Решение № 12

към дело: 20205100200012
Дата: 02/13/2020 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Постъпило е искане от Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на Нидерландия, за признаване и изпълнение на решение на Окръжен съд – Хага, Нидерландия, за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин А. Н. А. от С. К., О., на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението към същото - на български език, както и решението, въз основа на което е издадено удостоверението – на нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – А. Н. А., с постоянен и настоящ адрес – С. К. № *, О. /като трите имена, постоянния адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен известен негов адрес, който е и регистрираният му постоянен и настоящ такъв. Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв.Х. К.от АК – К., в съдебно заседание изразява становище, че няма пречки за признаване на решението за налагане на финансова санкция. Моли искането да бъде уважено, като решението за налагане на финансова санкция бъде признато и изпратено за изпълнение на съотвения изпълняващ орган.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция на българския гражданин А. Н. А., както и че следва същото да се изпрати за изпълнение на съответния изпълнителен орган.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с решение на съдебен орган – Решение № 96/007103-18 за налагане на финансова санкция от 20.06.2018 год., постановено от Окръжен съд - Хага, влязло в сила на 26.03.2019 год., по отношение на А. Н. А., роден на * год. в Г., с последен известен адрес - С. К. № *, *К., България, е наложена финансова санкция, изразяваща се в задължение за заплащане на парична сума в размер на 250 евро, за осъждане за извършено административно нарушение. В удостоверението административното нарушение, извършено от А. А. е описано по следния начин: „Лицето е управлявало моторно превозно средство от категория „В”, и по-конкретно лек автомобил, при положение че не е било навършило минималната възраст от 18 години, регистрационен номер: ХВ-ВР-92, 01-01-2018, 21:28, Jan ten Brinkstraat, 's-Gravenhage”, като е посочено, че описаното деяние представлява административно нарушение по чл.110 от Нидерландския закон за движение по пътищата от 1994 год.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин А. Н. А..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съдебен орган на държава – членка на ЕС, въз основа на наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като административно нарушение /правонарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава – Нидерландия. Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено; потвърдено е, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, като същото е било връчено лично на лицето на 10.03.2019 год. и то е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, както и че лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Потвърдено е с удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. От данните по делото се установява още и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ адрес в С. К. № *, О., обл.К..
По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. В тази връзка съдът съобрази още и следното: действително, към момента на извършване на административното нарушение в издаващата държава А. А. не е бил навършил 18 години, а е бил 17-годишен, т.е. бил е непълнолетен. Това обстоятелство, обаче, не представлява пречка за признаване на решението за налагане на финансова санкция, предмет на настоящото производство, доколкото разпоредбата на чл.35 т.8 от ЗПИИРКОРНФС установява възможността на съда да откаже да признае и допусне изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, когато същото е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. А съгласно българското законодателство непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, са административнонаказателно отговорни, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗАНН. Вярно е също, че по отношение на непълнолетните лица по българското законодателство не може да се налага административно наказание „глоба”, като по отношение на такива лица същото се заменя с наказание „обществено порицание”, съгласно чл.15 ал.2 от ЗАНН. Посоченото също не е пречка за признаване и допускане до изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, предмет на настоящото производство, тъй като въпросът какво наказание следва да се наложи на лицето, извършило административното нарушение, се решава само и единствено от наказващият орган на издаващата държава, като не е необходимо същото наказание да е съпоставимо като вид и размер с предвидено такова в българското законодателство. Още повече, че както бе посочено и по-горе, извършеното нарушение от А. А., описано в удостоверението, за което му е наложена финансовата санкция, предмет на настоящото производство, попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост.
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение № 96/007103-18 за налагане на финансова санкция от 20.06.2018 год., влязло в сила на 26.03.2019 год., постановено от Окръжен съд - Хага, Нидерландия, по отношение на българския гражданин А. Н. А., роден на * год. в Г., с последен известен адрес - С. К. № *, *К., България, с което на същия е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 250 евро за осъждане за административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 488.96 лв. Следва на основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България, съгл. чл.38 ал.2 от Закона.
Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение № 96/007103-18 за налагане на финансова санкция от 20.06.2018 год., влязло в сила на 26.03.2019 год., постановено от Окръжен съд - Хага, Нидерландия, с което на А. Н. А., роден на *год. в Г., с постоянен и настоящ адрес - С. К. № *, О., обл.К., с ЕГН *, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 250 евро за осъждане за административно нарушение, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, в размер на 488.96 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието на Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
FBB5EBC97A5F1808C225850D004A3113.rtf