото лице Д. Е. И. Б. по назначената съдебна акушеро-гинекологична експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че Д. В. В. е постъпила в М. "Д. А.Д. - Г. на 11.11.2016 г. в 07.30 часа с диагноза бременност ML X, като в 10.30 часа е родила чрез Цезарово сечение доносено дете от женски пол с тегло 3650 Г./50 см. Вещото лице посочва, че най-вероятният период на зачеване на детето В. А. В. е между 25.02.2016 г. и 01.03.2016 г., с най-вероятна дата на зачеване 27.02.2016 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели З. А. В. и Н. В. В. се установява, че Д. В. В. и А. К. В. са били съпрузи, като след началото на 2014 г. са били във фактическа раздяла. През есента на 2014 г. Д. В. В. заживяла на съпружески начала с И. Х. в дома на свидетелката З. А. В.. След този период ищцата Д. В. В. живеела постоянно и единствено с И. Х., с когото имала интимни отношения. Ищцата желаела да с разведе с А. К., но дълго време не можела да стори това, тъй като същият живеел и работел в чужбина. На 11.11.2016 г. се родило детето В., за което се грижели ищцата Д. В. и Иван Христов като родители.
По делото е представен социален доклад изх. №ПР/Д-К/22-001/01.03.2017 г., изготвен от Д. „. П. - Г., от който се установява, че за детето В. А. В. се грижат ищцата Д. В. В. и Иван Митков Христов в дома на родителите на ищцата.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК е допустим, като предявен от майката на детето в предвидения едногодишен срок. Разгледан по същество същият е основателен и доказан.
От събраните по делото доказателства се установява, че детето В. А. В. не е могло да бъде заченато, респ. не произхожда от ответника А. К. В.. Това се установява от обстоятелството, че след началото на 2014 г. Д. В. В. и А. К. В. са били във фактическа раздяла и не са поддържали никакви по-близки или интимни контакти. Напротив, установява се, че ищцата Д. В. В. е заживяла на съпружески начала постоянно и единствено с И. М. Х., с когото имала интимни отношения. Тези обстоятелства се установяват най-напред от показанията на разпитаните по делото свидетели З. А. В. и Н. В. В., които съдът приема като логични и последователни. На следващо място показанията на разпитаните по делото свидетели се подкрепят и от приетите писмени доказателства, установяващи данни за бременността на Д. В. В. и раждането на детето В. А. В..
И накрая, така събраните по делото доказателства се подкрепят и от изявлението на ответника А. К. В., който посочва, че детето В. А. В. не е негова дъщеря и, че не желае детето да носи неговите имена, като прави признание на предявения иск.
С оглед на така събраните по делото доказателства се налага извода, че ответникът А. К. В. не е баща на детето В. А. В.. Законовата презумпцията на чл.61, ал.2 от СК е оборена с предвидените в ГПК доказателства и доказателствени средства, което обосновава основния извод на съда за основателност на предявения иск.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че А. К. В. не е баща на детето В. А. В., родено от майка Д. В. В. и вписано в регистрите за населението при Община К. с акт за раждане № 1838/16.11.2016 г. Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на Община К. за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № 1838/16.11.2016 г. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГ. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
Ето защо и на основание чл.62, ал.2 от СК, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. В., с постоянен адрес Г., бУ.Б. № 1, вх."В", .*, А., с ЕГН * не е баща на детето В. А. В., с постоянен адрес Г. К., ул. "Т. К. № *, с ЕГН *, родена от майка Д. В. В., с постоянен адрес Г. К., ул. "Т. К. № *, с ЕГН *, и вписана в регистрите на населението при Община К. с акт за раждане № 1838/16.11.2016 г.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община К. за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № 1838/16.11.2016 г., изд. от Община К. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Председател:

File Attachment Icon
E8DA2654F98A8684C22580EC004ABB69.rtf