Решение № 45

към дело: 20175100100095
Дата: 03/14/2018 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове, предявени от П. С. З. от Г. против П. на РБългария.
Предявени са, при условията на обективно съединяване, искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал.1, т.1, 3, и 7 и по чл.2, ал.1 във вр. с чл.11, ал.2, във вр. с ал.1, предл.1 от ЗОДОВ.
Твърди се в исковата молба, че на 27.05.2010г. със Заповед № 183/27.05.2010г. бил задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.321А от НК.
На 28.05.2010г. му било повдигнато обвинение и бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в О. П. - К. за престъпление по чл.321, ал.2 във вр. с ал.1 и във връзка с чл.26 от НК. На същата дата задържането му под стража било продължено за срок от 72 часа с Постановление на Окръжен прокурор - К..
На 31.05.2010г. с Определение № 456, постановено по ЧНД № 193/2010г. по описа на Окръжен съд - К. спрямо него била взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража".
На 16.07.2010г. срещу ищеца било повдигнато ново обвинение и бил привлечен в качеството на обвиняем по същото досъдебно производство, като обвинението било по чл.294, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
С влязло на 23.07.2010г. в сила Определение № 600/19.07.2010г., постановено по ЧНД № 218/2010г. по описа на Окръжен съд - К., била заменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража" в „Домашен арест".
На 03.12.2010г. с Постановление на Окръжен прокурор - К. наказателното производство срещу него било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на състав на престъпление, и била отменена взетата мярка за неотклонение „Домашен арест".
С Постановление от 11.07.2011г. на Апелативна П. - П. това постановление било отменено и производството по досъдебното производство било продължено.
Окончателно производството по ДП № 2/2010г. по описа на ОП- К. било прекратено с Постановление на Окръжен прокурор - К. от 25.10.2012г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК , тъй като инкриминираните деяния не са извършени или не съставляват престъпление.
Ищецът твърди, че с всичко описано по-горе бил субект на незаконна наказателна репресия в продължение на две години и пет месеца.
Със Заповед № К-12047/25.10.2010г. на Министъра на вътрешните работи му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и било прекратено служебното му правоотношение с МВР като инспектор в МВР - Разузнавач V-та степен в Участък „Полиция" - Перперек на РУ „Полиция", град К. при ОД на МВР - К., категория І - III степен. Мотивите за уволнението му изцяло възпроизвеждали повдигнатите му обвинения.
С Решение № 5769/23.04.2012г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм.дело № 16108/2012г., потвърдено с Решение № 12422/09.10.2012г. на петчленен състав на ВАС по адм.дело № 7330/2012г., горната заповед на Министъра на МВР била отменена.
Основният мотив за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, приет и от двете инстанции на ВАС бил, че липсват каквито и да е било конкретни доказателства за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения или престъпления.
На 17.10.2012г. подал молба до Директора на ОДМВР- К. за възстановяването му на предишната му длъжност. На 17.10.2012г. бил назначен на длъжността „Полицейски инспектор V степен" в РУП – А. - не бил възстановен на длъжността, която заемал преди уволнението. Пътувал всеки ден 70 км от К. до А.
Твърди, че в следствие на незаконната наказателна репресия срещу него, в продължение на две години бил без работа и средства за препитание. За този двугодишен период му било изплатено обезщетение за период от шест месеца в размер на 6 814.44 лева. За останалите осемнадесет месеца, в които бил без работа, не му било изплатено обезщетение.
Излага се още в исковата молба, че през целия си живот ищецът работил като полицай. Службата си в системата на МВР започнал през месец юни 1991г. През всичките тези години работил и заемал различни длъжности единствено в ОД на МВР - К.. От редови полицай, благодарение на усърдието си, се издигнал до длъжност „Разузнавач V-та степен". През 2001г. със Заповед на Министъра на вътрешните работи му било присъдено като награда офицерско звание. С оглед на личните му качества през тези години се провели редица оперативни мероприятия, били разкрити сериозни престъпления, опасни престъпници влезли в затвора. Нерядко при изпълнение на служебните му задължения животът и здравето му били в реална опасност. Пет години работил в отдел „Наркотици". При задържането му бил временно изпълняващ длъжността „Началник полицейски участък" в П. и трябвало да се яви на конкурс за постоянна длъжност.
Задържането му бил истински шок за него. Първите два дни в ареста не му разрешавали свиждане. През цялото време бил в единична килия с размери 2.5 на 1.5 метра. По време на ареста му били извършени редица унизителни за него следствени действия - личен обиск, обиск на жилището му, на служебния му кабинет. В продължение на няколко месеца постоянно били провеждани разпити в качеството му на обвиняем. Вследствие на стреса през първата седмица на задържането му получил пристъп на подагра. Болките били ужасни. Няколко дни не му давали поисканите от него хапчета, като твърдяли, че симулира. Също в резултат на стреса започнали да го болят зъбите, да се чупят. По време на домашния арест при многобройните му посещения при зъболекар бил следен от полицаи, за да не избяга. Това го виждали много хора. Когато трябвало да се яви в управлението, за да подпише заповедта на Министъра за уволнение, бил конвоиран през целия град с патрулна кола с трима полицаи, като особено опасен престъпник. През цялото време на домашния арест по два пъти всеки ден до жилището му се качвали униформени полицаи, за да извършат проверка дали бил в жилището.
Когато се появявал на публични места, хората явно страняли от него. Престъпниците започнали да му се подиграват; колегите му се страхували да го поздравят.
Когато го задържали, бил деня на абитуриентския бал на сина му. Пропуснал този празник, пропуснал и кандидатстването му в Софийски университет, където синът му в момента бил студент по право. На сина му задържането му се отразило най-тежко, както с оглед на периода, в който станало, така и с оглед на възрастта му. Той почти престанал да излиза навън, за да не бъде обект на подигравки и подмятания. Постоянно се затварял в стаята си и плачел.
Съседите престанали да разговарят със семейството му.
Обидно било дори наименованието на акцията - Мутрите 2. Ищецът твърди, че доскоро уважаван и респектиращ престъпниците полицай, заемащ отговорна служебна позиция в системата на МВР, бил наричан от вестниците, телевизията и сайтовете мутра. Тази акция предизвикала широк медиен интерес и дълго време заемала централно място в местните вестници и сайтове.
Въпреки този широк медиен интерес и многобройни публикации, приключването на наказателното преследване срещу него не било оповестено в средствата за масова информация, в нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗОДОВ.
Счита, че като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатите срещу него обвинения, взетите мерки за процесуална принуда Задържане под стража и Домашен арест, продължилото две години и пет месеца наказателно производство, и използването на специални разузнавателни средства по това производство, незаконното му уволнение и публикациите в СМИ, той и семейството му претърпели сериозни неимуществени и имуществени вреди. Изпаднал в продължителен психологически стрес, бил в постоянно депресивно състояние, потиснат и обезверен; претърпял редица унижения, силно накърнени били честта и достойнството му. Две години бил безработен и разчитал единствено на помощ от близки и приятели. Сериозно се влошило здравословното му състояние. От един жизнерадостен и позитивен човек, какъвто бил преди задържането му, се превърнал в затворен, мрачен и психически и физически нездрав индивид, постоянно обзет от негативни мисли, отбягван от колеги, близки и познати. Виждайки пълната абсурдност, необоснованост и несправедливост на повдигнатите срещу него обвинения и въпреки това вземането срещу него на най-тежките мерки за процесуална принуда, и то за продължителен период от време, както и воденото две години и пет месеца наказателно производство, прекратяването му веднъж от О. П.- К. и след това възобновяването му след седем месеца от Апелативна П. П., бил обзет от основателен страх, че поради някаква причина станал неудобен на силните на деня и най-вероятно щял да бъде осъден несправедливо.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът П. на РБългария да бъде осъден да му заплати следните суми:
1. Сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2012г. до окончателното й изплащане;
2. Сума в размер на 20 441.99 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - лишаване от трудово възнаграждение за периода от 25.10.2010г. до 17.10.2012г., за който период му било изплатено обезщетение за шест месеца, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; в съдебно заседание, проведено на 24.10.2017г. пълномощникът на ищеца адв. А. уточнява следното: „В допълнителната искова молба правим уточнение, защото Вие, госпожо съдия, ни бяхте задължили да уточним претенцията си: „...Трудовото ми правоотношение бе прекратено на 25.10.2010 г. Възстановен бях на работа на 17.10.2012 г. За този период от 24 месеца (без 7 дни) ми е изплатено обезщетение само за шест месеца. Претендирам обезщетение за период от 18 месеца – от 25.04.2011 г. до 17.10.2012 г., през което време бях без работа и трудово възнаграждение. Не претендирам второ обезщетение за един и същ период”.
3. Сума в размер на 300 лева, представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за защитата по ДП № 2/2010г. по описа на ОСС - К..
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по иска възразява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това били основни елементи от ФС на отговорност по ЗОДОВ, които ищецът следва да докаже.
Освен основателността на претенцията, в тежест на ищеца било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението, както и техния размер.
Прави искане за прекратяване на производството по иска за неимуществени вреди като процесуално недопустим по следните съображения: пред РС-К. било образувано Г.дело № 193/2012г., по което ищецът П. С. З. предявил искови претенции за неимуществени вреди от 2 000 лв., изразяващи се в незаконосъобразно обвинение по същото ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП- К. по чл.321а НК и по чл.294 НК, взета мярка за неотклонение - „задържане под стража" и „домашен арест", както и от незаконно използвани специални разузнавателни средства. В с.з., проведено на 09.05.2012г. по Г.дело № 193/2012г. на РС- К. на осн. чл.233 ГПК бил направен отказ от иск по всички претенции, обективирани в исковата молба, поради което производството по делото било прекратено. По смисъла на чл.233, изр. 2 - ро от ГПК след като се откаже от спорното право ищецът не можел да предяви отново същия иск. Предявеният повторно иск с твърдения за неимуществени вреди от същото досъдебно производство бил процесуално недопустим и производството по него следвало да бъде прекратено.
Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и като недоказан. Ищецът не ангажирал доказателства за претърпени от него морални вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, както и за настъпили отрицателни последици в личен план, изпадане в депресивно състояние, потиснатост, унижения, накърняване на честта и достойнството му, злепоставяне в обществото, като и за съществуващата пряка причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на Р. Б.. Не били представени доказателства и за влошеното здравословно състояние в резултат на повдигнатото обвинение.
Ответникът оспорва иска за обезщетение на неимуществен вреди и по размер. Излага съображения за това, че според възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. Обезщетението следвало да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Наказателното производство приключило в разумен срок - за две години и пет месеца, като за период от осем месеца спрямо ищеца не били провеждани процесуално- следствени действия - между първото прекратяване на производството и отмяната на постановлението за прекратяване. Делото било с фактическа и правна сложност. Било повдигнато обвинение на повече от едно лица, разпитани били множество свидетели. Ищецът не твърдял трайни последици от воденото производството, продължавал да работи в системата на МВР и бил повишен.
По отношение на предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, оспорва същия по основание и размер. Твърди, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за вреди, търпени в резултат на дисциплинарното уволнение на ищеца, тъй като органът не е действал при условията на обвързана компетентност.
По отношение на иска в размер на 300 лв. - за заплатен адвокатски хонорар, оспорва и тази претенция по основание и по размер, тъй като липсвали доказателства за реално осъществена А. защита.
Възразява срещу началния момент, от който е поискана законовата лихва. Същата се погасявала с три годишна давност, считано от датата на подаване на исковата молба. Ако искова молба била подадена на 22.02.2017г., лихвата била дължима от 22.02.2014г., а не от по-ранен момент.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
Ответникът оспорва исковете. Счита, че искът за неимуществени вреди е процесуално недопустим; алтернативно излага становище за неоснователност и недоказаност на претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
О. П. – К., в качеството й на контролираща страна, не изразява становище по предявените искове.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Приети по делото са многобройни писмени доказателства, както следва: 1. 3аверен препис на Постановление на Окръжен прокурор - К. от 25.10.2012г. за прекратяване на наказателното производство; 2. Молба вх. №29/20.11.2014 г. до О. П. – К.; 3. Постановление на Окръжен прокурор - К. от 03.12.2010г. за прекратяване на наказателното производство; 4. Постановление на Апелативен прокурор - П. от 11.07.2011г. за отмяна на Постановлението за прекратяване на наказателното производство; 5. Удостоверение № 29/14.09.2015г. и Удостоверение № 29/19.10.2011г. на О. П. – К.; 6. Заповед от 27.05.2010г. за задържане; 7. Определение № 600/19.07.2010г., постановено по ЧНД № 218/2010г. на Окръжен съд - К. за изменение мярката за неотклонение от „Задържане под стража" в „ Домашен арест"; 8. Заповед № К-12047/25.10.2010г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение"; 9. Решение № 5769/23.04.2012г., постановено от тричленен състав на ВАС по Адм.дело № 16108/2012г.; 10. Решение № 12422/09.10.2012г. на петчленен състав на ВАС по адм.дело №7330/2012г.; Съдебно-медицинска експертиза, изготвена по ДП 2/2010г. по описа на ОСО – К.; 12. 9 броя медицински направления за извършено лечение на зъби; 13. Протоколи за личен обиск и протоколи за претърсване и изземване; 14. Призовки за разпит като обвиняем - 8 броя; 15. Молба вх. № 17140/17.10.2012г. за възстановяване на работа; 16. Удостоверение рег. № 292р -12949/14.08.2015г. на ОДМВР – К.; 17. Служебна бележка изх. № 292р -13384/21.08.2015г. на ОДМВР – К.; 18. Служебна бележка изх. № 292р -7307/15.04.2016г. на ОДМВР – К.; 19. Удостоверение за сключен граждански брак; 20. Удостоверение за раждане на С. П. .; 21. 5 броя прокурорски постановления за разрешаване напускане на дома; 22. писмо от 18.09.2014г. на ОП-К.; 23. удостоверение рег.№ 292р-3130/ 14.02.2017г. на ОДМВР-К.; 24. Акт за встъпване в длъжност от 17.06.1991г.; 25. Акт за встъпване в длъжност от 02.08.1999г.; 26. Акт за встъпване в длъжност от 16.03.2016г.; 27. 3бр. служебни бележки за получавано трудово възнаграждение за 2008г., 2009г. и 2010г.; ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП –К., прокурорска преписка вх.№ 29/2010г. по описа на О. П. – К., съдържаща ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП –К. – Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, Том 8 и Папка „Втори екземпляри към ДП № 2/2010г.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите С. П. З., Р. Д. Б. и Ю. М.И..
На последно място, изслушани са заключенията по поисканите от ищеца съдебно-счетоводна експертиза /л.47 – 48/, съдебно-медицинска експертиза /л.92-94/ и съдебно-медицинска експертиза по документи – дентална, /л.96 – 97/.
От приетите като доказателство по делото ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП –К., прокурорска преписка вх.№ 29/2010г. по описа на О. П. – К., съдържаща ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП –К. – Том 1, Том 2, Том 3, Том 4, Том 5, Том 6, Том 7, Том 8 и Папка „Втори екземпляри към ДП № 2/2010г. и удостоверение вх.№29/2010г. от 14.09.2015г., издадено от ОП – К. се установява изрично посоченото в последното, че:
„На 28.05.2010г. П. С. З. от Г. К. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2/2010г.- по описа на ОСО в ОП - К., преписка № 29/2010г. на ОП - К., за престъпление по чл.чл.321, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. На 16.07.2010г. П. С. З., е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП - К. и за престъпление по чл.294, ал.4 вр. с ал. 1 от НК.
С постановление от 28.05.2010г. на ОП - К. обвиняемият П. С. З., ЕГН *, на основание чл.64, ал.2 от НПК, е задържан за срок до 72 часа, считано от 15:30 часа на 28.05.2010г. до 15:30 часа на 31.05.2010г.
С Определение № 456/2010г., постановено на 31.05.2010г. по ЧНД № 193/2010г. по описа на Окръжен съд – К., по отношение на П. С. З., обвиняем по ДП № 2/2010г. по описа на ОСО при ОП – К., е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдът е постановил, че Определението подлежи на незабавно изпълнение.
С определение № 600 постановено на 19.07.2010г. по ЧНД № 218/2010г. по описа на Окръжен съд - К. е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия П. С. З. по ДП № 2/2010г.по описа на ОСО в ОП - К. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълни от органите на ОД на МВР - К. по адреса му по местоживеене в Г. К.. Съдът е постановил определението да се изпълни незабавно сред изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия. Определението е влязло в сила на 23.07.2010г.
С постановление на ОП - К. от 03.12.2010г. ДП № 2 /2010г. по описа на ОСО в ОП - К., водено срещу З. К., Д. Й., Я. Я. и П. З. за престъпления по чл.321а, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, по чл.321а, ал.1 вр.чл.26 и по чл.294, ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Взетата по отношение на П. С. З. мярка за неотклонение „ Домашен арест“ е отменена.
С постановление от 11.07.2011г. на Апелативна П. - П. е отменено постановление от 03.12.2010г. на О. П. К. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2/2010г. на ОСО в ОП - К., водено срещу З. К., Д.Й., Я. Я. и П. З. за престъпления по чл.321а, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК, като по отношение на последния обвиняем- и за престъпление и по чл.294, ал.4 вр.ал.1 от НК.
С постановление от 25.10.2012г. на О. П. - К. е прекратено ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП - К., водено срещу З. К., Я. Я., Д. Й. и П. С. З. за престъпление по чл.321а, ал.2 вр.с ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като по отношение на последния обвиняем и за престъпление по чл.294, ал.4 вр.с ал.1 от НК. По отношение на обвиняемите, при допълнителното разследване не са извършвани привличания и не са вземани мерки за неотклонение, както е посочил наблюдаващия прокурор в постановлението си от 25.10.2012г. за прекратяване на наказателно производство.”.
Или, твърденията на ищеца, изложени в исковата молба досежно датата на образуване на наказателно производство срещу него –28.05.2010г. и вземане на мярка за неотклонение спрямо него „задържане под стража” – 27.05.2010г. – за срок от 24 часа, 28.05.2010г. – продължен срок за задържане по ЗМВР, и 31.05.2010г. с определение на КОС – постоянна мярка за неотклонение; изменението й в „домашен арест“ – 23.07.2010г., и отмяната й впоследствие при прекратяване на делото – 03.12.2010г., се доказват безспорно. Също така безспорно се доказва, че досъдебното производство е било възобновено с постановление на АП-П. от 11.07.2011г., с което е било отменено постановлението за прекратяване от 03.12.2010г., и окончателно делото е било прекратено с постановление на окръжен прокурор при ОП-К. на 25.10.2012г.
Или, доказва се по безспорен начин, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” общо за период от 6 месеца и 7 дни, а досъдебното производство, водено срещу него е продължило общо 2 години и 5 месеца.
От представените по делото Заповед рег.№ К – 12047/25.10.2010г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в Областна дирекция на МВР-К.”, решение № 5769 от 23.04.2012г. на ВАС по адм. дело № 16108/2010г. и решение № 12422 от 09.10.2012г. на ВАС по адм. дело № 7330/2012г. /л.91 - 96 от Г.д.№16239/2016г. по описа на СГС/ се установява, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР поради нарушение на чл.58, т.4, т.7, т.8 и т.64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и конкретно е посочено, че спрямо него били повдигнати обвинения по чл.321а, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.294, ал.4 вр. ал.1 от НК, като повдигнатите обвинения станали известни на обществеността чрез средствата за масово осведомяване и по този начин бил уронен престижа на службата. С първото цитирано решение на ВАС е била отменена Заповед рег.№ К – 12047/25.10.2010г. на министъра на вътрешните работи, а с второто решение това решение е било оставено в сила.
На 17.10.2012 г. ищецът е бил назначен на длъжността „Полицейски инспектор V степен" в РУП – А. /л.91-98 от Г.д.№16239/2016г. по описа на СГС/.
На следващо място, ответникът не оспорва твърдените от ищеца публикации в пресата, за което последният е представил по делото, а съдът е приел за информация изрезки от такива, находящи се на л.102 – 108 от Г.д.№16239/2016г. по описа на СГС, прекратено и изпратено по компетентност на ОС-К., по което е образувано настоящото производство. Установява се от същите обаче, че в нито една от тези статии не е цитирано името на ищеца във връзка с ”акцията - Мутрите 2, съответно и не може да се направи извод, че вестниците, телевизиите и сайтовете го наричали „мутра”, и е претърпял „сериозни неимуществени и имуществени вреди от това”. Поради това, съдът приема за недоказани тези твърдения.
От свидетелските показания се установява следното:
Свидетелят С. П. З. е син на ищеца, учи право в Софийски университет. Сочи, че баща му бил задържан преди неговия бал през 2010 г., когато предстояло и кандидатстването му. Твърди, че цялото му семейство и близки роднини изживяли задържането на баща му изключително тежко. Над две години и половина той бил без работа. Когато го задържали, бил началник на Полицейски участък – П.. В дома им дошли полицаи и започнали да обискират, да претърсват. Това било на 28.05.2010г., когато задържали баща му. Баща му бил настанен в малка килия в районното управление. Свидетелят твърди, че не му давали да посещава ищеца. Веднъж го посетил в края на двумесечния период на задържане и тогава баща му споделил, че е притеснен, че е в лошо здравословно състояние, зъбите го боляли – ронели се, и не му давали да приема лекарства за подагра. След излизането му от ареста, баща му бил под „домашен арест”. Проверявали го сутрин и вечер. Задържането под „домашен арест” продължило над 5 месеца. По време на „домашния арест”, баща му бил в много лошо здравословно състояние, много притеснен за семейство. От весел, ведър и добър човек, той се затворил в себе си. На свидетеля случилото се също се отразило зле – затворил се в дома си, не излизал. Хората избягвали да контактуват с него. Получавал подигравки от типа: „баща ти е престъпник”, „затворник”. Подигравките идвали от бивши затворници, от приятели – всички се дистанцирали рязко. Колегите, съседите и приятелите спряли да го поздравяват, подминавали го. Баща му бил притеснен и депресиран. Това състояние на баща му продължило над 3 години, и досега оказвало влияние. Веднага след арестуването му, ищецът бил уволнен от органите на МВР, а след 4-5 години бил възстановен на работа. От периода на уволнението до възстановяването му на длъжност, баща му бил без работа. Семейството разчитало единствено и само на помощи от приятели, близки и роднини. Депресията на баща му се изразявала в това, че не говорел с никой, нито със семейството, нито с близки и приятели. Рязко отслабнал, болели го зъбите. В периода под „домашен арест” плачел. Уточнява, че ищецът е останал без работа за около 3 години.
Свидетелят Ю. И. М. работел като полицай от 2006г. Познавал лично ищеца от работата си – свидетелят бил „прикачен” към него с цел да навлезе в работата. Ищецът отговарял за престъпленията, свързани с наркотични вещества. Много малко били случаите, свързани с наркотични вещества, в които те не участвали в задържането, разкриването и доказването на този род престъпления. Ищецът П. З. бил този, който с опита си правел разстановка на силите и средствата, което спомагало за разкриването на този род престъпна дейност. Участвали и за грабежи и кражби в особено големи размери. Свидетелят никога не бил чувал ищецът по някакъв начин да е свързан с престъпление или нещо, уронващо престижа на МВР. Свидетелят сочи, че до задържането му ищецът се ползвал с уважение и респект. След като пуснали ищеца под „домашен арест”, свидетелят отишъл да се види с него. Изплашил се, защото от 120 килограмов човек видял около 90 килограмов мъж с пребледняла кожа, който се притеснявал да говори с него. Бил много изплашен, че може да влезе в затвора. След този случай станало достояние на целия град, че „П. е престъпник, който ще се оправи”. Семейството на ищеца било съсипано. П. бил възстановен на работа около две години след задържането му. Ищецът му споделял, че си търсил работа като охрана или нещо друго, но хората гледаха с недоверие към него, а след медийния интерес се страхували да го вземат на работа. Свидетелят виждал как след този случай хора от криминалния контингент се подигравали на ищеца. Сочи случай, при който криминално проявено лице с прякор „К.”, спряло, за да каже на П. с усмивка и насмешка: „Ей, защо не каза, че си от нас, да започнем да въртим далавери”. Сочи още, че доста често се виждали с П. в условията на „домашен арест”, и последният му съобщавал, че се отключило заболяването му подагра и имал проблеми със зъбите; че болките от подаграта били много силни, а бил възпрепятстван да си взима лекарствата за подаграта.
От показанията на свидетеля Р. Д. Б. се установява, че с П. З. се познавали от 2000г. С течение на времето се сприятелили. Това приятелство продължавало и до днес, и двамата били в много добри приятелски отношения. До задържането му ищецът бил добър приятел и много добър по характер. Знаел за задържането му и този момент бил преломен. След задържането контактувал непрекъснато с тъста му – М. и със съпругата му С.. От тях научих, че ищецът има здравословни проблеми. потърсил съдействие от познати лекари от Г.П., които му дали рецепта за лекарството за подагра. Видял П. около 2-3 месеца след като бил освободен под „домашен арест”. Той бил много притеснен, отпаднал, не говорел. Плашело го това, че е „наклепан”. В града се носели различни слухове. Свидетелят вярвал, че той не може да бъде участник в престъпна група, но влиянието на медиите му действало по друг начин. Колеги и приятели на ищеца страняли от него. Ищецът започнал да се възстановява, вече имал друго самочувствие, след като нещата излезли наяве, и се изчистили като обвинение. Възстановил се от шока за около 3-4 години, дори 5 години. Ищецът държал да бъде полицай и правел всичко възможно да се върне в службата. Той обичал службата си. Твърди, че за времето, през което е бил без работа, ищецът не е търсил друга работа.
От заключенията по назначените експертизи се установява следното:
1. ССче - За периода от 25.10.2012г. до 17.10.2012г. П. С. З., ако е заемал длъжностга инспектор в МБР - разузнавач V-та степен в Участък "Полиция” - П. на РУ "Полиция" Г., би получил брутно трудово възнаграждение в размер на 26 907, 12лв.
През м. ноември 2012г. на ищеца е изплатено обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 814.44 лв.
Разликата между брутното трудово възнаграждение, което е следвало да получи и изплатеното обезщетение е в размер на 20 092.68 лв.
В съдебно заседание, проведено на 22.08.2017г. вещото лице е уточнило, че на л.2-ри, изр.4-то и изр.1-во от заключението, в заключителната му част е записано „за периода от 25.10.2012г. до 17.10.2012г.”, като е допусната техническа грешка и следва да се чете „25.10.2010г.”. Или, вещото лице заключава, че за периода от 25.10.2010г. до 17.10.2012г. П. С. З., ако е заемал длъжността инспектор в МБР - разузнавач V-та степен в Участък "Полиция” - П. на РУ "Полиция" Г., би получил брутно трудово възнаграждение в размер на 26 907, 12лв. /общо за 24 месеца/.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло.
2. Съдебно-медицинска П. С. З. страда от артериална хипертония и подагра. Подаграта е заболяване, дължащо се на разстройство в обмяната на пикочната киселина и се проявява с пристъпи и силни болки в ставите. Най-често бива първата метатарзо-фалангеална става. Подаграта протича в остра и хронична форма. За острата форма е характерен подагрозният пристъп, който много често настъпва след обилно нахранване, при психическо пренапрежение или физическо усилие. Болката е с висок интензитет. Ставата се подува, зачервена е и е силно чувствителна към допир. Кожата в областта на засегнатата става е лъскава и опъната. Хроничната форма се наблюдава в периода между пристъпите и протича с по-слаби болки и схващания в ставите, с чести бъбречни кризи. На по-късен етап се стига се до деформация на ставите, с поява на т.нар. подагрозни тофи - места на отложени уратни кристали.
Субективните оплаквания на пациенти с артериална хипертония най- често са от силно главоболие, чувство за стягане в тилната област, световъртеж, гадене, възможно повръщане при хипертонична криза.
При психическо пренапрежение и стрес е възможно обостряне на симптоматиката както на подаграта, с възникване на пристъп, така и на артериалната хипертония с повишаване стойностите на кръвното налягане.
Най-ранният документ с медицинско съдържание, в който е отразена диагнозата есенциална /първична/ хипертония при П. З., датира от 25.04.2006 г. При прегледа, извършен на П. З. на 20.06.2010г., последният е заявил, че първият подагрозен пристъп е получил на 24 годишна възраст.
През м.март 2008г., при лабораторни изследвания е установено отклонение от нормата за химичния състав на кръвта, без да е поставена конкретна диагноза и да е предписано лечение. В случая най-вероятно се касае за повишаване стойностите на пикочната киселина в кръвта.
В съдебно заседание вещото лице в отговор на поставени му от страните въпроси отговаря, че няма документ в делото, който да удостоверява получаването на подагрозен пристъп в този отрязък от време, в този период, когато ищецът е бил в ареста. Документите с медицинско съдържание, които се съдържат по делото, касаят предишни прегледи, с оглед установяване на здравното му състояние. Също така има амбулаторни листове от 2008 година. За прегледа на 20.06.2010 година вещото лице отговаря, че при него са установени завишени стойности на артериалното налягане и също така завишени стойности на пикочната киселина. Също така били упоменати и медикаментите, с които е лекуван, но в тях не било отразено към момента на прегледа - юни 2010 година, П. З. да е бил с подагрозен пристъп. Четейки анамнезата, вещото лице констатира, че този преглед е бил наложен от най-важния симптом, а именно - завишените стойности на артериалното налягане, които към момента на прегледа са били 180/120 милиметра живачен стълб. Към момента на прегледа на 20.06.2010 година анамнестично се говорело в документа, издаден при прегледа, за наличието на подагра, а именно - че на 24 годишна възраст е получил първия подагрозен пристъп. Към този момент анамнестично ставало въпрос за подагра, също така и за дискова херния, преболедувана в миналото, а конкретния повод за този преглед това, че се е наложило в относително спешен порядък той да бъде извършен и да бъде коригирано лечение, били високите стойности на артериалното налягане. Към този момент П.З. не е бил в подагрозен пристъп. Анамнестично при този преглед, самият пациент заявил при преглеждащия го лекар, че при предишни изследвания стойностите на пикочната киселина са били от порядъка на 600-650 ммол/л/, което означавало, че те са били двойно увеличени, т.е. пикочната киселина в кръвта е била два пъти повече отколкото е нормално.
Заключението се възприема от съда изцяло като компетентно, подробно и ясно.
3. Съдебно-медицинска /дентална – "Periodontitis chronica lokalisata", се характеризира с бедна симптоматика, протича безсимптомно и е възможно случайно да се открие на Rо-графия. От анамнезата може да се установи, че понякога при грип, при силно захапване се чувства тежест, напрежение или тъпа болка в областта на кореновия връх. Това протича в дълъг период от време, но може да завърши с поява на фистула, от която изтича гной.
При прегледа се установява гангренозен или обтуриран зъб с проведено кореново лечение или интактен зъб със синкаво - кафеникав цвят. При перкусия няма болка.
Рентгенографията уточнява диагнозата. При хроничния периодонтит тя не е допълнителна, а основно изследване, което единствено дава точни данни: локализирано просветление с овална форма с диаметър до 0,5 см.От приложената рентгенография няма данни за подобни изменения.
Втората поставена диагноза е "Gingivitis chronica generalisata". Касае се за възпаление на лигавицата около зъбите. Причините могат да бъдат много, като по-важни са : възпаление от зъбна плака, с последващо натрупване на зъбен камък - фактори, които са основни и зависят от елементарна ежедневна устна хигиена, и са с дълъг период на влияние. Също така е важна слюнката, но това е индивидуално и още други механични, алергични и други дразнители съпътстващи живота на човека.
Що се отнася до стреса и влиянието му върху венечната лигавица, това е един продължителен период на въздействие на силно нервно напрежение, като най-вече това се отнася за високите нива на стрес, които имат негативен ефект върху емоциите, умствената концентрация, докато по - ниските нива могат да са фактори на адаптация и справяне със ситуация и сам по себе си стресът да има защитни функции.
Характерът на установените заболявания, според описаните 9 броя медицински направления от лекуващия стоматолог е хроничен, което означава, че това е продължителен процес, протичащ безсимптомно, освен периодите на обостряне, които нямат определено време на проявление и закономерност.
Болката и страданието са субективно чувство с индивидуално (лично) усещане и която не се описва в тези случаи. А що се отнася до проявлението от причинен психологически стрес, подробно описан по-горе, най-вероятно не би могъл да е причина за хроничния периодонтит и хроничното възпаление на венеца, както и лекуваните кариеси, които са по-скоро с профилактичен ефект.
В заключение още: развитието на болестните процеси в устната кухина, определени като хронични от лекуващия стоматолог е продължително и е следствие на усложненията на кариеса и занижената устна хигиена. Проявата им не е закономерно явление, в определено време, не е предвидимо кога се случва, затова е особено важна профилактиката и редовното посещение в зъболекарския кабинет.
В съдебно заседание, на поставените от страните въпроси вещото лице уточнява още, че хроничен процес, специално в устата, е много дълъг процес в устната кухина и няма такава закономерност на проявление, дали е стрес, дали е в момента някакво обстоятелство като травма, или чисто механична травма от четка за зъби, от храна би могло да провокира това състояние.
Заключението не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
На първо място, с оглед възражението на ответника за недопустимост на иска за неимуществени вреди – с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.08.2017г., съдът е прекратил производството по делото в частта му, с която ищецът П. С. З. от Г. е предявил иск против Прокуратурата на РБългария за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., като е приел, че „от приетите в откритото съдебно заседание, проведено на 20.06.2017г. заверени копия от протокол от съдебно заседание, проведено на 09.05.2012г. по Г.д .№193/2012г. по описа на РС-К. и искова молба, предявена от З. П. К., Д. С. Й., Я. Н.Я.и П. С. З. чрез процесуалния им представител адв.А. Д. от АК-П., против П. на РБългария, се установява, че ищците претендират обезщетения в размер на по 500лв. за нанесени им неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия, извършени от Прокуратурата на РБългария, която предявила и поддържала чрез ОП-К. незаконосъобразно обвинение, извършила задържане, повдигнала обвинение за извършено престъпление, и взела мярка за неотклонение, като сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от 03.12.2010г. до окончателното й издължаване. От обстоятелствената част на тази искова молба се установява идентичност на обстоятелствата, на които се основава искът за неимуществени вреди по Г.д. № 193/2012г. по описа на РС-К., и тези, предмет на разглеждане в настоящия процес. И, доколкото от приетия по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 09.05.2012г. по Г.д. № 193/2012г. по описа на РС-К. се установява, че ищците са направили отказ от предявените искове и производството по делото е било прекратено, то настоящият съдебен състав намира, че са налице условията на чл.233, изр.2 от ГПК и ищецът П. С. З. не може да предяви отново същия иск”.
С определение № 480/09.10.2017г., постановено по ч.в.Г.д.№558/2017г. по описа на ПАС въззивният съд е отменил това определение, като е приел, че настоящото производство не е по същия иск /има се предвид предявеният по Г.д. № 193/2012г. по описа на РС-К. иск/, а е иск за защита на възникналото с влизането в сила на постановлението на ОП-К. от 25.10.2012г. право на З. на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Определението на ПАС е окончателно.
Поради изложеното, възражението на ответника за недопустимост на иска за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., се явява неоснователно.
По съществото на спора съдът съобрази следното:
Предявените от ищеца обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и незаконно задържане под стража, като незаконосъобразно са използвани СРС и ответникът не е направил съобщение в СМИ за прекратеното наказателно производство, водено срещу ищеца, с правно основание чл.2, ал.1, т.1, 3 и 7 във вр. с чл.11, ал.2, във вр. с ал.1, предл.1 от ЗОДОВ, са частично основателни.
Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) наричана по-нататък "Конвенцията" – т.1; обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано – т.3; незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства – т.7; и когато досъдебното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това – чл.11, ал.1. Съгласно ал.2 на същия текст, съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.
Така, за да се ангажира отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл. 2, ал. 1, т. 1 - т. 7, на второ място - да е налице вреда и причинна връзка.
Чл. 4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени намира приложение чл. 52 ЗЗД.
Съгласно посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
За да се квалифицира обвинението като незаконно, е достатъчно образуваното наказателно производство впоследствие да бъде прекратено, независимо от отделните процесуално - следствени действия, които са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващите органи.
В настоящия случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.321а, ал.2 вр.с ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.294, ал.4 вр.с ал.1 от НК, като с постановление от 25.10.2012г. на О. П. - К. е прекратено воденото срещу него ДП № 2/2010г. по описа на ОСО в ОП – К.. Също така безспорно се доказва, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” общо за период от 6 месеца и 7 дни, а досъдебното производство, водено срещу него е продължило общо 2 години и 5 месеца.
Доказва се и това, че през периода, в който е било водено досъдебното производство срещу ищеца, същият е бил с влошено здравословно състояние, чувствал се уплашен, обиден, унизен. Изпаднал в продължителен стрес и депресивно състояние. Силно били накърнени честта и достойнството му. Останал без работа през периода 25.10.2010г. – 17.10.2012г., за който период му било изплатено обезщетение за шест месеца в размер на 6 814,44лв.
Що се касае до претенцията на ищеца свързана с използването на СРС, незаконосъобразността ще бъде налице, ако :
- съдът е дал разрешение без да са налице законовите условия за това;
- при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателно производство;
- постановяването на присъда за престъпление, което не е тежко /т.е. деянието не е налагало по отношение на него да се предприемат СРС/;
- разрешението не е дадено от лицата, посочени в закона или не са били надлежно упълномощени;
- ако не е мотивирано.
В настоящия процес ищецът не доказа твърденията си за използвани СРС в хода на воденото срещу него досъдебно производство. Видно от писмо вх.№ 1963/07.06.017г. на ОП-К. /л.32/, по ДП №2/2010г. по описа на ОСО в ОП-К. има класифицирани материали, които при необходимост или поискване, ще бъдат изпратени по надлежния ред. И, тъй като ищецът не е правил доказателствени искания в тази връзка, то в кориците на настоящото производство не се съдържат доказателства за използвани неправомерно спрямо него СРС.
Не се доказват твърденията на ищеца и за това, че в средствата за масова информация е била разпространена информация, свързана именно с него /в приложените по делото копия от статии се съдържат само инициали/ и във връзка със задържането му и воденото срещу него производство.
Макар в доклада по делото съдът да е приел, че е предявен иск по чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, с оглед петитума, който очертава спорното материално право следва да се приеме, че ищецът няма такава претенция, поради което и съдът не следва да се произнася, още повече, че спрямо него не е било налагано административно наказание.
При това положение следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, за вредите, причинени на ищеца от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като образуваното наказателно производство е било прекратено, а предявените искове за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.7 и по чл.2, ал.1 във вр. с чл.11 от ЗОДОВ като недоказани в тази им част следва да се отхвърлят.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД - принципът за справедливо репариране на болките и страданията основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии за понятието "справедливост" - продължителност на воденето наказателно производство, характера, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, отражение върху здравословното състояние.
За да определи размера на неимуществените вреди, причинени на ищеца, изразяващи се в отрицателните /негативни/ емоционални преживявания и страдания, поради наказателното преследване, съдът съобрази следното:
Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да инициира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство. Дори да не са представени доказателства за сочените вреди, обезщетение за тях следва да се определи на основание чл.130 ГПК /има се предвид ГПК отм./ /реш. № 427 от 16.06.2010г. по Г.д. № 273/09г. на ІІІ г.о./.
Размерът на дължимото обезщетение се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуални принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок. Не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. На следващо място обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените психически и телесни увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето /заболяване/, а ако увреждането е трайно – медицинска прогноза за неговото развитие - реш. № 18 от 20.02.2014г. по Г.д. № 2721/13г. на ІV г.о.
Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионална реализация на обвиняемия, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионална изява и развитие в служебен план, авторитета и името му на професионалист. При определени професии – полицаи, военни, магистрати, митнически служители, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. /реш. № 267 от 26.06.2014г. по Г.д. № 820/12г. на ІV г.о./.
За да определи размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок; вида и тежестта на причинените психически и телесни увреждания- продължителност и интензитет на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства /реш. № 18 от 20.02.2014г. по Г.д. № 2721/13г. на ІV г.о./; също така това, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с областта, в която е професионалната реализация на обвиненото лице; това, че пострадалият има професия /полицай/, към която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени /реш. № 267 от 26.06.2014г. по Г.д. № 820/12г. на ІV г.о./. На последно място, освен индивидуалните, съдът съобрази и обществени критерии – икономическите условия в страната, жизнения стандарт, възприемането на понятието „справедливост” на съответния етап от развитието но обществото в държавата /реш. № 95 от 29.04.2015г. по Г.д. № 5462/14г. на ІІІ г.о./, време и място на възникване на увреждането, средно статистически размер на доходите /реш. № 55 от 11.03.2013г. по Г.д. № 1107/12г. на ІV г.о./.
В обобщение, и като съобрази принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за обезщетяването на ищеца за причинените му в резултат на незаконното обвинение, продължило две години и пет месеца, и взетите спрямо него на мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, продължили общо за период от шест месеца и седем дни, неимуществени вреди, са необходими 15 000 лева. В останалата му част, за разликата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 441,99лв., с оглед неоспореното от страните заключение на вещото лице Г.Д., съдът намира същия за частично основателен и доказан до размера на 20 092,68лв. – от доказателствата по делото безспорно се установява, че за посочения от ищеца период 25.10.2010г. – 17.10.2012г. той е останал без работа именно поради това, че спрямо него е било водено описаното по-горе досъдебно производство, съответно не е могъл да реализира доходи в размер на заплатата, която е получавал до момента, в който е бил задържан. В конкретност, искът за имуществени вреди е основателен и доказан за уточнения от ищеца с допълнителна искова молба период 25.04.2011г. – 17.10.2012г. За разликата от 20 092,68лв. до пълния предявен размер от 20 441,99лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за лихви:
Ищецът претендира законна лихва върху сумата в размер на 20 441,99лв., представляваща обезщетение за лишаване от трудово възнаграждение за периода 25.10.2010г. до 17.10.2012г., считано от 25.10.2012г. до окончателното й изплащане.
В т.4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д.№3/2004 г., ОСГК е прието, че „отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ…. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата”.
С оглед посоченото по-горе, претендираната лихва се дължи, но върху сумата в размер на 20 092,68лв.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за лихви.
Давността за погасяване на вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД е тригодишна /вземането за лихва няма обезщетителен характер и за него чл.110 ЗЗД не се прилага/ - реш. № 230 от 19.12.2014г. по Г.д. № 1425/2014г. на ІІІ г.о. Поради това, съдът намира, че вземането за лихва е основателно за периода 25.10.2012г. – 25.10.2015г., а след тази дата той е погасено по давност и искът за лихви в тази му част - за претенцията след 25.10.2015г. до окончателното изплащане на главницата, следва да се отхвърли.
На последно място и с оглед претенцията на ищеца за обезщетение в размер на 300лв., платени от него като адвокатски хонорар по приложеното по делото ДП №2/2010г. по описа на ОСО в ОРП-К.:
Практиката приема, че разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда по чл.2 ал.1 ЗОДОВ, защото са пряка и непосредствена последица от увреждането /незаконното наказателно производство/. Адвокатското възнаграждение се включва в тези разноски, но само до разумния и обичаен размер.
В същия смисъл е и Реш. № 126 от 10.05.2010г. по Г.д. № 55/09г. на ІV г.о., № 355 от 3.08.2010г. по Г.д. № 1651/09г. на ІІІ г.о. – липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи в наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която Държавата дължи обезщетение.
Поради това и наличието на доказателства за заплатен адвокатски хонорар по ДП №2/2010г. по описа на ОСО - К. в размер на 300лв. /л.101 от Г.д.№16239/2016г. по описа на СГС, прекратено и изпратено по компетентност на ОС-К., по което е образувано настоящото производство/, следва тази сума да се присъди в полза на ищеца.
Относно разноските: Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 30 лева /л.115 от Г.д.№16239/2016г. по описа на СГС/ и за възнаграждения на вещи лица по назначените съдебно-медицинска и съдебно-медицинска дентална експертизи общо в размер на 406,27лв. /л.77 и л.102 -102 от Г.д.№95/2017г./, които суми, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ответникът му дължи изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ, на ищеца съразмерно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 1 743,76 лева – адвокатско възнаграждение, която следва да се възложи в тежест на ответника.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. – Г. да заплати на П. С. З., Г. К., У. „П. Я.“ №14,В. .2, А., с ЕГН *, на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумите както следва:
- в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.2 във вр. с ал.1 и във връзка с чл.26 от НК и за престъпление по чл.294, ал.4 вр. с ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди в останала му част и за разликата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен;
- в размер на 20 092,68лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода 25.10.2012г. – 25.10.2015г., като отхвърля иска за имуществени вреди разликата от 20 092,68лв. до пълния предявен размер от 20 441,99лв. и иска за законна лихва за периода от 25.10.2015г. до окончателното изплащане на главницата;
- в размер на 300лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар по ДП №2/2010г. по описа на ОСО – К..
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.7 и по чл.2, ал.1 във вр. с чл.11 от ЗОДОВ като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. – Г. да заплати на П. С. З., Г. К., У. „П. Я.“ №14,В. .2, А., с ЕГН *, 1 743,76 лева – адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в размер на 436,27лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

File Attachment Icon
F7559DE155824832C22582510051846E.rtf