Решение № 16

към дело: 20185100600014
Дата: 03/02/2018 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 200/12.12.2018 год., постановена по Н.о.х.дело № 1349/2017 год., К.районен съд е признал Ц.С.П. от гр.К.за виновен в това, че на 18.06.2017 год. в гр.К., на ул. „К.”, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ 250-F 08”, рама № VBKRFA4038M198047, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, поради което и на основание чл.345 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Ц.П. – адв.Л.Б. от АК – К., в която се твърди, че присъдата е неправилна – постановена в нарушение на материалния закон. В жалбата се развиват съображения, че подс.П. не е осъществил състава на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като на инкриминираната дата не е управлявал нерегистрирания мотоциклет. Твърди се също, че престъплението разкривало признаците на „маловажен случай” по чл.9 ал.2 от НК, тъй като макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.345 ал.2 от НК, поради своята малозначителност обществената му опасност е явно незначителна, т.е. деянието не е престъпно. Защитникът на подсъдимия моли с жалбата да бъде отменена първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подс.Ц.П. да бъде оправдан. В съдебно заседание подсъдимият Ц.П. и упълномощеният му защитник не се явяват, редовно призовани. Постъпило е писмено становище от защитника на подсъдимия, с което същия моли да бъде даден ход на делото, поддържа подадената жалба, не сочи нови доказателства и моли да бъде даден ход на делото по същество, като бъде уважена жалбата по изложените в нея съображения и съобразно направените искания.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - К.изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Въпреки, че първоинстанционното производство е било образувано по внесен от РП – К.обвинителен акт, в проведеното разпоредително заседание страните и съдът са намерили, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на особените правила на Глава XXVIII-ма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по който именно ред е било разгледано делото. В наказателното производство са били събрани необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните в наказателното производство и проверени от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ц.С.П. е роден на *год. в гр.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не работи, не е женен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Не е правоспособен водач на МПС.
Подсъдимият П. ползвал мотоциклет марка „КТМ 250-F 08”, с рама № VBKRFA4038M198047, собственост на К. Ф. А., който съхранявал в гаража на баща си, находящ се в гр.К., блок „Р.-5”. Ползваният от подсъдимия мотоциклет не бил регистриран по надлежния ред, поради административни затруднения.
На 18.06.2017 год. св.Щ.М. бил със сина си в двора на СОУ „Отец Паисий” в гр.К.. Докато детето на св.М. си играело в двора на училището, той чул шум от форсиране на двигател на мотоциклет, идващ от ул.„К.” в гр.К., и видял движещ се по същата улица мотоциклет, управляван от младо момче, което с висока скорост влязло във вътрешната улица в междублоковото пространство и спрял пред един гараж. След спиране на мотоциклета водачът отново започнал да форсира двигателя, който вдигал силен шум в почивния ден, поради което св.М. сигнализирал дежурния в РУ – К.. На място били изпратени служители на РУ-К.- свидетелите Т.Д. и С.М. След пристигането им, свидетелите Д. и М. извършили проверка, при която установили, че водач на мотоциклета е подсъдимият П., който не притежавал свидетелство за управление на МПС, а мотоциклета бил без поставена на определеното място регистрационна табела. След като свидетелите Д. и М. констатирали, че мотоциклета е без регистрационна табела, докладвали на ОДЧ и поискали съдействие от служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР-К.. На място пристигнал и св.А.А. – младши автоконтрольор в Сектор „ПП” при ОД на МВР-К., който съставил Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 715696/18.06.2017 год. срещу подсъдимия П. за това, че управлявал МПС без регистрационна табела и за това че бил неправоспособен водач на МПС, който подс.П.подписал без възражения.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните в наказателното производство гласни доказателства – обясненията на подс.П., дадени в хода на досъдебното производство, които следва да бъдат кредитирани отчасти; показанията на свидетелите А. А., Щ.М., Т.Д. и С.М., дадени на досъдебното производство, на които съдът дава вяра изцяло; както и писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 715696/18.06.2017 год., Справка за нарушител/водач за подс.Ц.П., Договор за покупко-продажба на МПС с фактура към него, Справка за съдимост на подс.Ц.П. с рег. № 816/06.07.2017 год., изд. от РС – К., Характеристична справка на подс.П., Справка в Централна база – КАТ за собственост на МПС, и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.П., събрани на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Ц.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 345 ал.2, във вр. с ал.1 от НК - на 18.06.2017 год. в гр.К., на ул. „К.”, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ 250-F 08”, рама № VBKRFA4038M198047, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимия П. за виновен и му е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна оценка и анализ на събраните в наказателното производство доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които съображения настоящата инстанция възприема напълно и не е необходимо тяхното преповтаряне в цялост.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.Ц.П., дадени на досъдебното производство, в частите им, в която твърди, че никога не бил управлявал мотоциклета по улиците на гр.К., а от време на време го вадел от гаража, за да го припалва и да го обслужва технически. Обясненията на подс.П. в посочените части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.М., с които същият установява, че на инкриминираните дата и място чул силен шум от форсиране на мотор, като лично възприел подс.П. /когото тогава не познавал/ да управлява мотоциклета по ул. „К.” в гр.К., и да навлиза с висока скорост във вътрешната улица на междублоковото пространство на комплекс „Р.”, след което подсъдимият спрял пред един гараж, където продължил да форсира двигателя на мотоциклета и да вдига силен шум, именно което е била и причината св.М. да сигнализира ОДЧ в РУ – К.. Показанията на св.М. се подкрепят и от показанията на св.М., от които се установява, че при пристигане на полицейските служители на място и установяване на подсъдимия и мотоциклета, подс.П. заявил, че по-рано същия ден действително е управлявал мотоциклета, тъй като е тренирал с него. В подкрепа на показанията на посочените свидетели е и обстоятелството, че подсъдимият П. е подписал съставеният му акт за установяване на административно нарушение, вкл. и за управление на МПС, което не е регистрирано, без да направи каквито и да било възражения.
С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимия П., както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подс.П. е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна. Както бе посочено и по – горе в мотивите, безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 18.06.2017 год. в гр.К.подсъдимият П. е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ 250-F 08”, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл.140 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Ал.2 на чл.140 от ЗДвП съответно предвижда, че условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбите на чл.10 от посочената Наредба, за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер; формата, размерите, шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят с Българския държавен стандарт и Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 год.; табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор „Пътна полиция” при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя; и табелите с регистрационен номер се закрепват по начин, непозволяващ неправомерното им демонтиране
В тази връзка настоящият състав намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия, изложен във въззивната жалба – че за конкретното деяние били налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, тъй като макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, поради своята малозначителност обществената му опасност била явно незначителна, поради което деянието не представлявало престъпление. Настоящата инстанция намира, че в случая не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, каквото искане прави защитника на подсъдимия. Това е така, тъй като престъплението по чл.345 ал.2 от НК е формално - такова на просто извършване, при което не е необходимо да настъпят някакви вредни последици. Още повече, че управлението на нерегистрираното по надлежния ред МПС – мотоциклет, е извършено в града, и то от неправоспособен водач. Поради това, обществената опасност на конкретното деяние, осъществено от подс.П., е типична за престъпление от този вид, като не са налице данни, сочещи на явна незначителност на обществената опасност на деянието, или поради своята малозначителност същото да не е общественоопасно.
От субективна страна подсъдимият П. е извършил престъплението при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в поведението му, тъй като подсъдимият, с оглед нивото му на физическо и психическо развитие несъмнено е съзнавал обстоятелството, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред /поради административни затруднения, както е посочил самият подсъдим в обясненията си, дадени на досъдебното производство/, въпреки което го е управлявал на инкриминираните дата и място. Без значение за наказателната отговорност на подсъдимия е обстоятелството дали същият е знаел, че това деяние представлява престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като незнанието на закона не извинява никого.
При налагане на наказанието на подс.П. съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за извършеното от него деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 1 година или по-леко наказание - „глоба” от 500 до 1000 лева; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; като от престъплението на подсъдимия няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. След преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционния съд е наложил на подсъдимия П. административно наказание „глоба” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в абсолютно минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно – 1 000 лв. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на подсъдимия са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното му наказание не е явно несправедливо и няма основание /а и законова възможност/ за неговото намаляване.
Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 200/12.12.2017 год., постановена по Н.о.х.дело № 1349/2017 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
F30686D5B7007412C2258244004FB39F.rtf