Определение № 20

към дело: 20175100500254
Дата: 01/10/2018 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.11.2017 г., Районен съд- К., в закрито разпоредително заседание по ч. гр. дело № 1 542/2017 г., по описа на съда за 2017 г., въз основа на подадено заявление, разпоредил длъжникът М.Р.С. от с. Р., ул. „И.В.“ № *, общ. К., с ЕГН *, да заплати на кредитора „К. Й.” О., със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „Л” № *, ЕИК *, сумата от 6000 лв., от които главница в размер на 5 000 лв. и неустойка в размер на 1 000 лв., произтичащи от вземане по Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № *, том 1, per. № 963, дело № 51/2015 г. на нотариус К. В., с район на действие Районен съд- Х., в който е материализиран и договор за заем на сумата в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 454.18 лв., представляващи разноски по делото съобразно уважената част на заявлението, от които 120 лв. д. т. и 333.18 лв. адвокатско възнаграждение. Заявлението е отхвърлено в частта му относно искането за присъждането на договорна лихва в размер на 4 400 лв. и наказателни лихви в размер на 350.28 лв., както и за разликата до претендирания размер на деловодни разноски от 813.77 лв. Съдът е приел, че в тази връзка в заявлението липсва надлежна индивидуализация на периода, за който се дължи посочената договорна лихва и претендираната наказателна лихва, което обуславяло липса на конкретизация на искането в тази му част, още повече, че в т. 14, абз. 2 от заявлението било посочено, че длъжникът е извършвал частични плащания по договора. Или, съдът е приел, че в тази му част заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127, ал.1, т. 5 от ГПК, като съгласно т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Съдът е посочил, че вземането произтича от нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № *, том I, per. № 963, дело № 51/2015 г. на нотариус К.В., с район на действие Районен съд - Х., в който е материализиран и договор за заем на сумата в размер на 5 000 лв., със заемодател „К. Й.” О. гр. Х. и заемател М.Р.С. от с. Р.. Прието е, че представеният нотариален акт е годно изпълнително основание и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от длъжника в размер на 6000 лв., от които 5000 лв. главница и 1000 лв. неустойка.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от „К. Й.” О., ЕИК * чрез управителя В.И., със съдебен адрес гр. Х., ул. „К.” *., . З. Сочи се в жалбата, че постановеното разпореждане от 16.11.2017 г., с което е отхвърлено заявление на „К. Й.” О. в частта му относно искането за присъждане на договорна лихва в размер на 4400 лв. и наказателни лихви в размер на 350.28 лв., както и за разликата до претендирания размер на деловодни разноски от 813.77 лв. било постановено в противоречие с материалните разпоредби. Сочи се, че представения по делото нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот представлявал годно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК съобразно с посочените в заявлението размери. Твърди се, че в конкретния случай съдът бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и за удостоверяване дължимостта на вземането в посочените в заявлението размери срещу длъжника, бил представен в оригинал Нотариален акт за учредяване на ипотека, който съставлявал документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, който бил надлежно вписан в СВ към РС Х.. В нотариалния акт било посочено, че същия се сключва при условията на Договор за паричен заем № 5274 от 04.02.2015 г., като изрично били посочени сумите по сключения договор за заем- 5000 лв. главница; месечна лихва в размер на 4% от заемната сума /главницата/ до окончателното й изплащане; неустойка в размер на 20% от заемната сума и всички вноски за погасяване на заема и дължимите лихви, съгласно посоченото в пункт I от нотариалния акт, следвало да бъдат правени ежемесечно, съгласно с погасителния план към договора за заем, с краен срок на плащане 04.02.2017 г. В този смисъл представеният нотариален акт съставлявал редовен документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в конкретния случай бил представен редовен от външна страна документ, който удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В хипотезата на чл. 417 ГПК, съдът се произнасял въз основа на представен от заявителя документ и било допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият бил задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издавала заповед за незабавно изпълнение. В случая основанието за издаване на заповедта било наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.Сочи се също, че заповедното производство било специално по отношение на общия исков процес, поради което било недопустимо към него да бъдат прилагани правните норми, уреждащи общия исков процес без да има изрично препращане на закона и без да е на лице празнота в правната уредба, налагаща прилагането на общи норми по аналогия. За производството по чл.417 и сл. от ГПК имало предвидени специални правила. Прилагайки разпоредбите на исковото производство относно заповедното производство по реда на чл. 417 без да имало изрично препращане към тях, водело до проточване на процеса за неопределен период от време, още повече, че за производството по чл. 417 от ГПК имало изрична законова разпоредба, която определяла обема на проверката, която съдът прави преди да се произнесе по искането и било недопустимо да се прилагат по аналогия общите правила, уреждащи същата материя.
Жалбодателят поддържа още, че макар в заявлението да не е посочил периода, за който е изчислена претендираната договорна лихва, то бил посочил точно и ясно размера на дължимата лихва, а от представения документ по чл. 417, т. 3 от ГПК можело да се направи положителен извод, както за дължимостта на лихвата, така и за нейния размер. В нотариалния акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот било посочено, че същият се сключва при условията на Договор за паричен заем № 5274 от 04.02.2015 г., в който, както и в нотариалния акт, била уговорена договорна лихва в месечен размер на 4% от заемната сума до пълното й изплащане. В пункт I от нотариалния акт срокът за ползване и погасяване на заема бил 24 месеца, считано от подписване на договора за заем. Посочено било и, че погасяването на заема и дължимите лихви се извършвало на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора за заем с краен срок за погасяване на дължимата сума, заедно с лихвите и евентуално дължимите неустойки, такси и разноски- 04.02.2017 г., от което можело да се направи извод за това, че страните са договорили възнаградителната лихва за ползване на заемната сума да се дължи за целия период на договора за заем, който бил от подписване на договора за заем 04.02.2015 г. до падежната дата на последното плащане по него- 04.02.2017 г. и извод за сумата на пълния размер на договорената между страните възнаградителна лихва за ползване на заемната сума за целия период на договора за заем- от 04.02.2015 г. до 04.02.2017 г. И тъй като договорът бил сключен за срок от 24 месеца, то договорната лихва съгласно уговорките- 4% от заемната сума, начислявана ежемесечно до пълното изплащане на главницата, била в размер на 4800 лв. Но тъй като жалбодателят твърдял, че имало извършени плащания по договора за заем, претендирал да му бъде присъдена като дължима от длъжника договорна лихва в размер на 4400 лв. Счита, че дори и длъжникът да е извършил плащания, то същите не били достатъчни да погасят дължимите лихви и главница по заема, съгласно погасителния план и уговорките в договора за заем. И макар да не посочил периода, за който изчислил претендираната в заявлението сума за договорна лихва, то същата можело да бъде изчислена както по размер, така и по отношение на период, за който същата се дължала, от представения нотариален акт.
Твърди се още, че претендираната наказателна лихва била за забавени плащания на вноските по договора за заем и се дължала съгласно общи условия към договор за заем между заемодателя „К. Й.” О. и длъжника М.Р.С.. Размерът й бил съгласно законната лихва за забава, определена с Постановление на МС. Поради същността на заповедното производство, можело да се направи положителен извод за това, че представения документ удостоверявал дължимостта и на претендираните наказателни лихви, макар да не бил посочен периода, за който били начислени. Искането е да се отмени атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част, като се постанови да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „К. Й.” О. за вземането на дружеството за договорна лихва в размер на 4400 лв. и наказателна лихва в размер на 350,28 лв. срещу длъжника М.Р.С.. Претендират се разноски.
К. окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:
В К. районен съд на 15.11.2017 г. /п- к. 14.11.2017 г./ е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „К. Й.” О. гр. Х..
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 473 от 16.11.2017 г., по ч. гр. дело № 1542/2017 г., К. районен съд разпоредил длъжникът М.Р.С. от с. Р., община К., да заплати на кредитора „К. Й.” О. гр. Х., сумата 6000 лв., от които главница в размер на 5000 лв. и неустойка в размер на 1000 лв., произтичащи от вземане по нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № *, том 1, per. № 963, дело № 51/2015 г. на нотариус К.В., с район на действие Районен съд- Х., в който е материализиран и договор за заем на сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 454.18 лв., представляващи разноски по делото съобразно уважената част на заявлението, от които 120 лв. д. т. и 333.18 лв. адвокатско възнаграждение.
Заявлението е отхвърлено в частта му относно искането за присъждането на договорна лихва в размер на 4400 лв. и наказателни лихви в размер на 350.28 лв., както и за разликата до претендирания размер на деловодни разноски от 813.77 лв.
За да постанови разпореждането за отхвърляне на заявлението, съдът е приел, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на периода, за който се дължи претендираната договорна и наказателна лихва, което обуславяло липса на конкретизация на искането в тази му част, още повече, че в т. 14, абз. 2 от заявлението било посочено, че длъжникът е извършвал частични плащания по договора. Съдът е приел, че в тази му част заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127, ал.1, т. 5 от ГПК, като съгласно т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението.
Така постановеното разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението е законосъобразно, поради което следва частната жалба да се остави без уважение. Тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва надлежна индивидуализация на периода, за който се дължи претендираната договорна и наказателна лихва, което действително обуславя липса на конкретизация на искането в тази му част, още повече, че в заявлението е посочено, че длъжникът е извършвал частични плащания по договора. Впрочем, правилно първоинстанционният съд е приел, че в тази му част заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК във вр. е чл. 127, ал.1, т. 5 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай, че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира. В Тълкувателното решение е посочено още, че „В хипотезата на чл. 417 ГПК обаче, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.”. Но спор няма, че без точна индивидуализация на вземането по основание и размер, и без посочен точен период от време, за който се претендира съответната лихва, е налице нередовност на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение, още повече, както по- горе се посочи, заявителят изрично е дал като информация в заявлението, че длъжникът е извършвал частични плащания по договора, за чиито размери и срокове няма данни в заявлението. А и съдът в това производство не събира доказателства. Поради изложеното, правилно се явява разпореждането на съда в частта, с което е отхвърлено искането за присъждане на договорни и наказателни лихви, както и за разноски до претендирания размер от 813.77 лв. Поради изложеното следва частната жалба да не се уважава.
При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.
Водим от изложеното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „К. Й.” О., със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „Л.” № *, ЕИК *, против разпореждане от 16.11.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1542/2017 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението относно искането за присъждането на договорна лихва в размер на 4400 лв. и наказателна лихва в размер на 350.28 лв., както и за разликата до претендирания размер на деловодни разноски от 813.77 лв.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
FABCF152AC8EB421C2258211003AC9A3.rtf