Решение № 43

към дело: 20185100500005
Дата: 03/12/2018 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 108/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 698/2017 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на Е. „Д.- Д. И.”, с ЕИК *, гр. К., че дължи на кредитора “Е. Б. Е.” EАД, ЕИК *, гр. П., сумата 451,97 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в гр. К., ул. М. М. № *, с ИТН *, с клиентски номер *, за периода от 18.06.2015 г. до 17.08.2015 г. и 8,16 лв.- обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 31.01.2017 г. до 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 438/2017 г. на КРС. С решението Е. „Д.- Д. И.”, гр. К. е осъден да заплати на „Е. Б. Е.” EАД, гр. П. направените по делото разноски в общ размер на 725 лв. и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Е. „Д- Д. И.“ гр. К., който чрез адв. Д. П.- от АК- К. го обжалва като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са подробни съображения. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не доказал, че е спазил процедурата за съставяне и връчване на констативния протокол на ответника; не били събрани доказателства за периода на евентуалното неточно отчитане и дали посоченият период се отнася за клиент № *- Е. „Д.-Д. И.“; дали корекцията на сметката отразява реално потребено количество електроенергия и че цената за това количество потребена електроенергия е именно в размера, с който е коригирана сметката; не се установило по безспорен начин, че негодността на електромера да отчита точно доставеното количество електричество, е резултат от виновно поведение на ЕТ „Д- Д. И.“, както и дали правилно е приложена методиката по чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ ПИКЕЕ; въпреки дадените указания на ищеца, че следва да установи, че процесния електромер е бил манипулиран, както и да установи конкретните действия по извършване на манипулацията, такова доказване не било проведено. С оглед гореизложеното, за „Е. Б. Е.” ЕАД не съществувало правно, фактическо и нормативно основание да начисли със задна дата и да иска плащане на сума заради грешно отчитане на доставената електроенергия. Твърди се още, че съобразно чл. 89 т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел. енергията било собственост на разпределителното дружество, което го стопанисвало и поддържало технически изправно, като достъп до СТИ имали само служители на дружеството. Тези отговорности на дружеството били конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2 ал. 2 от ЗЕ, поради което и последния нямал възможности за достъп до СТИ. Отговорностите били прехвърлени на крайния снабдител, който бил длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел. енергия, и да вземе мерки при по- ниско и при завишено отчитане на същата. В нарушение на тези принципи бил чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, който прехвърлял риска и последиците от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следвало да репарира в полза на доставчика. Поддържа се, че коригирането на сметките само поради обективния характер на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, било недопустимо, тъй като нарушавало принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност /чл. 82 от ЗЗД/. Доставчикът на електрическа енергия не можело да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, които клаузи били неравноправни и поради това- нищожни като противоречащи на императивни правила на закона, уреждащи принципа за защита на потребителите при търговия с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Дори да се приемело, че с измененията на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, тази законова възможност била приложима, ако крайният снабдител е спазил процедурата по установяване на основанието за корекцията и императивното изискване на чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл. 83, ал, 1 т. 6 от ЗЕ, за предвиждане в Общите условия на специален ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка в посочените случаи, което било в защита на клиента, в т. ч. и в качеството му на потребител.
Твърди се още, че в чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ било предвидено, че когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определяла съгласно процедура, определена в договорите с оператор на преносната мрежата или в раздел IX от тези правила за оператора на разпределителната мрежа. Или в общите условия на договорите било необходимо да се съдържат правила за определяне на количеството енергия съгласно чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ. Тъй като в ЗЕ не бил регламентиран начина на определяне и изчисляване на количеството енергия, и периода за това, в допустимите случаи на корекции на сметки за минал период, този начин следвало да се определи в общите условия на договора на доставчика. По причина, че доставчикът не е привел общите си условия в съответствие със закона, то в полза на ищеца не било възникнало вземане, което обуславяло отхвърляне на иска. Сочи се, че за да бъде основателна една такава корекция на сметка, законът изисквал несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от потребителя. Сметката трябвало да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следвало да се представи за това по ясен и разбираем начин. В тази насока бил чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО/05.04.2006 г. В производство пред първоинстанционния съд не било установено по безспорен начин претендираната от ищеца сума да е за реално потребена енергия. Посочената Директива била нормативен акт от по- висок ранг и дерогирала ПИКЕЕ. Твърди се, че към момента на проверката на СТИ и на постановяване на първоинстанционното решение действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР. Даденото тълкувание на чл.104а ал.2 т.5 и чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаряло на действителното съдържание на закона. Твърди се също, че правилата от ПИКЕЕ противоречали на договорната същност на отношенията между страните и не били част от самия договор за доставка на ел. енергия, но били основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент. Подзаконовите правила, обосновали издаването на процесната фактура от ПИКЕЕ, нарушавали равнопоставеността в рамките на договора и накърнявали правата на купувача на ел. енергия, като потребител, тъй като давали възможност едностранно и произволно доставчика да определя заплащането на суми от потребителя, водели до ограничаване законовите права на потребителя спрямо доставчика при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения, поставяли изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост само от неговата воля, създавали задължение за купувача на ел. енергия да заплати високо обезщетение, водели до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения, дори и при неизпълнение на съответните от страна на доставчика. Тези хипотези били обхванати от чл. 143 от ЗЗП и съставлявали неравноправни клаузи за потребителя, тъй като не отговаряли на изискването за добросъвестност, на принципа по чл. 2 ал. 2 от ЗЕ, водели до неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това тези правила, били нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и не следвало да се прилагат. Искането е да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърлят като неоснователни и недоказани исковите претенции срещу ЕТ „Д- Д. И.“, с ЕИК *. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилността на атакуваното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ЕВН България Електроснабдябане” ЕАД, гр. П., против Е. „Д.- Д. И.” гр. К. иск на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, предп. 1-во ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.04.2017 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд- К. за вземанията си към Е. „Д.- Д. И.” в размер на 460.13 лв. Било образувано ЧГД № 438/2017 г. по описа на PC-К. и издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение в срок. Ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7 т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН *, находящ се в гр. К., ул. „М. М." № *. За ЕТ „Д- Д. И." бил открит клиентски номер *. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
На 17.08.2015 г. служители на „Е. Б. Е." Е. съгласно правомощията си по чл. 44, ал. 1 от ПИКЕЕ извършили техническа проверка на място на средството за търговско измерване на обекта на ответника. Съгласно изискванията на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ средството за търговско измерване било демонтирано и поставено в безшевен чувал, който бил затворен с пломба с номер 340262, след което демонтираното средство за търговско измерване било изпратено на Български институт по метрология. Тези обстоятелства се удостоверявали от съставения констативен протокол № 192710/17.08.2015 г. След извършване на експертизата от Български институт по метрология се установило, че на електронната платка на електромера във вторичната токова верига, между два електронни елемента с означение „015", допълнително бил монтиран нерегламентиран електронен елемент с означение „1001", в резултат на което, електромерът отчитал по- малко от консумираната електроенергия. Тези обстоятелства се удостоверявали от съставения констативен протокол от експертиза от БИМ с № 1154/31.10.2016 г. По този начин от обекта на Е. „Д.- Д. И.” се е консумирала електрическа енергия, без същата да бъде отчитана от средството за търговско измерване и съответно фактурирана и заплащана. На това основание и съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „а" от ПИКЕЕ била начислена допълнителна енергия на клиента, за която била издадена справка за коригиране на сметката за електроенергия от 10.11.2016 г., в която било посочено по какъв начин е извършена корекцията, и фактура № 1165459807/19.01.2017 г. Допълнително начислената ел. енергия била остойностена по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за периода 18.06.2015 г.- 17.08.2015 г. и била в размер на 4853 кВтч. Установяването на манипулацията и корекцията на сметката на клиента били извършени при стриктно спазване на приложимите в случая разпоредби, а именно: чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „а" и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължал обезщетение за забава в общ размер от 8,16 лв. за периода 31.01.2017 г.- 05.04.2017 г. Искането е да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на „Е. Б. Е." ЕАД към ответника, както следва: 451,97 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 18.06.2015 г.- 17.08.2015 г., 8,16 лв., представляващи стойността на обезщетението за забава за периода 31.01.2017 г.- 05.04.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 06.04.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД 438/2017 г. по описа на PC- К. разноски в размер на 175 лв.
В писмен отговор ответникът оспорва иска.
От фактическа страна се установява следното:
С доклада по делото по чл. 146 ал. 1 от ГПК съдът е признал за безспорно, че ищецът е снабдявал ответника с електрическа енергия, за което е открит клиентски номер № 1000384514 за обект с ИТН 3076983, находящ се в гр. К., ул. „М. М.“ № *; че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 06.04. 2017 г. е образувано гр. д. № 438/2017 г. по описа на КРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233 от 07.04.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора /ищец/, сумата 451,97 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в гр. К., ул. „М. М.” № *, с ИТН *, с клиентски номер *, за периода от 18.06.2015 г. до 17.08.2015 г. и 8,16 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.01.2017 г. до 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 75 лв., представляващи разноски по делото и, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед, с което оспорва вземането на заявителя, както и че в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК е предявен установителен иск.
От приложените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.“ Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., се установява, че в разпоредбата на чл. 28 е предвидена възможност ищецът въз основа на представени констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия, да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал. 2 е предвидено, че в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7- дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
На 17.08.2015 г. служители на ищцовото дружество извършили проверка на измервателна система № 30180298 в присъствието на Т. Й. Т., посочена като представител при съставянето на констативния протокол. В протокола било констатирано, че захранващите вериги са правилни, електромерът е пломбиран, но при контролното измерване били отчетени 66,69 %. Електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба за предаване на експертиза в ГД „МИУ“ РО. Съставеният констативен протокол бил подписан от присъствал на проверката.
За извършената в Български институт по метрология ГД „МИУ“ РО- П. експертиза на средството за измерване № 30180298, бил съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1154/31.10.2016 г. Експертизата била извършена на 28.10.2016 г. Било установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Била отчетена грешка от 65 % / 1,0%/. Посочено е в протокола, че за да може да бъде отворен електромера, се наложило частично счупване на капака му; на електронната платка на електромера във вторичната токова верига между два електронни елемента с означение „015”, било констатирано допълнително монтиран нерегламентиран електронен елемент с означение „1001”. Отразено е, че електромерът не съответствал на изискванията и бил направен извод за осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Със справка за коригиране сметката за електроенергия от 10.11.2016 г. била извършена корекция на сметката при грешка 66,24 % и издадена фактура № 1165459807/19.01.2017 г., с която допълнително начислената електрическа енергия била остойностена на сума в размер на 451,97 лв. за периода 18.06.2015 г.- 17.08.2015 г. в размер на 4853 кВтч.
От заключението на вещото лице И. Н., което не е оспорено от страните и се приема от съда, се установява, че „Е. Б. Е.“ Е. има одобрен сметкоплан в съответствие с изискванията на Закона на енергетиката, Закона за счетоводството и счетоводната политика. Прилагат се Международните стандарти за финансови отчети. За фактура № 1165459807, издадена на 19.01.2017 г., вземането било отнесено по партида на клиент № 1000384514- „Е. „Д.- Д. И.”, за електромер с идентификационен № 030180298. С фактурата била фактурирана ел. енергия на база справка за коригиране на сметка за ел. енергия, приложена по делото на стойност с ДДС и акциз 451.97 лв. В справката за коригиране на сметка за ел. енергия сумата била изчислена за два ценови периода, както следва: от 18.06.2015 г. до 31.07.2015 г. и от 01.08.2015 г. - 17.08.2015 г. Цените на електрическата енергия за двата периода били определени съответно с Решение № Ц 16/01.10.2014 г. на КЕВР и Решение № Ц 27/31.07.2015 г.на КЕВР. Цената за коригиране на сметка за ел. енергия по процесната фактура в размер на 451,97 лв. била изчислена, съобразно действащите цени, за всеки отделен ценови период определени с Решение Ц-16/01.10.2014 г. и Решение № Ц-27/31.07.2015 г. Обезщетението за забава върху сумата от 451,97 лв. за времето от 31.01.2017 г. до 05.04.2017 г. било в размер на 8,16 лв. По процесната фактура № 1165459807/19.01.2017 г., издадена на клиент с партида № 1000384514- „Е. „Д.- Д. И.”, за електромер с идентификационен № 030180298, не били извършени плащания.
От заключението на вещото лице П. С., което също не е оспорено и се приема от съда се установява, че Констативен протокол от експертиза на средство за търговско измерване № 192710/17.08.2015 г., съставен от ЕВН ЕР отразява следното техническо състояние на електромер фабричен номер 30180298, и схемата му на свързване в резултат на външно неправомерно въздействие, а именно- Външните захранващи вериги са правилно свързани; Няма установено външно неправомерно свързване; Пломбата на клемния блок с № 35/13 ЕР №21 е налична; Фирмения знак (държавна пломба) 023/01/13 е наличен; Извършеното контролно измерване с еталон № 0871202 отчита грешка при измерване в размер на- 66.69%. Методиката за изчисляването на неизмереното количество енергия е съгласно чл. 48 от Правилника за измерване количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Изчисленото количество електрическа енергия за периода, съгласно методиката възлиза на 4854 KWh. Остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия било извършено съгласно изискванията на чл. 51,ал. 1 от ПИКЕЕ. Стойността на неизмереното количество енергия, по действащите цени за периода, възлиза на 451.97 лв. с ДДС., за което доставчика на енергия е издал фактура № 1165459807/19.01.2017 г. Началния момент на неточно отчитане на СТИ е периода между 13.03.2014 и 01.04.2014 г. За периода юни- август СТИ е отчетено на 18.06.2015; 31.07.2015 г. и 17.08.2015 г. Електромер № 30180298 преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и има изискуемите знаци за преминалата първоначална проверка. Преминал успешно последваща проверка през 2013 г., с което срокът на валидност на проверката се удължава с 6 години- до 2019 г.; Монтиран на Клиент № *, ИТН: *, на 16.12.2013 г.- „Д. *” Е.; Демонтиран е на 17.08.2015 г. за метрологична експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
С оглед на горното, въззивната инстанция не следва да се произнася по многобройните, направени едва с въззивната жалба възражения на жалбодателя, стоящи извън тези, направени с отговора на исковата молба. В последния, едно от основните възражения, което е направено и поддържано и във възивната жалба, е това, че била нарушена корекционната процедура, като не били спазени разпоредбите на чл. 47 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Поддържано е било и възражението, че за ищеца липсвали правомощия едностранно да коригира стойността на заплатената вече електроенергия със задна дата; средствата за търговско измерване били собственост на ищеца и потребителя нямал достъп до тях и липсвало противоправно поведение. В отговора е било подържано, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречало на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и било недопустимо, ако нямало и не било доказано виновно поведение на потребителя, за което се сочи задължителна практика на ВКС.
Във връзка с първото сочено възражение, макар в отговора на исковата молба да не е конкретизирано в какво точно се състои нарушаването на разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, тази инстанция приема, че възражението е основателно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 от правилата, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно ал. 3- при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. А съгласно ал. 4, в случаите по ал. 3, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Разпоредбата на ал. 5 на сочената разпоредба предвижда, че когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.
Сочените процедури не са били изпълнени изцяло и са били нарушени, доколкото по делото се установява, че в констативния протокол е посочено, че Е. „Д.- Д. И.” се представлява от Тинка Йорданова Ташева, която очевидно е и подписала същия. В тази насока по делото липсват каквито и да е данни, че посоченото в констативния протокол от 17.08.2015 г. лице представлява едноличния търговец, още повече, че в протокола не е посочен и адрес на извършената техническа проверка от представителите на ищцовото дружество. От направената служебна справка в Търговския регистър, също не се установява едноличния търговец да е представляван от лице с имена Тинка Йорданова Ташева. В този смисъл, следва да се приеме, че протокола от проверката не е оформен и не е връчен на проверявания търговец по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ, респ. „Е. Б. Е.“ ЕАД не е уведомил надлежно ответника по иска за извършените проверка на електромера и корекция на сметката. Впрочем, протоколът за проверката не представлява годно основание за преизчисление на количеството електрическа енергия. Или, процедурата се явява нарушена- конкретно правилото на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, съгласно което „В случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.”, респ. нарушен е редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Неспазването на изискването на чл. 47 ПИКЕЕ е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен само на това основание без да се обсъждат останалите, наведени от страните доводи. В подкрепа на изводите на съда е и установеното от вещото лице П. С., че процесния електромер бил монтиран на клиент № *, ИТН: *, на 16.12.2013 г.- „Д. *” Е., докато видно от приложения по делото констативен протокол от 17.08.2015 г., същият се отнася до клиент № *, Е. „Д.- Д. И.”. И тъй като сочените нарушения като самостоятелно основание водят до отхвърляне на предявените искове, то тази инстанция не следва да се произнася по останалите, наведени от жалбодателя доводи и възражения. Но за пълнота, във връзка с последните, следва да се посочи, че тази инстанция споделя приетото от ВКС в цитираното и от първоинстанционния съд решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ТК, съгласно което „по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период. По изложените съображения по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./.”.
Или, от изложеното следва, че останалите възражения на жалбодателя, са неоснователни.
Впрочем, като е направил различни изводи и е уважил предявените искове, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.
При този изход на делото следва ищецът, ответник по въззивната жалба, да заплати на жалбодателя направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 639.70 лв. съгласно представения от адв. Д. Петрова списък на разноските по чл. 80 от ГПК, за двете инстанции.
Водим от изложеното въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 108/06.11.2017 г., постановено по гр. д. № 698/2017 г., К.йският районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. Б. Е.” E., ЕИК *, гр. П., против Е. „Д.- Д. И.”, с ЕИК *, гр. К., установителен иск, предявен по реда и условията на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че Е. „Д.- Д. И.”, с ЕИК *, гр. К., дължи на кредитора „Е. Б. Е.” E., ЕИК *, гр. П., сумата 451,97 лв.- главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за обект на потребление, находящ се в гр. К., ул. „М. М.” № *, с ИТН *, с клиентски номер 1000384514, за периода от 18.06.2015 г. до 17.08.2015 г. и 8,16 лв.- обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 31.01.2017 г. до 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 438/2017 г. на КРС.
ОСЪЖДА „Е. Б. Е.” E., ЕИК *, гр. П. да заплати на Е. „Д.- Д. И.”, с ЕИК *, гр. К., направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 639.70 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
F75B0FEC1DE988A6C225824E0051A46B.rtf